Ключови фрази


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 06.06.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 548 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№21453/26.11.2021г., подадена от „Енерджи Съплай“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв.М. П., срещу решение № 686, постановено на 10.11.2021г. от Софийски апелативен съд, V състав по в.т.д.№672/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това „Енерджи Съплай“ ЕООД е осъдено да заплати на „Свилоцел“ ЕАД на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 397 720.99лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди поради неиздаване на справка по реда на §3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници от страна на „Енерджи Съплай“ ЕООД за заплатени разходи за закупена ел. енергия от възобновяеми източници (задължение към обществото) за периода от 01.07.2016г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, както и по реда на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.
Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните процесуално-правни и материално-правни въпроси, което счита, че обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване:
1.По въпроса за пределите на дължимата от съда защита и вида на порока на въззивното решение при произнасяне без надлежна въззивна жалба и при нарушение на диспозитивното начало.
Според касатора по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС (мотиви към т. 16); т. 1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №109 от 25.03.2014г. по гр.д.№5168/2013г. на IV г.о. на ВКС; решение №300 от 23.07.2012г. по гр.д.№1366/2011г. на IV г.о. на ВКС; решение №125 от 15.07.2013г. по гр.д.№14/2013г. на II г.о. на ВКС; решение №306 от 29.06.2011г. по гр.д.№961/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №19 от 30.05.2011г. по гр.д.№262/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №17 от 30.05.2011г. по гр.д.№110/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №428 от 19.10.2012г. по гр.д.№358/2011г. на IV г.о. на ВКС; решение №229 от 20.10.2011г. по гр.д.№1465/2010г. на II г.о. на ВКС; решение №366 от 30.12.2015г. по гр.д.№2874/2015г. на IV г.о. на ВКС и решение №528 от 11.06.2010г. по гр.д.№1218/2009г. на I г.о. на ВКС.
Поддържа, че на това основание съществува вероятност въззивното решение да е и недопустимо като постановено при липса на въззивна жалба срещу част от решението, както и по въпроса как следва да се определи обемът на търсената и дължима от въззивния съд защита; допустимо ли е въззивният съд по свой почин да разшири предмета на търсената защита; допустимо ли е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение по отношение на необжалвалите страни; допустимо ли е въззивният съд да отмени диспозитив на първоинстанционното решение, който не е обжалван от никоя от страните; какъв е порокът на решението при произнасяне „свръхпетитум“ в нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Позовава се на обстоятелството, че ищецът твърди едновременно няколко различни фактически, респ. правни основания на иска си като претендира, че: 1) е плащал директно на „Енерджи Съплай“ ЕООД компонентата „възобновяеми източници“ като част от задълженията към обществото (в исковата молба); 2) във въззивната жалба твърди, че е налице „съзнателно увреждане с цел неоснователно обогатяване“, каквито твърдения не е поддържал пред първата инстанция; 3) твърди, че е претърпял вреда, който обаче на практика се изразява в пропусната полза – неполучена помощ, на която ищецът твърди да е имал право.
Счита, че въззивният съд е следвало да пристъпи към решаване на делото едва след изясняване на фактическите твърдения за основанието на предявения иск и каква обезвреда се претендира (вреда от непозволено увреждане от конкретно лице, неоснователно обогатяване или търси обективна отговорност от възлагащия за вреди от чужди противоправни и виновни действия/бездействия; твърди имуществена вреда или пропусната полза), като даде указания на ищеца да уточни исковата си молба и твърденията относно фактите и обстоятелствата, на които основава иска си. Поддържа също така, че въззивният съд е следвало да изиска от въззивника да уточни твърденията си за пороците на обжалваното първоинстанционно решение, доколкото въззивната проверка е ограничена в обема на посоченото от въззивника съгласно чл. 269, изр. последно ГПК и като се е произнесъл по неуточнена искова молба, неуточнена въззивна жалба и при противоречиви фактически твърдения, въззивният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала и е нарушил диспозитивното начало като е излязъл извън предмета на проверката, която е дължал, постановявайки недопустимо, евентуално неправилно решение.
2.По въпроса за задълженията на въззивния съд да мотивира решението, да разгледа възраженията и доводите на страните и да обоснове крайния си акт със събраните по делото доказателства и по-конкретно дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт; в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №1/13.07.1953г.; ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №212 от 01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на II т.о. на ВКС и посочените в него решения; решение №194 от 18.06.2013г. по гр.д.№1100/2012г. на IV г.о. на ВКС.
Твърди, че въззивното решение не съдържа анализ на доказателствата, твърденията и възраженията на страните, че липсват самостоятелни мотиви и съображения за конкретната фактическа обстановка, посочване кои факти и обстоятелства приема за доказани, въз основа на кои конкретни доказателства, на кои доказателства дава вяра, на кои – не и да обоснове защо с оглед ограничения предмет на касационната проверка. Поддържа, че въззивното решение не съдържа никакви съждения относно твърденията и доводите на „Енерджи Съплай“ ЕООД, че дружеството е длъжно да издава справка по Наредба №Е-РД-04-06 единствено и само на свой „краен клиент“, т.е. на такъв, с когото има сключен договор; че правото на „Свилоцел“ ЕАД да получи помощта по Наредба №Е-РД-04-06 и признаването му като „бенефициент“ на такава помощ не съответства на задължението на „Енерджи Съплай“ ЕООД да издаде именно на „Свилоцел“ Е. исканата справка; че „Енерджи Съплай“ ЕООД не е задължено и не е оправомощено от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия да издава справки и да удостоверява каквито и да било факти и обстоятелства за лица, които не са „крайно клиенти“ на „Енерджи Съплай“ ЕООД като търговец на електрическа енергия; че не „Енерджи съплай“ ЕООД, а „Т. енерджи“ АД е имало задължение да издаде справката, защото само това дружество може да установи какви количества ел.енергия е ползвало „Свилоцел“ ЕАД, съответно какви количества „задължения към обществото“ са му начислени, като тези факти не биха могли да бъдат удостоверени от „Енерджи Съплай“ ЕООД, тъй като то не е доставяло електрическа енергия и не е фактурирало „задължения към обществото“ на „Свилоцел“ ЕАД; че твърдението на „Свилоцел“ ЕАД за претърпяна вреда поради неиздаването на справка по Наредба №Е-РД-04-06 е останало недоказано, доколкото правото да получи определена финансова помощ по реда на наредбата и неполучаването ѝ представлява пропусната полза, а не вреда и съдът е следвало да приложи друг стандарт за доказване на исковата претенция, причинно-следствената връзка и размера.
3.По въпросите относно прилагането на Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници и по-конкретно кое е задължено лице да издаде справка по Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници; задължен ли е търговец да издаде справка по §3 от ДР на Наредба № Е-РД-04-06 на трето лице, което не е негов краен клиент; длъжен ли е търговец да издаде справка на всяко трето лице, което е плащало суми по компонетна „задължения към обществото“, както и на свързания с това въпрос: неполучаване на помощта по реда на Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници представлява ли вреда или представлява пропусната полза.
Поддържа, че така поставените в т.3 въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото са съществени за крайните правни изводи на съда по конкретния правен спор, а по тях няма формирана задължителна практика.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „Свилоцел“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Н. Г. Б., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
„Свилоцел“ ЕАД е предявило срещу „Енерджи Съплай“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 397 720.99лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди поради неиздаване на законоустановена справка в нарушение на §3 ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, с твърдението, че вследствие неиздаването на справката с Писмо изх.№Е-Е-ДП-309/17.10.2017г. на зам. министъра на енергетиката се отказва помощ на „Свилоцел“ ЕАД в размер на 397 720.99 лв. за периода от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. за количествата електроенергия, закупени от „Енерджи Съплай“ ЕООД с единствения мотив, че „Енерджи Съплай“ ЕООД е отказало издаването на справка по §1, ал. 2, 3 ПЗР на наредбата. Поддържа, че на основание заповед №Е-РД-16120/18.01.2017г. на Министерство на енергетиката е бенефициент на предоставена помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за периода 01.07.2016г. – 30.06.2017г. съгласно наредбата, но за да получи предоставената помощ въз основа на тази заповед като бенефициент е задължено да предостави до 30 юни 2017г. към заявлението за подпомагане пред Министерство на енергетиката и справка по §1, ал. 2, т. 1 ПЗР на наредбата за закупените количества електрическа енергия и платените средства за компонентата „възобновяеми източници“ на обществения доставчик Н., като помощта се равнява на платената компонента. Твърди, че справката за процесния период е следвало да бъде издадена от „Енерджи Съплай“ ЕООД, тъй като „Свилоцел“ ЕАД е потребявало електроенергия, доставяна единствено от ответника-търговец на електроенергия с платена компонента „възобновяеми източници“ по посочените в исковата молба фактури, издадени на Т.-С., но префактурирани на „Свилоцел“ ЕАД, след което „Свилоцел“ ЕАД заплатило сумата директно на „Енерджи Съплай“ ЕООД, вкл. и компонентата „възобновяеми източници“. Поддържа, че факта на плащането е признат от „Енерджи Съплай“ ЕООД в становище до КЕВР по жалба на „Свилоцел“ ЕАД и „Т. С.“ АД, като справката е поискана с писмо от 27.04.2017г. с посочване на консумираната електроенергия, номерата на издадените фактури и датите на извършените плащания, а при повторно искане е отправено предупреждение, че при неиздаване на справката на „Свилоцел“ ЕАД ще бъде отказана помощта по наредбата. Твърди, че е заинтересовано лице да получи справката по смисъла на §3 ПЗР на наредбата, като тази заинтересованост произтича от една страна от заповед № Е-РД-16120/18.01.2017г. на Министерство на енергетиката, а от друга от тристранното допълнително споразумение №9 към договор №12/2015г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участието в стандартна балансираща група, по силата на което „Свилоцел“ ЕАД е заплатило на „Енерджи Съплай“ ЕООД директно доставената електроенергия за процесния период в качеството си на реален краен потребител. Посочен е и начинът за електроснабдяване на „Свилоцел“ ЕАД, както и обстоятелството, че „Енерджи Съплай“ ЕООД вече е издавало на „Свилоцел“ ЕАД идентична справка за предходен период (01.08.2015г. - 30.06.2016г.), признавайки го за краен реален потребител и платец на гореописаната електроенергия, които справки са били кредитирани като допустими и коректни от Министерството на енергетиката по посочената заповед с предоставяне на помощ за предходни периоди.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Енерджи Съплай“ ЕООД оспорва така предявения иск, като поддържа, че заповед за обезсилване на заповедта, с която на „Свилоцел“ ЕАД е предоставена на помощ по Наредба № Е-РД-04-06 не е издавана; че зам. министърът на енергетиката е уведомил „Свилоцел“ ЕАД за издаването на удостоверение № Е-ДПУ1-114/17.10.2017г. за възстановяван на надплатените средства във връзка с предоставена помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, а не за отказване на помощ по наредбата; че дори действително помощ по наредбата на „Свилоцел“ ЕАД да е отказана, то това обстоятелство не се дължи на неизпълнение на задълженията на „Енерджи Съплай“ ЕООД; че „Енерджи Съплай“ ЕООД е доставчик на електрическа енергия единствено на „Т. Енерджи“ АД според представения с исковата молба договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група; че с представеното с исковата молба тристранно споразумение от 30.08.2016г. се обезпечават единствено задълженията на „Т. Енерджи“ АД към „Енерджи Съплай“ ЕООД, но то не поражда отношения между „Енерджи Съплай“ ЕООД и „Свилоцел“ ЕАД за доставка на електрическа енергия, тъй като единствено обосновава правото на „Свилоцел“ ЕАД да извършва плащане към „Енерджи Съплай“ ЕООД в полза на „Т. Енерджи“ АД; че плащанията са извършени от „Свилоцел“ ЕАД от името и за сметка на „Т. Енерджи“ АД и са за суми, дължими от последното. Поради това счита за неоснователно твърдението в исковата молба, че „Енерджи Съплай“ ЕООД е било задължено да издаде на „Свилоцел“ ЕАД справка по §3 от ПЗР на наредбата. Твърди, че такава справка се издава само на лицата по чл. 5, ал. 2 от наредбата, тъй като „Енерджи Съплай“ ЕООД не е доставчик на електрическа енергия на „Свилоцел“ ЕАД, а такъв е „Т. Енерджи“ АД. За неоснователно счита твърдението, че с издаването на справка за периода 01.08.2015г. – 30.06.2016г. не е признавал „Свилоцел“ ЕАД за краен потребител, тъй като справката е издадена за заплатените от „Свилоцел“ ЕАД суми по фактури, представляващи изпълнение на част от задълженията на „Т. Енерджи“ АД към „Енерджи Съплай“ ЕООД; че за процесния период „Свилоцел“ ЕАД не е индивидуализиран в системата на „Е. Системен Оператор“ ЕАД като търговски участник, няма номер на търговски участник, за да може към него да се подават количества електроенергия от други търговски участници и поради това няма как да е бил снабдяван от „Енерджи Съплай“ ЕООД, че не са подавани от „Енерджи Съплай“ ЕООД графици до Е. за снабдяване на обектите на „Свилоцел“ ЕАД с електрическа енергия, което е изискване на ПТЕЕ за сключване на двустранни договори за доставка на електрическа енергия. Оспорва и размера на претендираните вреди.
Така изложените от спорещите страни твърдения, оспорвания и възражения са посочени от първоинстанционния съд в доклада по делото, по който страните не са възразили.
С решение №4187 от 06.07.2020г., постановено от първоинстанционния Софийски градски съд по гр.д.№14251/2017г., предявеният от „Свилоцел“ ЕАД иск е отхвърлен като неоснователен, като е прието, че въз основа на договор „Свилоцел“ ЕАД е изпълнило към „Енерджи Съплай“ ЕООД задължението на „Т. Енерджи“ АД, между които е съществувал договор за покупко-продажба на електроенергия, която след това „Т. Енерджи“ АД е предоставяло на „Свилоцел“ ЕАД в изпълнение на договора между тях, т.е. налице е договор между „Т. Енерджи“ АД и „Енерджи Съплай“ ЕООД, но със „Свилоцел“ ЕАД ответникът „Енерджи Съплай“ ЕООД не се намира в договорни отношения и съответно няма задължението да му издаде справка по реда на §3 ПЗР на наредбата. Прието е, че издаването на такава справка „Свилоцел“ ЕАД може да иска от „Т. Енерджи“ АД.
Така постановеното решение е обжалвано пред въззивния съд от „Свилоцел“ ЕАД, което счита за неправилен извода, че предвид липсата на договор „Енерджи Съплай“ ЕООД не е доставчик на електрическа енергия на „Свилоцел“ ЕАД и за него не възниква задължение за издаване на справка по §3 ПЗР на наредбата. За меродавно счита обстоятелството не дали има договор между страните, а дали „Свилоцел“ ЕАД е заинтересовано лице да получи справката по смисъла на §3 ПЗР на наредбата, като поддържа, че този довод не е бил обсъден от първоинстанционния съд. Обосновава тезата си, че заинтересоваността му произтича от заповед №Е-РД-16120/18.01.2017г. на Министерство на енергетиката, както и от тристранното споразумение №9 към договор №12/2015г. Позовава се и на обстоятелството, че „Енерджи Съплай“ ЕООД вече му е издавало справка по §3 ПЗР на наредбата, както и на това, че помощта за количествата електроенергия, закупени от „Енерджи Съплай“ ЕООД за исковия период е отказана с единствения мотив, че дружеството-ответник е отказало да издаде тази справка, твърдейки при това, че Министерство на енергетиката в качеството си на държавен орган по наредбата, е признало правото на „Свилоцел“ ЕАД да бъде бенефициент на помощта по наредбата, както и че за процесните количества електроенергия справката следва да бъде издадена от „Енерджи Съплай“ ЕООД. Позовава се също така на обстоятелството, че е налице искане вх.№065/09.06.2017г., подадено съвместно от „Т. С.“ и „Свилоцел“ ЕАД за издаване на справката, с което „Т. С.“ легитимира „Свилоцел“ ЕАД като заинтересовано от справката лице – краен получател и платец на електроенергията. Поддържа, че по време на престоите на Т. е уговорено, че се доставя заместваща енергия от външен доставчик/търговец, поради което с „Енерджи Съплай“ ЕООД е бил сключен договор №12/01.02.2015г. и за процесния период „Свилоцел“ ЕАД е потребявал електроенергия, доставяна именно от дружеството-ответник като Т. само е транзитирал енергията през своята подстанция по директните електропроводи към „Свилоцел“ ЕАД и със съгласието на Т. „Свилоцел“ ЕАД е приело да заплаща директно на дружеството-ответник доставената електроенергия, вкл. компонентата „възобновяеми източници“ в качеството си на краен потребител, оформено с допълнително споразумение №9 към договор №12/2015г. Позовава се на събраните по делото доказателства, вкл. и на изслушаните експертизи, с които твърди, че претенцията е доказана.
Именно с оглед така наведените с въззивната жалба доводи и оплаквания се е произнесъл въззивният съд, като е взел предвид и доводите, наведени от спорещите страни в исковата молба, отговора по нея, както и отговора на подадената от „Свилоцел“ ЕАД въззивна жалба. И доколкото съдържащите се в подадената от „Свилоцел“ ЕАД въззивна жалба доводи са идентични със съдържащите се в исковата молба, а съображенията на дружеството по приложението на материалния закон са идентични с развитите в производството пред първоинстанционния съд, вкл. досежно начина, по който следва да бъде тълкувана разпоредбата на §3 ПЗР от наредбата, твърденията на касатора, че е налице нередовност на исковата молба, която въззивният съд е следвало да отстрани преди да постанови обжалваното решение, не съответстват на данните по делото. При тези данни не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо поради неизпълнение на задължението на въззивния съд да констатира нередовностите на исковата молба и даде указания за тяхното отстраняване. Според настоящия състав на ВКС не е налице неяснота на фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба, нито неяснота за обезвредата, която се претендира, доколкото доводите, че от неиздаването на справката касаторът неоснователно се е обогатил са свързани единствено с тезата за наличието у него на знание, че с неиздаването на справката ще причини вреда на дружеството-ищец, което именно по тази причина няма да може да получи помощта по Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. Именно в този смисъл твърденията са възприети и от въззивния съд, като следва да се отбележи, че съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, правната квалификация на иска е дейност на съда,при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но не и от дадената от ищеца квалификация на спорното право (решение №132/21.03.2011г. по гр.д.№1725/2009г. на І г.о. на ВКС; определение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.№5808/2015г. на IV г.о. на ВКС; решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г. на III г.о. на ВКС; решение №226/08.12.2016г., гр.д.№1349/2016г. на III г.о. на ВКС и др.). Съдът не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на предявения иск, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено искане на страната по съответния процесуален ред. Произнасянето на въззивния съд в настоящия случай е изцяло съобразено с така установената практика на ВКС, който се е произнесъл в рамките на предмета, с който е бил сезиран, вкл. и очертания с въззивната жалба, квалифицирайки спорното право според съдържащите се в исковата молба твърдения и съобразявайки въведените от ответника по иска доводи, оспорвания и възражения.
Всички представени по делото писмени доказателства са обсъдени от въззивния съд в обжалваното решение.
При постановяване на решението си въззивният съд е взел предвид, че по делото е представен договор от 30.12.2014 г. за продажба на електрическа енергия, сключен между Т. С. АД (следващо наименование Т. С. и последно - „Т. енерджи“ АД), в качеството на продавач, „Свилоцел“ ЕАД в качеството на купувач и ЗХО ЕООД в качеството на оператор, по силата на който продавачът се задължава да произведе и продаде, а купувачът за изкупи и заплати електрическа енергия за стопански нужди, като количествата ел.енергия, които купувачът ще изкупи, по месеци и тримесечия са посочени в Приложение № 1 към договора. Взето е предвид, че срокът на договора е от 1.01.2015г. до 30.07.2015 г. като е уговорено автоматичното му подновяване до 31.12.2015 г. в случай, че никоя от страните не предприеме действия за изменението или прекратяването му, като съгласно чл. 2.4 от договора в случаите на планови спирания на производството на ел.енергия от продавача и при форсмажорни обстоятелства продавачът се задължава незабавно в качеството си на потребител да закупи ел.енергия от свободния пазар при одобрени с купувача следните съществени условия: търговец на ел.енергия, цени, срокове, небаланси, прекратяване и в този случай договорът се счита сключен от името и за сметка на купувача, който поема пред Т. С. АД пълната отговорност за неговото изпълнение/неизпълнение. Посочено е, че според този договор купувачът заплаща на продавача консумираната ел.енергия по договорените цени, платени от Т. С. АД на доставчика плюс стойността на загубата от преноса през съоръженията на Т. С. АД в размер 3.00 лв./MWh без ДДС.
Взето е предвид, че с анекс от 28.12.2015г. срокът на договора е продължен до 30.06.2016г. като е уговорено след този срок договорът да се счита за автоматично подновен като такъв за неопределен срок, в случай, че никоя от страните по него не предприеме действия за изменението или прекратяването му, както и че с писмо изх.№ 6-135/23.02.2015г. Т. С. АД е уведомило „Свилоцел“ ЕАД, че поради авария е преустановило работа на 22.02.2015г. от 20.00 часа и във връзка с това е поискало да му бъде предоставен часови график за консумираната ел.енергия за 25.02.2015г.
Съобразено е също така, че по делото е представен договор от 01.02.2015г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, сключен на основание чл. 100, ал. 1 ЗЕ и Правилата за търговия на електрическа енергия (ПТЕЕ/ между „Енерджи съплай“ ЕООД в качеството на продавач/координатор и Т. С. АД, в качеството му на купувач/участник, като съгласно договора продавачът подава на купувача, а последния купува от него за периода от 1.02.2015г. до 30.06.2015г. активна нетна ел.енергия, като продавачът се задължава да поеме небаланса към Е., както и да включи купувача в балансиращата група на „Енерджи съплай“ ЕООД. Посочено е, че продавачът се е задължил да извърши от името и за сметка на купувача всички правни и фактически действия, необходими за регистрацията на купувача като участник на пазара на ел.енергия и смяна на доставчика от настоящия доставчик на купувача към продавача, както и че срокът на договора е от 1.02.2015г. до 1.02.2016г.
Взето е предвид, че допълнително споразумение от 30.08.2016г. към договор № 12/2015г., сключено между „Енерджи съплай“ ЕООД като продавач/координатор, Т. С. АД като купувач/участник и „Свилоцел“ ЕАД страните са удължили срока на договора до 31.12.2016г., при уговорена цена за продажба на ел.енергия, като с т.2 Т. С. АД е дал съгласие „Свилоцел“ ЕАД да заплаща директно на „Енерджи съплай“ ЕООД остатъчните задължения по фактурите, издадени от Т. С. АД на „Свилоцел“ ЕАД за текущия месец – след като са направени помежду им взаимни прихващания. Посочени са и фактурите, издадени от „Енерджи Съплай“ ЕООД към Т. С. АД, префактурирани от Т. С. АД към „Свилоцел“ ЕАД и заплатени от последното, вкл. компонентата „възобновяеми източници“ (част от задълженията към обществото).
Посочено е също така, че със заповед № Е-РД -16-120/18.01.2017г. на Министъра на енергетиката, на основание чл. 8, ал. 1 и 2 и § 2 от ПЗР на Наредба № Е-ЗД-04-09-06 от 28.09.2016 г.за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, на „Свилоцел“ ЕАД е предоставена помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2017г. за прогнозно потребление на електрическа енергия в размер на 54 092.141 MWh; че заповедта е за ценовия период от 01.07.2016г. до 30.06.2017г. и съгласно нея - т.3.2 е предоставена помощ по чл.4, ал.2, т.2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници – освобождаване от задължение за заплащане на компонентата по чл. 2 от Наредбата след като разходите за тази компонента за количествата потребена ел.енергия, изчислени при условията на помощта по т.3.1 достигнат размер от 143 410 лв., който е определен като 0.5% от брутната добавена стойност на предприятието. Взето е предвид, че съгласно заповедта – т.4 – Помощта по т.3.2 може да се ползва въз основа на удостоверение, издадено при условията и по реда на чл. 9 от Наредбата.
Съобразено е, че по делото е представено и удостоверение № Е-ДПУ2-41/20.04.2017г., издадено от министъра на енергетиката по чл.4, ал.2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, съобразно който помощта се предоставя след достигане размера на разходите, посочен в заповедта за предоставяне на помощ, като в удостоверението е посочено, че разходите за компонентата по чл. 2 от Наредбата за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2017г. са достигнати през месец януари 2017г.
Взето е предвид, че писмо изх.№ 11-491/27.04.2017г. „Свилоцел“ ЕАД е поискало от „Енерджи съплай” ЕООД да потвърди, че към датата на писмото са платени в пълен размер от Т. С. АД към „Енерджи съплай” ЕООД сумите по чл. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г., включени във Фактура № 12935/31.07.2016г., Фактура № 13405/31.08.2016г., Фактура № 13809/30.09.2016г. и Фактура № 14259/31.10.2016г. с посочените стойности на компонента „задължения към обществото“, както и че искане, с вх.№ 065/09.06.2017г. Т. С. и „Свилоцел“ ЕАД са поискали от „Енерджи съплай” ЕООД да бъде издадена справка по Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за доставените и заплатени количества ел.енергия за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2017г. като е посочено каква е общата стойност на цената, както и на компонентата „задължения към обществото“.
Съобразено е обстоятелството, че с писмо на зам.министъра на енергетика № Е-Е-ДП-309/ 17.10.2017г. до „Свилоцел“ ЕАД, във връзка с искане на дружеството за издаване на удостоверение (с вх.№ Е – Е – ДП-309 от 19.06.2017г.) за възстановяване на надплатени средства във връзка с ползване на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници – за възстановяване на надплатени средства за компонентата по чл. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за периода от 1.07.2016г. до 31.03.2017г., дружеството е уведомено: 1./ че поради липсата на доказателства за платени средства за компонентата по чл. 2 от „Енерджи съплай“ ЕООД на Обществения доставчик, удостоверението за възстановяване на надплатените средства за доставената ел.енергия няма да включва количествата, закупени от този доставчик.; 2./ за това, че предвид че за периода от 1.10.2016г. до 31.03.2017г. е платило повече от дължимото при условията на предоставената помощ за компонентата по чл. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, удостоверението за възстановяване на надплатени средства за доставената ел.енергия няма да включва количествата, закупени от „Енерджи съплай“ ЕООД, както и че в писмото е посочено, че надплатените от „Свилоцел“ ЕАД средства за периода за компонентата по чл. 2 от Наредбата са в общ размер на 925 812.79 лв., като от тях подлежащи на възстановяване са 528 091.80 лв., а за сумата от 397 720.99 лв. не може да се допусне възстановяване, тъй като „Енерджи съплай” ЕООД не е представило справка по реда на § 3 ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. Посочено е, че в писмото е констатиран отказ на „Енерджи съплай“ ЕООД да издаде справка по § 1, ал. 2, т. 3 от Наредбата.
Взето е предвид, че по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като от даденото заключение се установява, че сумите по представените по делото фактури са били заплащани от „Свилоцел“ ЕАД директно на „Енерджи съплай“ ЕООД въз основа на постигнатите договорености с допълнителното споразумение от 30.08.2016г., поради което вещото лице е приело, че „Свилоцел“ ЕАД се явява фактически краен получател на продаваната електрическа енергия; че с направените плащания, ищецът е заплатил към „Енерджи съплай“ ЕООД и дължимите суми за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници като общата сума на тези разходи за периода от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. е в размер на 397 487.98 лв.; че „Енерджи съплай“ ЕООД е заплатило тази сума на Н., като част от разходите за използване на енергия от възобновяеми източници, които следва да заплати „Т. енерджи“ АД, с което е в договорни отношения и на което доставя електрическа енергия; че за процесния период „Т. енерджи“ АД няма неизплатени задължения към „Енерджи съплай“ ЕООД, включително и по компонентата „възобновяеми източници“.
Посочено е, че по делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на вещото лице за периода 01.07.2016г. до 31.10.2016г. „Т. енерджи“ АД не е произвеждало електроенергия, но е имало лицензия за производство електроенергия от 23.04.2003г. за срок от 20 години и лицензия за търговия с електрическа енергия от 21.10.2013г. за срок от 10 години; че съгласно данните в Е. в процесния период от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. „Т. Енерджи“ АД (с предишни наименования Т. С. АД и Т. С. АД) е купувало електрическа енергия от „Енерджи съплай“ ЕООД; че съгласно данните в Е. в процесния период от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. „Т. Енерджи“ АД (с предишни наименования Т. С. АД и Т. С. АД) е купувало електрическа енергия от „Енерджи съплай“ ЕООД; че от 01 07.2016г. до 31.07.2016г. „Свилоцел“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 63 кV от „Т. енерджи“ АД (ново име на фирма „Т. С.“ АД) и е консумирала 4873.079 MWh; че от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. „Свилоцел“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 6,3 Кv от „Т. енерджи“ АД (ново име на фирма „Т. С.“ АД) и е консумирало 4861.564 MWh; че от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. „Свилоцел“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 6,3 кV от „Т. енерджи“ АД (ново име на фирма „Т. С.“ АД) и е консумирало 5051.267 MWh; че от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. „Свилоцел“ ЕАД се захранва по електропроводи на напрежение 63 Кv от „Т. енерджи“ АД (ново име на фирма „Т. С.“ АД) и е консумирало 2406.477 MWh; че през този период „Свилоцел“ ЕАД поетапно по график си прехвърля електрозахранването към ново изградената подстанция „Свилоцел 110/6,3 кV“; че в края окончателно спира покупката на електроенергия от „Т. енерджи“ АД и започва да се захранва от подстанция „Свилоцел 110/6,3 кV“; че в процесния период от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. „Енерджи съплай“ ЕООД не е подавало в Е. графици за доставка на електрическа енергия на Свилоцел ЕАД; че в процесния период от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. Т. енерджи“ (с предишни наименования Т. С. АД и Т. С. АД) не е подавало в Е. графици за доставка на електрическа енергия към обекти на „Свилоцел“ ЕАД; че съгласно данните в Е. в процесния период от 01.07.2016г. до 31.10.2016г. „Т. Енерджи“ АД (с предишни наименования Т. С. АД и Т. С. АД) е действало на пазара на електрическа енергия като краен клиент и е купувало електрическа енергия от „Енерджи съплай“ ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка от правна страна въззивният съд е приел, че е сезиран с иск правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза за периода от 01.07.2016г. до 31.10.2016 г. в размер на 397 720.99 лв., ведно със законната лихва върху предявената част от главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като предявените искове са с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, претендирано от възложителя на работата, при изпълнение на която са настъпили вредите.
Посочено е, че в случая ищецът претендира обезщетение за отказаната му и неполучена от него помощ по Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за периода от 1.07.2016г. до 31.10.2016г. като поддържа, че ответникът незаконосъобразно не е издал справка по § 1, ал. 2, т. 3 от Наредбата, което е довело до отказа на Министерство на енергетиката да му заплати помощта.
Посочено е също така, че на ищеца за периода 01.07.2016г. до 30.06.2017г. е предоставена помощ – 1.) отстъпка в размер 85% от компонентата за разпределяне на разходите за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за която не е необходимо издаване на удостоверение и която помощ не е предмет на настоящото дело, както и 2.) освобождаване от задължение за заплащане на компонентата по чл. 2 от Наредбата, след като разходите за тази компонента за количествата потребена ел.енергия, изчислени при условията на помощта по т.3.1 достигнат размер от 143 410 лв., който е определен като 0.5% от брутната добавена стойност на предприятието и именно втората предоставена помощ е предмет на настоящото производство, като в заповед № Е-РД -16-120/18.01.2017г. е предвидено, че тази помощ може да се ползва въз основа на удостоверение, издадено при условията и по реда на чл. 9 от Наредбата.
Съобразено е, че съгласно чл. 9, ал. 1 (обн. - ДВ, бр. 77 от 2016г., в сила от 4.10.2016г.), редакция приложима към датата на подаденото от ищеца искане, за издаване на удостоверение за възстановяване на надплатени средства до Министерство на енергетиката – 19.06.2017г., помощта по чл. 4, ал. 2 се предоставя след достигане размера на разходите, посочен в заповедта за предоставяне на помощ, за което министърът на енергетиката издава удостоверение, като съгласно ал. 2 удостоверението се издава в срок от 10 работни дни от постъпване на искане от бенефициера. Посочено е, че искането се подава по образец, утвърден от министъра на енергетиката и публикуван на интернет страницата на Министерството на енергетиката, и към него се прилагат доказателства за закупените количества електрическа енергия и платените средства за компонентата по чл. 2, а съгласно ал. 3 в случаите по ал. 2 се прилагат съответно чл. 6 и 7.
Съобразено е също така, че съгласно § 2, ал. 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г.за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, за ценовия период от 1 юли 2016г. до 30 юни 2017г. бенефициерът може да подаде искане за издаване на удостоверение за възстановяване на надплатените от него средства от началото на ценовия период, за който е предоставена помощта, до датата на подаване на искането, като съгласно ал. 4 искането по ал. 3 се подава след влизане в сила на заповедта за предоставяне на помощ, придружено с доказателства за закупените количества електрическа енергия и платените от заявителя средства за компонентата по чл. 2, както и справка за платените средства за компонентата по чл. 2 от лицето по чл. 5, ал. 2 на обществения доставчик. Посочено е, че искането се подава до изтичане на ценовия период, за който се предоставя помощта.
Взето е предвид, че съгласно § 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници, лицето/лицата по чл. 5, ал. 2 издават справките по § 1, ал. 2, т. 3 и по § 2, ал. 4 в срок до 3 работни дни от постъпване на искане от заинтересованото лице, като лицето/лицата по чл. 5, ал. 2 от Наредбата (Обн. - ДВ, бр. 77 от 2016г., в сила от 4.10.2016г.) – приложимата към процесния казус редакция, са лицето/лицата, което/които съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката извършва/извършват плащанията към обществения доставчик на цената за задължения към обществото.
С оглед данните, съдържащи се в представените по делото доказателства, вкл. писмо на зам.министъра на енергетика № Е-Е-ДП-309/ 17.10.2017г. до „Свилоцел“ ЕАД и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че „Енерджи Съплай“ ЕООД съгласно правилата за продажба на ел.енергия е извършвал плащанията към обществения доставчик на средствата за компонентата по чл. 2 от Наредбата и следователно е адресат на задължението по § 3 вр. § 2, ал.4 от Наредбата.
Прието е също така, че „Свилоцел“ ЕАД е признато за бенефициент по смисъла на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. със заповед № Е-РД -16- 120/18.01.2017г. на министъра на енергетиката, като с удостоверение № Е-ДПУ2-41/20.04.2017г., издадено от министъра на енергетиката по чл. 4, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. е удостоверено, че разходите за компонентата по чл. 2 от Наредбата за периода от 01.07.2016г. до 31.01.2017г. са достигнати през месец януари 2017г., което означава че са изпълнени изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016 г. и т.3.2 от заповед № Е-РД -16-120/18.01.2017г. на министъра на енергетиката, като за „Свилоцел“ ЕАД е възникнало правото в качеството на бенефициент да получи помощта по т.3.2 от заповедта. Съответно, че в качеството му на бенефициент по заповед № Е-РД -16-120/18.01.2017г. на Министъра на енергетиката е възникнало и правото му по § 2, ал. 3 да подаде искане за издаване на удостоверение за възстановяване на надплатените от него средства от началото на ценовия период, за който е предоставена помощта, до датата на подаване на искането. Взето е предвид, че това искане е подадено от ищеца (видно от писмо на зам.министъра на енергетика № Е-Е-ДП-309/17.10.2017г.) на 19.06.2017г., както и че съгласно § 2, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. искането по ал. 3 се подава след влизане в сила на заповедта за предоставяне на помощ и следва да е придружено с доказателства за закупените количества електрическа енергия и платените от заявителя средства за компонентата по чл. 2, както и справка за платените средства за компонентата по чл. 2 от лицето по чл. 5, ал. 2 на обществения доставчик.
Взето е предвид, че преди да подаде искането по § 2, ал. 3 от Наредба №Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. „Свилоцел“ ЕАД е поискало от „Енерджи Съплай“ ЕООД да му издаде справката, която по силата на закона следва да придружава искането, но по делото не е установено такава справка да е издадена от „Енерджи Съплай“ ЕООД, който именно е адресатът на задължението за издаване на тази справка.
За неоснователно е прието възражението на „Енерджи Съплай“ ЕООД за липса на договорна връзка със „Свилоцел“ ЕАД по продажба на ел.енергия, което изключва неговата отговорност за издаване на такова удостоверение, като е посочено, че законът по никакъв начин не свързва адресата на задължението по § 3 от Наредбата с наличието на договорна връзка с лицето, поискало да му бъде издадено удостоверение. Изложени са съображения, че законът използва термина „заинтересовано лице“, а такова лице е бенефициентът, в полза на който е издадена заповед за предоставяне на помощ за ценовия период от 1 август 2015г. до 30 юни 2016г. и от 1 юли 2016г. до 30 юни 2017г., съобразно § 1, ал. 2, т. 3 и § 2, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г.
С оглед на това е прието, че със своето бездействие ответникът не е изпълнил вменено му от закона задължение към ищеца, с което е осъществил противоправно поведение - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от което за „Свилоцел“ ЕАД е настъпила вреда – невъзможността да получи сумата от 397 720.99 лв. Изложени са съображения, че при установеното по делото право на „Свилоцел“ ЕАД да получи помощ под формата на освобождаване от задължение за плащане на компонентата по чл. 2 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. и при изричното посочване в писмо на зам.министъра на енергетика № Е-Е-ДП-309/17.10.2017г., че за сумата от 397 720.99 лв. не може да се допусне възстановяване, тъй като „Енерджи съплай” ЕООД не е представило справка по реда на § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г., пропускането да получи сумата от 397 720.99 лв. са дължи изцяло на неизпълнението от страна на „Енерджи Съплай“ ЕООД на неговото законово задължение по § 3 от Наредба № Е-РД-04-06 от 28.09.2016г. С оглед на това въззвният съд е приел, че осъществен съставът на чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД и „Енерджи Съплай“ ЕООД дължи обезщетение на „Свилоцел“ ЕАД в размер на причинената му вреда - сумата от 397 720.99 лв.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че при постановяването на обжалваното решение са съобразени установените в процесуалния закон и в практиката на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК и чл. 272 ГПК правила. Както приема ВКС в своята практика, предвид спецификата на въззивното производство и правомощията на въззивния съд, уредени в разпоредбите на чл.269 до чл.273 ГПК и ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС в мотивите на въззивното решение следва да бъдат посочени доводите и възраженията на страните, очертаване на предмета на спора във въззивното производство, преценката на доказателствата за релевантните за спора факти, за които се отнасят доводите, и фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд, свързани с доводите. А в случаите, когато въззивният съд в съответствие с приетото в т.1, т.2 и т.3 от ТР № 1 /2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС установи неправилно приложение на императивните материалноправни норми, той следва да изложи мотиви и за това и за правилното им приложение (решение №57/19.05.2017г. по гр.д.№3457/2016г. на I г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззизвият съд изцяло се е съобразил – посочил е в какво се състоят съдържащите се в исковата молба, в отговора към нея, във въззивната жалба и отговора към нея доводи, оспорвания и възражения и надлежно ги е обсъдил, произнасяйки се именно в тази предметна рамка на спора, както вече беше отбелязано. В съответствие с изискванията по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, установени от практиката на ВКС, вкл. и в посочените в изложението решения, всички събрани по делото доказателства са не само надлежно изброени, но и обсъдени, като подробно е посочено данни за какви релевантни за спора факти и обстоятелства се съдържат във всяко едно от тях. Посочено е кои от съдържащите се в тези доказателства данни за осъществяването на релевантните за настоящия спор факти съдът възприема. Изложени са и съображения и конкретни мотиви относно доводите на всяка една от страните, вкл. довода на касатора, че не той е длъжен да издаде исканата от „Свилоцел“ ЕАД справка, както и доводите, свързани с изискването за наличие на договор, оспорването на твърдението, че качеството „бенефициент“ е признато на дружеството-ищец от Министерство на енергетиката в представеното по делото писмо, както и за възможността справка по §3 ПЗР на наредбата да се издава на всяко заинтересовано лице. С оглед на това следва да се приеме, че съображенията на касатора при поставянето на втория правен въпрос не съответстват на данните по делото, а отразяват единствено неговото несъгласие с изложените от въззивния съд съображения, представляващо по същността си оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, което не би могло да обоснове наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Неоснователен е и доводът на касатора, че в мотивите към обжалваното решение липсват съображения по неговите твърдения, че претенцията на дружеството-ицещ е останала недоказана поради това, че правото да се получи определена финансова помощ по реда на наредбата и неполучаването ѝ представлява пропусната полза, а не вреда и е следвало да бъде приложен друг стандарт при доказването.
На първо място следва отново да се отбележи, че правната квалификация на спорното право (дали претендираното обезщетение касае претърпени преки вреди или пропуснати ползи) е дейност на съда, която в настоящия случай е извършена в съответствие с вече посочената по-горе практика на ВКС. Освен това следва да се отбележи, че в настоящия случай по отношение на доказването въззивният съд изцяло е съобразил стандартите, установени в ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е присъдил обезщетение само за пропуснатите ползи, чието неизбежно настъпване е било установено по делото, но е установено също така, че е осуетено единствено по причина поведението на дружеството-ответник, сега касатор, изразяващо се в неиздаването на справка по реда на §3 ПЗР от наредбата.
Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по третия въпрос, който касаторът постава в изложението. На първо място по причина, че в обжалваното решение не се съдържат съображения, че справка следва да бъде издавана на всяко трето лице, в какъвто смисъл е формулираният въпрос. Съдът детайлно и последователно е изследвал смисъла на използвания от законодателя термин „заинтересовано лице“, отграничавайки го от твърдяното от касатора „всяко трето лице“, преценявайки при това разпоредбите на наредбата в тяхната взаимна връзка и преди всичко свързвайки правото на „Свилоцел“ ЕАД да получи справката с признатото му вече право на „бенефициер“ по смисъла на наредбата. В конкретния случай с оглед неговите особености следва да се има предвид обстоятелството, че помощта се предоставя с акт на представител на изпълнителната власт по предвидения в наредбата ред и то след признаване качеството „бенефициер“. Съгласно чл. 2 от наредбата помощта се предоставя на бенефициерите въз основа на заповед, каквато по настоящето дело е представена и нейното издаване не се оспорва и именно това обстоятелство е взел предвид въззивният съд. Като само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че косвеният съдебен контрол върху тази заповед съдът може да извършва само при надлежното ѝ оспорване, каквото по настоящето дело не е направено, а общият съд не разполага с принципното правомощие да осъществява контрол по правилността на преценката за качеството „бенефициер“, извършена от министъра на енергетиката, респ. заместник-министър на когото министърът по реда на чл. 1, ал. 4 от наредбата е възложил да упражнява всички или част от правомощията му по тази наредба. Преценката дали дружеството-ищец отговаря на установените в чл. 3 от наредбата изисквания в случая е осъществена с издаването на представената по делото заповед, като въпрос, касаещ нейната законосъобразност по делото, вкл. и в касационната жалба не се поставя.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №686 от 10.11.2021г., постановено от Софийския апелативен съд, V състав по в.т.д.№672/2021г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: