ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 493 Гр. София, 28.06.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова ч.т.д. № 882 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. В. Д., конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на починалия ищец В. Д. Т., срещу определение № 995 от 10.04.2023 г. по ч.гр.д. № 928/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 160 от 10.02.2023г. по гр.д. № 735/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК до приключване на производството по досъдебно производство № 127/2022г. по описа на 02 РПУ – Перник при ОДМВР - [населено място] с влязла в сила присъда или с постановление за прекратяване на наказателното производство. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че са налице предвидените в чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставки - съдът лично и непосредствено да е разкрил престъпни обстоятелства, както и установяването на такива да е преюдициално за гражданското дело. Сочи, че за да е приложима тази законова разпоредба, за съда следва да е невъзможно да установи релевантните за делото обстоятелства със способите на доказване в гражданския процес, докато в настоящия случай извършването на твърдяното деяние може да бъде установено от гражданския съд. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос, който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС: Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК в случай, че във връзка с процесното ПТП е налице висящо наказателно производство, намиращо се в досъдебна фаза? Частният жалбоподател излага, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с практиката на ВКС по определение № 134 от 02.04.2022г. по ч.т.д. № 468/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 634 от 17.11.2025г. по ч.т.д. № 5418/2015г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно, с което обосновава допускане до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът, Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като определението е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че по делото са налице данни, че на 06.04.2022г. в [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил, управляван от водача Е. В. Е., и пешеходеца В. Д. Т., от което на последния са причинени телесни увреди. Посочил е, че е образувано досъдебно производство № 127/2022г. по описа на 02 РПУ-Перник във връзка със същото ПТП за престъпление по чл. 343, ал.1, б. “б“, вр. чл. 342, ал.1 НК, като към момента на постановяване на определението няма данни за привличане на обвиняем по това досъдебно производство и няма данни то да е приключило. Позовал се е на съдебната практика по определение № 237 от 29.03.2023г. по ч.т.д.№300/2023г. на ВКС, ТК, І ТО, и приел, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. По тези мотиви и приемайки за установено от фактическа страна, че е налице идентичност между деянието, за което е образувано досъдебното производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, е счел, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото и потвърдил първоинстанционото определение, постановено в този смисъл. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от касатора правен въпрос. По този въпрос е формирана постоянна практика, обективирана в соченото от касатора определение № 134 от 02.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и служебно известните на съда определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 342 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 653/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието му с формираната практика. Този извод изключва необходимостта да бъде обсъждана поддържаната от касатора предпоставка по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съгласно съдебната практика по определение № 134 от 02.04.2020г. по ч.т.д. № 468/2020г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, ТК, I ТО и определение № 342 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 653/2020г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Прието е, че в тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, като не е взел предвид, че според представените по делото доказателства – писмо от ОДМВР – Перник изх.н. 1674/10.02.2023г., наказателното производство е образувано с оглед престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б.“, вр. чл. 342, ал. 1 НК с пострадал В. Д. Т., но без да е налице привлечено в качеството на обвиняем лице. Предвид изложеното, в противоречие с формираната практика на ВКС, въззивният съд не е съобразил, че в случая не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като при липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Поради това обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. В случай че посоченото в исковата молба като деец лице бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство, съгласно трайната практика на ВКС производството по настоящото дело ще следва да бъде спряно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 995 от 10.04.2023 г. по ч.гр. д. № 928/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 995 от 10.04.2023 г. по ч.гр. д. № 928/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 160 от 10.02.2023г. по гр.д. № 735/2022г. по описа на Окръжен съд – Перник. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.