Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

София, 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесети година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 736 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. И. от [населено място] срещу решение № 2392 от 4.11.2019 г, постановено по гр.дело № 763/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е отменено решение от 21.12.2018 г, постановено по гр.дело № 15112/17 г по описа на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което Столична община е осъдена да заплати на А. Н. И. на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и искът е отхвърлен като неоснователен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, като искът е отхвърлен за разликата над сумата 3 000 лв до сумата 26 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът бъде уважен, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба Столична община оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д..Счита, че не решението е правилно е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
С обжалваното въззивно решение е прието, че предявеният от А. И. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на претърпени физически увреждания-счупване на горния край на раменната кост на лявата ръка, както и фисура в областта на малкия тиберкул, нестъпили вследствие на падане след спъване в разместени/липсващи плочки на тротоара в кв.Княжево, София е неоснователен, тъй като не са установени елементите от фактическия състав на посочената разпоредба.Прието е, че ищцата не е установила, че към датата на злополуката е съществувала дупка или неравност или пукнатина на тротоарното платно, предполагаща извършването на ремонт и поддръжка от страна на ответника.Наличието на счупени или липсващи плочки е според съда обичайна повреда на тротоарната настилка, която не съставлява драстична неравност, опасна за движението на пешеходците.Отделно от това ищцата не е посочила правна норма, нарушена от служители на ответника.
С определение № 201 от 6.4.2020 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос : с какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на тротоарното платно при предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара.

По отговора на въпроса.

Съгласно установената съдебна практика съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответните факти или обстоятелства според разпореденото в закона. Съгласно разпоредбата на чл.153 на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

При предявен иск за присъждане на обезщетение за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, когато ищецът подържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на спъване и падане поради наличие на счупени/разместени плочки на тротоара, състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на доказване : документите-официални и частни, свидетелските показания, обясненията на страните в рамките на висящ процес, огледа, съдебната експертиза, веществените доказателства.Обективираното в официалните писмени документи /напр. протокол изготвен от длъжностни лица на общината, съдържащо констатации относно състоянието на пътното платно/ се ползва с материална доказателствена сила, а доказателствената сила на частните документи в процеса /медицинска документация, установяваща наличието на увреждания, за които се подържа, че са в причинна връзка с деликта/ се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички обстоятелства по делото.Обясненията на страната, дадени по делото като доказателствено средство, съответно поведението й във връзка с обясненията, биват ценени, наред с всички доказателства по делото, като съдът излага мотиви кои факти следва да се считат за доказани при условията на чл. 176 ГПК.Отделно от това когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, той може да ползва експертното становище на специалист в съответната област.Така маже да бъде установен механизма на злополуката или след извършен оглед от вещото лице на състоянието на пътната настилка.С извършване на оглед на мястото на произшествието или с веществено доказателство може да се извърши проверка на вече събрани релевантни доказателства, а може и същите да бъдат използвани като способи за самостоятелно събиране на доказателства.

Релевантните обстоятелства-обстоятелствата при които е настъпил инцидентна, състоянието на тротоарното платно, механизма на произшествието могат да се установяват и с гласни доказателства. Съдът е длъжен да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда. Съдебната практика приема, че не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Свидетелските показания, изходящи от роднини, следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение.Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката.
С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос и по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Релевираните оплаквания са основателни.
В случая се претендира обезщетение за вреди от бездействие на служители, на които Столична община е възложила дейности по поддържане на улиците и тротоарната настилка на града. Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице – доколкото общинската улична и тротоарна мрежа са със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането им се осъществяват от общините, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването им от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 11.9.2017 г около 8, 30 часа сутринта, вървейки по десния тротоар на [улица], в кв.Княжево, на петдесет метра от пешеходния светофар, при колелото на трамвай № 5, ищцата А. И. се е спънала в счупени и липсващи плочки, в резултат на което е паднала, като при падането е получила счупване на горния край на лявата раменната мишнична кост /хумеруса/ в горния край, като незабавно е откарана в спешното отделение на Военно медицинска академия, където й е поставена раменна ортеза за 28 дни.От приетата съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице-травматолог се установява, че възстановителният процес е продължил три месеца, като в периода на лечение най-силни болки и страдания ищцата е търпяла в първите две седмици след травмата и една седмица след сваляне на имобилизацията.Обстоятелствата във връзка с инцидента се установяват от показанията на свидетелката Й. К.-майка на ищцата и очевидец на произшествието.При разпита на свидетеля по разпореждане на съда е присъствало вещото лице-травматолог, което е изготвило експертизата си въз основа на представената медицинска документация и свидетелските показания, като е заявило, че при посочените обстоятелства категорично може да се стигне до подобен директен удар на рамото в настилката, което да доведе до установените увреждания.
Изложеното дава основание настоящата инстанция да приеме, че са налице всички елементи от фактическият състав на деликтната отговорност-противоправно деяние на ответната община–бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения, настъпило увреждане, претърпени неимуществени вреди-болки и страдания и причинна връзка между същите.Неправилни и в противоречие с материалния закон са изводите на въззивния съд, че ишцата не е установила наличието на неравности на тротоарната настилка, които да налагат „ремонт в спешен порядък“.В случая правнорелевантните факти са установени със свидетелски показания, на свидетел, присъствал на осъществяването им, който непосредствено ги е възприел и добросъвестно ги е изложил пред съда, поради което същият е бил длъжен да ги зачете./ В този смисъл съдебната практика е безпротиворечива така : решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 194 от 2.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, II г.о/.
Както бе посочено по-горе роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. В съответствие с решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о. ГК и Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, съдът не може да игнорира свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, а следва ги прецени с оглед останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката.Събраните гласни доказателства са убедителни и вътрешно безпротиворечиви, и съответстват на доказателствата по делото.Вещото лице, присъствало на разпита на свидетеля и е дало заключение, че при посочения механизъм на протичане на инцидента е закономерно да настъпи подобно травматично увреждане.Съдът не е извършил посочения обективен анализ на гласните доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.В противоречие с процесуалния закон е и възприетото в мотивите на съда, че искът е неоснователен, тъй като ищцата не е посочила правната норма, която е нарушила общината.Определянето на правната квалификация е дейност на съда по приложението на закона, а не задължение на страната.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание. ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата се грижа, присъща на добрия стопанин, т. е. поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 ЗЗД противоправно бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
В разглеждания случай по делото не е доказано сериозно влошаване на здравето на ищцата, липсват и данни за понесени болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и за раздвижване, липсват и сериозни последици за психиката й (недоказани са твърденията за силен страх от случилото се, страх от ходене по улицата, раздразнителност, напрегнатост, безпокойство.Поради това като съобрази установените по делото единствено от данните в медицинската документация и експертизата и общото ниво на благосъстояние в страната в съответния период, касационният съд приема за справедливо обезщетението от 3000 лева, като над този размер до предявения от 26 000 лева искът е неоснователен.
Неоснователно е възражението на касатора за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – сочи се, че тя е могла да прецени неблагоприятните условия-неравностите на тротоара и евентуалните последици.Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, отрича проявена нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалата.

Тъй като въззивният съд е приложил неправилно материалния закон (чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД) към установените по делото факти, което е довело до необосновани и незаконосъобразни изводи решението следва да бъде отменено до размера на сумата 3000 лв, а в останалата част, следва да бъде потвърдено, поради липса на ангажирани от ищцата доказателства за претърпени вреди над установените по делото.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 75 лв, с оглед уважената част от иска, на процесуалния представител на същата, възнаграждение в размер на 1320 лв за процесуално представителство осъществено при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по сметка на съда държавна такса в размер на 360 лв, на основание чл.78 ал.6 ГПК за трите инстанции.
Ищцата дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение, с оглед крайния изход на спора в размер на 200 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 2392 от 4.11.2019 г, постановено по гр.дело № 763/2019 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Н. И. срещу Столична община иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Столична община със седалище в [населено място], [улица], представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на А. Н. И. със съдебен адрес : [населено място], [улица] ет.3 на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдалия от настъпило увреждане на 11.9.2017 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.9.2017 г до окончателното плакане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 3000 лв до сумата 26 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община със седалище в [населено място], [улица], представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на А. Н. И. със съдебен адрес : [населено място], [улица] ет.3 на основание чл.78 ал. ал.1 ГПК разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 75 лв.
ОСЪЖДА Столична община със седалище в [населено място], [улица], представлявана от кмета Й. Ф. да заплати по сметка на съда държавна такса за трите инстанции в размер на 360 лв на основание чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. И. да заплати на Столична община със седалище в [населено място], [улица], представлявана от кмета Й. Ф. юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв за трите инстанции.
ОСЪЖДА Столична община със седалище в [населено място], [улица], представлявана от кмета Й. Ф. да заплати на адв.А. Х. Г. със адрес на кантората : [населено място], [улица] ет.3 на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред трите инстанции в размер на 1320 лв, съобразно уважената част от исковете.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.