Ключови фрази
Частна касационна жалба * връчване на съдебни книжа

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№157
Гр.София, 27.02.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 59 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 315/08.06.2012г., постановено по ч.т.д.№ 311/12г. от Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против разпореждане от 24.02.2012г. на Добричкия окръжен съд за връщане на въззивна жалба вх.№ 1181/23.02.2012г. срещу решение № 209/23.11.2011г. по т.д.№ 172/2011г.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна.
Ответникът [фирма] /н./, [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателите са търговци, призовавани по реда на чл.50, ал.2 ГПК, и по отношение на тях се прилага фикцията, че решението им е съобщено с вписването му. Срокът за обжалване е започнал да тече на 24.11.2011г. и към датата на подаване на въззивната жалба на 23.02.2012г. е изтекъл.
Частните жалбоподатели поставят въпросите: „Опорочават ли се съобщенията, изпратени по реда на ГПК до юридическо лице, в които, като негов законен представител, е посочено лице, което няма такова качество?” и „При наличието на невъзможност да се посети канцеларията на търговец, породена от несъществуването на сградата, посочена като място на неговото управление, съществува ли задължение за длъжностното лице по призоваването да извърши залепване на съобщение съгласно чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК?”. Поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение констатира, че поставените въпроси от частните жалбоподатели са от значение за редовността на връчване на съобщенията, поради което касационната инстанция следва да се произнесе съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос е въведен с оглед на твърдението на частния жалбоподател [фирма], че в призовките като представляващ е посочен А. А., който не е имал такова качество. Вторият въпрос е във връзка с изложените твърдения, че в търговския регистър неправилно е отразен адрес на управление на дружеството, какъвто не съществува – обстоятелство, констатирано и от длъжностното лице по връчването.
Съгласно чл.50, ал.3 ГПК връчването на съобщения на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, а по силата на чл.50, ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последният посочен в регистъра адрес. Процесуалният закон сочи, в нормата на чл.37 ГПК, че адресат е лицето, за което е предназначено съобщението, а по отношение на призовките е въведено изискването за вписване на името и адреса на призовавания – чл.57 ГПК. В този смисъл, когато страна по делото е търговско дружество, адресат на съобщението е съответния търговец според вписаното в регистъра наименование. Посочването на представителя не е елемент от съдържанието на съобщението, предвид и на възможността по чл.50, ал.3 ГПК връчването на стане на всеки служител в канцеларията, поради което погрешното посочване на представляващия не опорочава връчването, след като съобщението е предназначено за адресата.
Вписването в търговския регистър на адреса на управление на търговеца предоставя възможност лицето да бъде призовавано и да му бъдат връчвани съобщения на този адрес, като са уредени и последиците при напускане на адреса – чл.50, ал.2 ГПК и ако връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца – чл.50, ал.4 ГПК. Промяната на адреса подлежи на вписване в регистъра и ако това обстоятелство не е отразено, се прилага фикцията за редовност на връчването – чл.50, ал.2 ГПК. Грешката при вписването подлежи на поправяне, но до вписването на новото обстоятелство – промяна в адреса, съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени. По отношение на задължението на съда на извърши залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК при несъществуване на сградата, така както се твърди от частния жалбоподател, отговорът на този въпрос е фактически. Съобщение се залепва, ако връчителят няма достъп до канцеларията, но вменяването на задължение за залепване при несъществуване на сградата, би било лишено от логика.
По тези съображения на поставените въпроси съставът на ВКС отговоря в смисъл, че съобщенията, изпратени по реда на ГПК до юридическо лице с посочен законен представител, който не е вписан в регистъра, са редовно оформени, ако съдържат точно означение на адресата – юридическото лице, за което е предназначено съобщението. При констатация на длъжностното лице, че сградата, в която е посочен адрес на управление на търговец, не съществува, за връчителя не съществува задължение да извърши залепване на съобщение съгласно чл.50, ал.4 вр. чл.47, ал.1 ГПК.
По същество на частната жалба.
Съобщенията до [фирма] са изпращани на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, като в същите е вписан представляващ А. М. А..
С оглед на отговорите на поставените въпроси съобщението за изготвяне на съдебното решение с приложен препис от същото е връчено на търговеца. Връчителят е констатирал, че в сградата, така както е описана, няма обозначение за наличието на такава фирма и е залепил съобщение „на вратата на № 64”. При изпращане на първото съобщение по делото длъжностното лице е посочило, че на [улица] „няма етаж и апартамент”. Следователно, ако вписаният адрес е на несъществуваща сграда, то за връчителя не съществува задължение да залепва уведомление, а ако търговецът не е намерен на адреса, тъй като го е напуснал, адресът е неточно посочен в търговския регистър и грешката не е поправена, то се прилага фикцията за връчване на книжата. По отношение на съобщението до [фирма], [населено място] не са изложени основания за неправилност на приетото от въззивния съд разрешение. Съобщенията до търговеца са връщани с отбелязвания, че лицето не живее на адреса – представителя, били са регистрирани само сезонни работници /призовка от 31.08.11г./ - по данни на собственика на дома.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 315/08.06.2012г., постановено по ч.т.д.№ 311/12г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: