Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 24.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Светлана Калинова Членове: Камелия Маринова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова гр. д. № 5264 по описа за 2015 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. С определение № 388/ 22.12.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на решение № 3259/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 9283/ 2014 г. в частта, с която Софийски градски съд е оставил в сила в сила първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм) делбеният имот е възложен в собственост на съделителя П. Н. Б. и на основание чл. 288, ал. 6 ГПК първоинстанционният съд е определил парично уравняване на дяловете на съделителите Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т.. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка на неговата правилност при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси: Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт; длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна; следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение, но не и относно приложеният способ за извършване на делбата. К. П. Н. Б. се оплаква, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като пазарната (действителната) цена на възложеният в нейна собственост имот е определена към ирелевантен момент. Ответниците по касационната жалба Ж. Н. Б., Г. И. Б. и Н. И. Т. не вземат становище по нея. Решението е постановено по въззивна жалба от касатора с искането за изменение на първоинстанционното решение в частта, с която като последица от уважената възлагателна претенция на касатора по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) е определено парично уравняване на дяловете на ответниците по касация (чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.)). Ответниците по касация не са обжалвали първоинстанционното решение. Съобразявайки ограниченият предмет на произнасяне, следващ от забраната на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.) да не се влошава положението на жалбоподателя (на касатора, който е въззивникът) и пред вид липсата на въззивни жалби от ответниците по касация, въззивният съд е изключил възможността той да приложи различен способ за извършване на делбата или в приложението на чл. 288, ал. 6 ГПК (отм) той да определи по-високо парично уравняване на дяловете на ответниците по касация. Съобразил е и законовия критерий за базата, при която с оглед тези ограничения, той е длъжен да определи паричното уравнение на делбения имот – по неговата действителна (пазарна) стойност на имота. Счел е, че има задължението да я определи към 18.06.2013 г. - датата, на която е изтекъл законният срок за обжалване на първоинстанционното решение и по отношение на ответниците по касация, а с това се е преклудирала и възможността пред въззивният съд да бъде отнесен въпросът за способа на извършване на делбата, приложен с първоинстанционното решение. Квалифицирал е като неотносими доказателствата, събрани чрез заключението на съдебнотехническата експертиза, допусната и приета от самия него. Мотивирал се е с ирелевантния момент, към който с това заключение е определена действителната (пазарната) стойност на имота - година и половина след настъпилата преклузия. За това е счел, че следва да възприеме за действителната (пазарна) стойност на делбения имот тази по заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза от 24.10.2012 г. Тази стойност, следваща от това заключение, е била възприета и от първостепенния съд, а въззивното решение завършва с резултата, че обжалваното първоинстанционно следва да се потвърди в частта по определеното парично уравнение на дяловете на ответниците по касация. Така въззивният съд не се е съобразил с направеното оплакване във въззивната жалба от касатора, че стойността не отговаря на пазарната, нито е възприел, че следва да я определи към различен момент. Липсват и мотиви, че в периода 24.10.2012 г. - 18.06.2013 г. тази стойност, следваща от заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, не се е променила. Настоящият състав на Върховният касационен съд и в настоящото решение провежда своята практика с решение № 266/ 17.10.2014 г. по гр. д. № 3333/ 2014 г. ВКС, ГК, I-во отделение, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК по сходен казус, като дава следните отговори на повдигнатите от касатора въпроси: Ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност в частта, с която е определено дължимото уравнение, въззивната инстанция е длъжна да съобрази настъпилата в хода на делото промяна в пазарните цени на делбените недвижими имоти, да събере и цени доказателствата за тази промяна. Тази промяна представлява обективно настъпил в хода на производството факт от значение за спорното право, който съдът съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК (отм), съответно чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе пред вид. Съображенията за това са следните: Целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако съществува възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на този дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се разпределя, без да се извършва парично уравняване. Ако обаче определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от стойността на квотата, определена с решението по допускане на делбата, неравенството се изравнява в пари. За да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял (в имот или пари) с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. Стойността на получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент и това е моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното имущество. Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определи към един момент, а стойността на дължимото на другия съделител парично уравнение – към друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на имотите са претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се установи стойността на имуществото към момента на извършване на делбата. Ако решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение (чл. 288, ал. 6 ГПК (отм), а сега чл. 349, ал. 5 ГПК) и е недопустимо въззивният съд да определи (повторно) кой от съделителите какъв реален дял да получи или да разгледа (отново) претенцията за възлагане, като последица от зададения с въззивната жалба ограничен предмет на произнасяне, паричното уравнение следва да бъде определено според стойността на делбеното имущество към датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители. В този случай въззивната инстанция е длъжна да допусне изслушване на експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, към релевантния момент – датата, към която се е преклудирало правото на въззивно обжалване за всички съделители. Такова задължение въззивната инстанция има поради суспензивния ефект на въззивната жалба, в упражнение на правомощията си на инстанция по същество (чл. 188, ал. 3 ГПК (отм), а сега чл. 235, ал. 3 ГПК) и поради необходимостта от специални знания за изясняване на въпроса (чл. 157, ал. 1 ГПК (отм), а сега чл. 195, ал. 1 ГПК). Задължението възниква, когато от релевантния момент (датата на настъпилата преклузия по правото на въззивно обжалване за всички съделители) е изминал значителен период от време. Чл. 288, ал. 6 ГПК (отм), а сега чл. 349, ал. 5 ГПК са императивни правни норми, които провеждат в делбеното производство материалноправния принцип на забрана за неоснователно обогатяване. Задължението на въззивната инстанция възниква и винаги когато във въззивната жалба е направено оплакване, че определеното парично уравнение не съответства на действителната (пазарната) стойност на делбеното имущество. Задължението на въззивният съд да се произнесе по оплакванията в жалбата следва, както от отменения ГПК, така и от сега действащия. Разликата между т. нар. пълен и ограничен въззив се проявява и в това, че според отменения ГПК въззивният съд бе длъжен да разгледа спора по същество по повод на оплакванията в жалбата (чл. 208 ГПК от 1952 г), а в сега действащия ГПК е длъжен да разгледа спора по същество, ограничен от оплакванията в жалбата (чл. 269, вр. чл. 271 ГПК). И по отменения, и по сега действащия процесуален ред обаче въззивният съд допуска съществено процесуално нарушение, ако с решението си обезсмисли оплакванията в жалбата. По основателността на касационната жалба и с оглед дадените отговори, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно. По направеното оплакване във въззивната жалба, че паричното уравнение на дяловете на ответниците по касация не съответства на действителната (пазарна) стойност на делбения имот, който имот е възложен с първоинстанционното решение в собственост на касатора (чл. 288, ал. 2 ГПК (отм)) и по доказателственото искане в нея, въззивната инстанция е допуснала изслушването на съдебно-техническа експертиза. В обжалваното решение обаче съдът е отказал да базира фактическите си констатации на доказателствата, събрани пред него чрез заключението по тази експертиза. Заключението сочи пазарна стойност на делбения имот към ирелевантна дата - година и половина след настъпилата преклузия на правото на въззивно обжалване за всички съделители. Доказателства за стойността към релевантния момент – 18.06.2013 г. – липсват, но причината за това са допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения. В. съд е бил длъжен да прецизира доказателственото искане, като прецизира задачата към поисканата в жалбата експертиза (чл. 157 ГПК (отм)), обвързвайки я с релевантната дата. Като инстанция по същество е имал задължението да съобрази и относимите факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първата инстанция (чл. 188, ал. 3 ГПК, отм). Базирайки фактическите си констатации на заключението на тройната съдебно-техническа експертиза от 24.10.2012 г, приета пред първоинстанционният съд, въззивният съд е игнорирал оплакването в жалбата, обезсмислил е доказателственото искане в нея и е постановил решението си в нарушение на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм). Решаването на спора за паричното уравнение на дяловете на ответниците по касация изисква да бъде определена пазарната стойност на делбения имот към 18.06.2013 г, а доказателства за релевантния момент липсват, обжалваното решение следва да се отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд (чл. 293, ал. 3, пр. 2 ГПК). К. е освободен от заплащането на държавна такса за касационното обжалване на въззивното решение, но настоящата инстанция не решава спора по същество. Чл. 294, ал. 2 ГПК поставя в задължение на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния касационен съд. На въззивният съд е и компетентността да съобрази налице ли са предпоставките на чл. 78, ал. 6 ГПК, след като прецени, че в делбеното производство тя намира съответно приложение. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 3259/ 15.05.2015 г. по гр. д. № 9283/ 2014 г. на Софийски градски съд в частта по определената стойност на паричното уравняване на дяловете (чл. 288, ал. 6 ГПК(отм.)). ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който е длъжен да допусне изслушването на съдебнотехническа експертиза със задача относно действителната (пазарна) стойност на делбения имот към 18.06.2013 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.