Р Е Ш Е Н И Е № 508 София 22.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 126/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Н. Н., и на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Ц. К., срещу въззивно решение №5255 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 6899/2011 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 24.03.2011 год. по гр.дело №6539/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл.124, ал.5 ГПК по отношение [фирма] и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен искът по чл.124, ал.5 ГПК на [фирма] срещу М. Г. К. и искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че ищецът [фирма] е обвързан от постановеното срещу него решение, с което е уважен искът по чл.108 ЗС. Поради настъпилото частно правоприемство по време на този висящ исков процес по договор за замяна на процесния магазин №* ищецът [фирма] също е обвързан от законните последици на влязлото в сила съдебно решение. Последното дружество обаче няма правен интерес от предявения иск, защото не притежава легитимация да иска отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Искът на [фирма] е неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства за наличие на умисъл при ползването на неистинския документ – завещание. За съставомерността на деянието по чл.316 НК се изисква пряк умисъл – съзнателно ползване на неистински или преправен документ. Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според [фирма] въззивният съд неправилно е приел, че няма правен интерес от предявения иск, защото не може да иска отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Според [фирма] въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличие на умисъл при ползването на неистинския документ – завещание. Ответницата по касационната жалба М. Г. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение №864 от 17.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №5255 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 6899/2011 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по правните въпроси за възможността да се иска отмяна по чл.303 ГПК, както от лицата, от чието име и срещу които се води делото, така и от всички лица, по отношение на които решението има сила на пресъдено нещо и за начина на доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл.316 НК в производството по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС№2/1977 г., а вторият е решаван противоречиво от съдилища. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ППВС№2/1977 г. на отмяна подлежат актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. При прехвърляне на спорното право решението разпростира своята сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя на спорното право. Това разпростиране на последиците на решението и спрямо приобретателя на спорното право по време на висящия исков процес се съчетава и с правото на прехвърлителя да води делото относно прехвърленото право с правен ефект за приобретателя. Съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК приобретателят на спорното право е обвързан от неблагоприятното решение по делото. Легитимирано да иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК е всяко лице, което е обвързано от неизгодно за него решение. Ето защо отмяна по чл.303 ГПК може да искат както лицата, от чието име и срещу които се води делото, така и всички лица, по отношение на които неблагоприятното решение има сила на пресъдено нещо. Тези лица имат правен интерес да предявят иск по чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, релевантно към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението както обективните, така и субективните – знанието на определени факти от претендирания извършител. Доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл.316 НК в производството по реда на чл.124, ал.5 ГПК следва да се обоснове с действията и бездействията на дееца след анализ на всички установени по делото факти включително и тези предхождащи деянието. От доказаното поведение следва да се съди за наличието на вина под формата на умисъл. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Според изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и е обезсилил решението от 24.03.2011 год. по гр.дело №6539/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл.124, ал.5 ГПК по отношение [фирма] поради липса на правен интерес. Освен това въззивният съд не е обсъдил доводите на страните и всички посочени по-горе правнорелевантни факти, установени по делото, относно субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл.316 НК. По тези причини, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за основателността на предявения иск. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледа по същество искът на [фирма] и да се обсъдят посочените по-горе правнорелевантни факти за наличието или отсъствието на всички елементи на субективния елемент от фактическия състав на твърдяното престъпление по чл.316 НК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №5255 от 13.10.2011 год. по гр. дело № 6899/2011 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.