Р Е Ш Е Н И Е
№167
гр. София, 26.04.2010 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т.
Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 404 по описа
за 2009 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Б. А. К. от гр. Н., чрез пълномощника му адв. Ат. Х. , против въззивното решение от 12.01.2009 год. по гр. д. № 540/2008 год. на Смолянския окръжен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което предявеният от него против ответниците ревандикационен иск за частта от имот № 420 в размер над 309 кв. м. до 425 кв. м. е отхвърлен.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски.
Ответниците оспорват касационната жалба по съображенията в писмения им отговор. Молят въззивното решение да се остави в сила.
С определение № 845 от 1.09.2009 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за приложението на забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ в контекста на изключението, предвидено в чл. 181, ал. 3 от с. з., с оглед противоречивото му разрешаване в приложеното от касатора решение № 186 по гр. д. № 154/86 год. ОСГК на ВС.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
Касаторът, ищец е поддържал, че е собственик по давностно владение на имот пл. № 4* за който, заедно с имот пл. № 421 е отреден по регулационния план от 1987 год. парцел **** – 420, 421 в кв. 51 по плана на гр. Н..
Собственици на имот пл. № 421 са ответниците, които му оспорвали правото на собственост, поддържайки притежаване на равни права в съсобствения по регулацията парцел.
Записванията по разписния лист по регулационния план са съответно на страните по делото /пл. № 421 на името на наследодателя на ответниците Й/, видно от удостоверение на Община Н. л. 14 от първоинстанционното производство и заключението на техническата експертиза, приета във въззивното производство. Последната установява и площта на двата имота – пл. № 4* кв. м. и пл. № 4* кв. м., като проследява и регулационния статут на имотите по различните планове от 1950 год., 1974 год. и сега действуващия такъв от 1987 год.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са изключителни собственици на построените във всеки от двата имота жилищни сгради.
Спорен е въпросът дали ищецът се легитимира като изключителен собственик на участвуващия в урегулирания парцел ****мот № 420 с площ 425 кв. м., респ. ответниците – на имот пл. № 421 или е налице съсобственост на парцела при равни права на страните.
За да отхвърли предявения от ищеца ревандикационен иск за частта от имота над половината от площта на целия парцел, която се ползува от ответниците по силата на влязло в сила решение за разпределение на ползуването на парцела, въззивният съд е приел, че релевантно за спора е обстоятелството на образуване на съсобствения УПИ от имотите на наследодателите на страните и неговото предназначение за малкоетажно и средноетажно застрояване. По плана от 1987 год., при действието на ЗТСУ /отм./, дворищнорегулационният парцел **** е образуван от два отделни имота, урегулирани в общ парцел, съгласно чл. 30, т. 3 ЗТСУ, който е съсобствен по силата на самата регулация – чл. 29, ал. 3 ЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 31, ал. 1 с. з. частите на съсобствениците са равни, поради което и обезщетение не се дължи за разлика от хипотезата на образуван общ парцел ****а многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване. Затова и съдът намерил за ирелевантни доводите за приложението на чл. 279 и сл. ППЗТСУ /отм./ и пар. 6, ал. 2 ПЗР на ЗУТ, приложими при неприложени регулационни планове.
Касаторът е поддържал, че имотът, сега с пл. № 4* е владян от неговия баща още след извършената през 50-те години на миналия век неформална делба между неговия дядо И. /Асен/ К. и братята му. Построил е къща, като между имота му и този на Й. К. , наследодател на ответниците, имало ограда, като спорове не са съществували между тях, видно и от показанията на разпитаните свидетели и на двете страни.
Както е установено от техническата експертиза, по предходния план от 1974 год. имотите им са представлявали един парцел, записан на името на наследодателя на ответниците Й. Това отреждане е ирелевантно за спора, тъй като със следващия план от 1987 год. образуваният парцел **** е отреден за два имота –.
Владението върху имота, сега показан като пл. № 420 от наследодателя на ищеца, както и от него след смъртта на баща му, е установено по несъмнен начин от свидетелите, установяващи наличието на материализирана ограда от каменен /бетонен/ зид с имота на наследодателя на ответниците – от източната страна на последния. Северната му граница също е била материализирана, като по повод спорът за разпределение на ползуването е разрушена от ответниците.
Следователно, до влизане в сила на ЗТСУ/73 год. е налице срок на придобивна давност за придобиване на собствеността на имота в границите на сега показания имот 420, като дотогава имотът не е бил урегулиран. Видно от заключението на експертизата, същият е представлявал част от имот № 255 по плана от 1950 год. Поради това и приложението на разпоредбите на чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ /отм./ не е относимо по делото.пражняваната фактическа власт върху част от съществуващия по плана от 1974 год. парцел **** ирелевантна за спора, с оглед отреждането на общ парцел ****а двата имота, така както е показано на скицата по сега действуващия план от 1987 год. С него, по силата на дворищната регулация собствеността върху отделните имоти в общия парцел ****е преобразува в обща собственост, при равни права, с оглед участието на два имота в парцела. Изравняването в притежаваните идеални части в общия по регулацията парцел, отреден за малкоетажно застрояване, не е обусловено от заплащане на дължимото обезщетение от съсобственика, участвуващ в парцела с по-малкия по площ имот, в случая от ответниците. В това именно се изразява отчуждителното действие на регулационния план, което настъпва с одобряването му - чл. 110, ал. 1 и чл. 111, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./, докато дължимото обезщетение е релевантно за последиците от неприлагане на регулационния план при последващо изменение- чл. 33 ЗТСУ /отм./. Тази хипотеза не е налице в случая.
ЗТСУ /отм./ е изменен с § 9 от ЗКИР, като е създаден чл. 182а, съгласно ал. 2 от който, ако до влизане в сила на ЗКИР, т. е. до 1.01.2001 год., не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените места, съответно частите на образуван по регулация общ парцел ****е бъдат изравнени, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява за съответните имоти. На 31.03.2001 г. влиза в сила Закон за устройство на територията. С разпоредбите на § 6, ал. 1- 4 от ПР на същия се предвиди запазване на действуващите към този момент планове и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6 - месечен срок, т. е. до 31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.
Поради липсата на данни да е изпълнена процедурата по приложение на плана от 1987 год. в дадения от ЗУТ преклузивен срок, отчуждителното му действие е прекратено и ответниците нямат основание да се легитимират като собственици на ½ ид. ч. от парцела, за да ползуват частта от площта на имот 420, изразяваща се в разликата от неговата площ от 425 кв. м. до половината от площта на парцела – 309 кв. м. на основание отчуждителното действие на регулационния план. Страните остават изключителни собственици на имотите си, така както са участвували в общия парцел **** ищецът, касатор на спорния имот пл. № 4* ответниците - на имот пл. № 421 и имат правата по параграф 8, ал. 2 ПР на ЗУТ. Поради изложените съображения предявеният иск е основателен.
Като е направил други изводи, въззивният съд е нарушил материалния закон, поради което и обжалваното решение следва да се отмени, като се приеме, че макар и приложената от касатора съдебна практика по приложението на чл. 59 и чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ /отм./ относно владението на част от парцел ****о влизане в сила на закона да е правилната, то тя е неприложима към настоящия спор, касаещ прекратяване на отчуждителното действие на влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план.
С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски за цялото производство в размер на 1 247 лв.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 291, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 649 от 12.01.2009 год. по гр. д. № 540/2008 год. на СМОЛЯНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Й. К., Е. Й. К., Н. Й. К. и Е. Й. П., всички от гр. Н., че Б. А. К. от същия град е собственик на имот пл. № 420 с площ от 425 кв. м., участвуващ заедно с имот пл. № 421 в парцел **** – 420,421 в кв. 51 по действуващия план на гр. Н. от 1987 год. и ги ОСЪЖДА да му предадат частта от него, равняваща се на разликата от площта му от 425 кв. м. до 309 кв. м., или 116 кв. м., която неоснователно ползуват, както и да му заплатят направените съдебни разноски в размер на 1 247 лв. /хиляда двеста четиридесет и седем лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.