Р Е Ш Е Н И Е № 371 гр. София, 28.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1763/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. Н. К. С. от гр. Ямбол, против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 47/2011 г. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, като искането е за намаляване размера на санкцията. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 53/28.04.2011 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 8/25.01.2011 г., на Ямболския окръжен съд, постановена по нохд № 566/2010 г., с която подс. Н. К. С. е бил признат за виновен в извършено през м. септември 2010 г., в гр. Ямбол, престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 3, 4 и 5, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и “б”, 58, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при „строг” първоначален режим, което да се изтърпи в затвор, зачетено предварителното задържане и решен въпроса с веществените доказателства. С допълнително определение е присъдил направените по делото разноски. По довода в жалбата, за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията по този направен довод. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Точен и законосъобразен е извода на въззивната инстанция – л. 13 от мотивите, че определеното по вид и размер наказание от първоинстанционния съд, в най – пълна степен ще осъществи целите си, задачите на генералната и индивидуална превенции по чл. 36 НК. Изложените съображения са подкрепени от данните по делото, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. И според настоящата съдебна инстанция, определеното по размер санкция и начин на изтърпяване, напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Претенциите на касатора в тази връзка са изцяло неоснователни. С оглед данните по делото за деянието и дееца, няма никаква възможност за намаляване размера на определеното наказание. Били са отчетени твърдяните в жалбата и писмените бележки смекчаващи вината му обстоятелства. Проявена е била достатъчна снизходителност от предходните инстанции и отдадено необходимото значение на всички обстоятелства имащи значение за това. С оглед на изложеното, касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 53/28.04.2011 г., постановено по внохд № 47/2011 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: