Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр. София, 28 април 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 170 /2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпил протест от Окръжна прокуратура - Габрово срещу въззивна присъда № 11/15.09.2021 г. , постановена по в.н.о.х.д. № 115/2021 г., по описа на Окръжен съд – Габрово. В протеста се твърди, че с оправдаването на подсъдимия Н. З. по обвинението по чл. 206, ал.1 от НК е допуснато нарушение на материалния закон. В писмено допълнение към протеста се сочат конкретни доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Срещу въззивната присъда е постъпила и касационна жалба, подадена от процесуалния представител на гражданския ищец – Община Дряново. В жалбата се твърди, че подсъдимият незаконосъобразно е оправдан по повдигнатото му обвинение, като неправилно е отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск. Доказано било, че подс. З. е осъществил непозволено увреждане, поради което дължи обезвреда на причинените имуществени вреди. С оглед на това жалбоподателят претендира за отмяна на въззивната присъда, осъждане на подсъдимия с налагане на съответното наказание, както и уважаване на гражданския иск в пълен размер. От подсъдимия и неговата защита са постъпили писмени възражения срещу касационните жалба и протест, в които се твърди, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа касационния протест. Според него въззивната инстанция е събрала всички доказателства, необходими за изясняване на обстоятелствата от значение за делото, въз основа на тях правилно е преценила, че деянието е несъставомерно и законосъобразно е оправдала подсъдимия, като е отхвърлила предявения срещу него граждански иск. С оглед на това представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивната присъда, като правилна и законосъобразна. Гражданският ищец, редовно призован, не изпраща представител. Защитникът на подсъдимия З. изразява становище за законосъобразност на въззивната присъда, поради което прави искане за оставяне без уважение на подадените срещу нея жалба и протест. Подсъдимият Н. З. в предоставената му последна дума моли съда да потвърди оправдателната въззивна присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 10/ 23.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 108/2021 г., по описа на Районен съд – Дряново, подсъдимият Н. Л. З. е признат за виновен в това, че на 11.05.2018 год., в [населено място], на територията на ПТГ „Д. К.“, като представител на „Р.“, [населено място], съгласно пълномощно № 2016ВЕХ101/05.12.2016 г. от представителя на посоченото дружество – Г. Т. Г., противозаконно присвоил чужди движими вещи – 117 бр. радиатори и 11 бр. метални съдове за нафта, на обща стойност 12 349, 30 лева, собственост на Община Дряново, предоставени му да ги владее и пази, съгласно договор за наем № 272/02.12.2016 г., сключен между [община] и „Р.“ /РССП/, разпореждайки се с тях чрез предаването им за скрап, поради което и на основание чл. 206, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан за разликата до 14 322 лева. Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец – [община] обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди в размер на 12 349,30 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 14 322 лв. като неоснователен и недоказан. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Окръжен съд – Габрово. С въззивна присъда №11/15.09.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 115/2021 г., предмет на настоящото производство, присъдата на РС – Дряново е отменена, подсъдимият З. е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 206, ал.1 от НК, а предявеният срещу него граждански иск е отхвърлен изцяло. Подадените срещу въззивната присъда касационни жалба и протест са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т.2 от НПК. Разгледани по същество, жалбата и протестът са неоснователни. В посочените писмени документи, повод за настоящата касационна проверка, се сочи, че въззивната инстанция при постановяване на атакуваната присъда е допуснала нарушение на материалния закон, като неправилно е приела, че деянието, за което е повдигнато обвинение е несъставомерно. За да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение проверяваната инстанция на първо място е приела, че договорът за наем на недвижимия имот – сградата на Професионална техническа гимназия, част от отоплителната система на която са били инкриминираните вещи /радиатори и съдове за нафта/ е сключен между [община] и РССП, представлявано от неговия управител Г. Г., като подсъдимият не е страна по договора. Приел е, че св. Г. е упълномощила подсъдимия З. единствено да осъществява организационните дейности, свързани с привеждане на наетата сграда в съответствие с изискванията за създаване на бъдещия Колеж по биоземеделие, градинарство и занаяти, като не му е възлагано да владее и пази имота и намиращите се в него движими вещи. С оглед на това подсъдимият, като се е разпоредил с инкриминираните вещи, които не е владеел и пазел на правно основание, не е осъществил от обективна страна деянието по чл. 206, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав не се солидаризира с този довод на контролирания съд. Въззивният съд правилно е приел, че РССП, а не подсъдимият е страна по договора за наем, сключен с [община] и че по силата на чл. 27 от същия никоя от страните не е имала право да прехвърли или делегира на трети лица свои права или задължения по договора, без съгласието на другата страна. Предоставянето на недвижимия имот и вещите в него във фактическата власт на подсъдимия обаче не е осъществено по силата на договора за наем, а на упълномощаването му от председателя на сдружението. Както сам въззивният съд е приел от фактическа страна /л. 3 от мотивите на възз. присъда/, св. Г., като представител на РССП, е упълномощила подсъдимия да подпише приемо-предавателния протокол за предаване владението на имота, както и описа на движимите вещи, находящи се в него, да представлява сдружението при осъществяване на организационните дейности по привеждане на изоставеното училище в сграда, съответстваща на изискванията за настаняване на Колежа по биоземеделие, градинарство и занаяти. Извършването на посочените дейности, за които е бил упълномощен подсъдимия, включително ремонтните такива, са предполагали осъществяване на фактическа власт върху наетия имот и вещите, намиращи се в него. Чрез упълномощаването на дееца на същия е предоставено правото да осъществява фактическа власт върху имота от името на страната по договора за наем – РССП. Именно упълномощаването на подсъдимия е правното основание, на което той е осъществявал фактическата власт върху имота и вещите в него, в това число и върху инкриминираните радиатори и съдовете за нафта. В този смисъл, основателно е твърдението, изложено в протеста, че подсъдимият може да бъде субект на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, което е осъществил от обективна страна. Не може да бъде споделено обаче възражението, че деянието е осъществено умишлено от подсъдимия. То се аргументира с довода, че разпореждането с инкриминираните вещи е осъществено в нарушение на клаузите по договора за наем, без знанието и съгласието на собственика на имота – [община] и без да е имало необходимост от това, тъй като радиаторите и съдовете за нафта са били годни за употреба. За да се приеме, че е налице субективният елемент на престъпната проява е необходимо да бъде установено, че подсъдимият е имал умисъл да присвои инкриминираните вещи, като се е разпоредил с тях в своя или в полза на РССП. Въззивният съд след задълбочено и обективно изследване на събраната по делото, включително и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, доказателствена съвкупност, е достигнал до законосъобразния и верен извод, че подсъдимият макар и да се е разпоредил с част от имуществото на общината, не е имал умисъл да присвои за себе си или за РССП сумата, получена след предаването му за скрап. Поведението му е било мотивирано от желанието да изпълни поставената му задача, свързана с реализирането на проекта за използването на сградата за колеж, като осигури изграждането на качествена отоплителна инсталация. С тази идея са били запознати длъжностни лица от общинската администрация, участвали при описването на движимите вещи, намиращи се в сградата на училището и изготвянето на приемо – предавателния протокол от 17.05.2017 г., в който страните по договора за наем са се съгласили „да се стартира процедура по отстраняване на отоплителната и ненужна част от смукателната инсталация“. В същата връзка контролираният съд правилно е интерпретирал показанията на кмета на Община Дряново - св. М. С., според които двамата с подсъдимия посетили фабрика в Италия, произвеждаща отоплителни системи, с идеята да се избере нова ефективна и рентабилна такава за сградата на колежа, която да замени съществуващата остаряла неефективна инсталация. Въззивният съд е ценил и показанията на св. П. П. – служител на администрацията, определен от св. С. да подпомага и контролира дейността на подсъдимия, според които отоплителната система била компрометирана и не можела да функционира поради спукване на част от вертикалните щрангове, спукани котли и липсващи елементи. Контролираният съд е съобразил и становището на вещите лица, изготвили техническата експертиза по делото, според което радиаторите дори и да са били годни за употреба, са били неефективни и икономически нерентабилни. От посочените доказателствени източници, интерпретирани според действителното им съдържание и смисъл, въззивният съд е извел правилния и законосъобразен извод, че подсъдимият се е разпоредил с инкриминираните вещи не с цел да присвои сумата, получена за тях при предаването им за скрап, било за себе си или за РССП, а за да подготви имота за полагането на нова отоплителна система, съгласно проект за енергийна ефективност, внесен за одобрение в [община] след деянието. Довод в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че фирмата приела вещите като скрап е превела сумата за тях около година по - късно след предаването им и то по сметка не на подсъдимия, а на сдружението, което впоследствие ги привело на Община Дряново. Изложеното опровергава тезата на обвинението, че като се е разпоредил с вещите подсъдимият е целял да присвои получените за тях суми. Не се споделя и довода, изложен в касационния протест, че след като е нарушен договора за наем, подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 206, ал.1 от НК. Действително, с действията на подсъдимия е нарушена клауза от наемния договор – чл. 8, тъй като не е уведомен предварително и изрично наемодателя – Община Дряново, за отстраняването на част от отоплителната система – демонтаж на радиаторите и предаването им за скрап, заедно със съдовете за нафта. Нарушението на задължения по договора за наем и последиците от това обаче е гражданско – правен въпрос. Финансовите претенции между страните по договора за наем - доколко преведените от РССП по сметка на [община] суми, получени от предадените на скрап вещи, удовлетворяват наемодателя, могат да бъдат предмет на граждански спор, който следва да бъде разрешен по гражданско – правен ред. Такъв ред е предвиден в чл.14, ал. 2 от договора за наем. Иначе казано, страните носят гражданска, а не наказателна отговорност за неизпълнението на задълженията си по сключения договор. Изложената в този смисъл правна аргументация в мотивите на въззивната присъда изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. Като е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение, поради отсъствие на субективния елемент на престъпната проява, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице заявеното с протеста касационно основание. След като въззивната инстанция законосъобразно е оправдала подсъдимия З. по повдигнатото обвинение, правилно е отхвърлила и предявения срещу него граждански иск, като неоснователен. Поради това касационната жалба на гражданския ищец също следва да бъде оставена без уважение. Отсъствието на касационни основания обуславя оставянето на въззивната присъда в сила. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 11/15.09.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 115/2021 г., по описа на Окръжен съд – Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.