1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.София, 24.06.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров Ерик Василев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4449/ 2019 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 144/ 04.03.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Н. М. Т. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 79 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 555/ 2018 г., с което касаторът е осъден да заплати на „Ентек” ООД, [населено място], по иск квалифициран по чл.55 ал.1 ЗЗД, сумата 5 392,44 лв – получена без правно основание сбор от недължимо платени арендни вноски за стопански години 2011/ 2012 г., 2012/ 2013, 2013/ 2014 и 2014/ 2015 г. по договор за аренда от 18.08.2005 г. със законната лихва от 27.09.2017 г. и разноските по делото. Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл.293 ТЗ по отношение на договорите за аренда, когато арендодателят е физическо лице, а арендаторът – търговско дружество. Арендният договор притежава всички характерни черти на двустранните правни сделки и възникналото от него правоотношение не разкрива особени специфики в сравнение с правните последици от други договори. В този смисъл уредбата му в нарочен закон не е обусловена от особеностите на договора, а от значението му за регулирането на отношенията в областта на земеделието. Законодателят изрично е подчертал това с препращането към правилата на гражданското законодателство за неуредените в ЗАЗ въпроси (пар.1 ДР ЗАЗ). ТЗ е част от гражданското законодателство в широкия смисъл на това понятие. Затова когато по силата на този закон правилата за търговските сделки са приложими съответно, те са приложими и за арендния договор. Разпоредбите на чл.286 ал.1 и 3 ТЗ определят за търговски сделките, сключени от търговец в кръга на упражняваното от него занятие, като последното се предполага, а разпоредбата на чл.287 ТЗ постановява прилагане на правилата за търговските сделки и за двете страни по договора, ако друго не следва от този закон. Когато арендаторът по договор за аренда е търговец и не е опровергано предположението, че сделката попада в кръга на упражняваното от него занятие, няма основание по силата на пар.1 ДР ЗАЗ да се откаже прилагането на правилата за търговските сделки, защото друго не следва нито от разпоредбите на ТЗ, нито от тези на ЗАЗ. По тези съображения на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да бъде отговорено, че разпоредбата на чл.293 ТЗ е приложима по отношение на договорите за аренда, когато арендодателят е физическо лице, а арендаторът – търговско дружество, доколкото не е опровергано предположението, че договорът е свързан с упражняваното от арендатора занятие. В обжалваното въззивно решение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е даден противоположен отговор. Въззивният съд приел от правна страна, че за арендния договор разпоредбата на чл.293 ТЗ е неприложима, доколкото арендните взаимоотношения в земеделието са уредени със специален закон и не е допустимо към тези отношения да се прилагат норми от ТЗ. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Същото следва да се отмени, а доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК). От фактическа страна по делото е установено, че на 18.08.2005 г. между страните по делото бил сключен договор за аренда на земеделска земя, с който арендодателят Н. Т. предоставил на арендатора „Ентек” ООД за ползване за срок от 7 стопански години (от 2010/ 2011 г. до 2016/ 2017 г.) пет ниви с обща площ от 65,080 дка в землището на [населено място]. Уговореният годишен размер на арендното плащане за една стопанска година бил 16 лв за декар. С платежно нареждане от 26.11.2015 г. арендаторът заплатил на арендодателя сумата от 2 850 лева рента за 2014/ 2015 г., с платежно нареждане от 13.11.2014 г. - сумата от 2 800 лв рента за 2013/ 2014 г., с разходен касов ордер от 21.11.2013 г. – сумата от 2 153 лева рента за 2012/ 2013 г. и с разходен касов ордер от 04.09.2012 г. - сумата от 1 754,56 лева рента за 2011/ 2012 г. С нотариална покана от 12.04.2017 г. ищецът отправил предложение до ответника за изменение на арендния договор по отношение на размера на арендното плащане от 16 лв на 50 лв на декар за стопанската 2016/ 2017 г., но арендаторът не дал съгласие. От своя страна той, с писмо-покана от 04.08.2017 г., поискал от арендодателя в срок до 15.08.2017 г. да върне неоснователно получена сума от 5 718,84 лв, дължима поради погрешно преведени суми над договореното арендно плащане от 16 лв за декар за всички стопански години, считано от 2011 г. до 2015 г. включително. Ответникът отговорил писмено, че сумите не са погрешно платени, а съответстват на стопанската конюнктура за съответните години, по което досега страните по договора не са имали спор. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че сумите, заплатени в повече от уговореното в писмения договор от арендатора на арендодателя, са 713,28 лв за стопанската 2011/ 2012 г., 1 111,72 лв за стопанската 2012/ 2013 г., 1 758,72 лв за стопанската 2013/ 2014 г. и 1 808,72 лв за стопанската 2014/ 2015 г., общо 5 392,44 лева. От заключението се установява също, че за всяка от стопанските години в землищата, където са разположени арендуваните имоти, пазарният размер на годишните арендни плащания последователно нараства и понастоящем е около 50 лв/ дка. Също от заключението е видно, че в счетоводството на „Ентек” ООД плащанията са осчетоводени първоначално по сметка 602 – разходи за външни услуги; наем земеделска земя. Едва след завеждане на делото сумите са сторнирани като съдебни вземания. По тези факти страните не спорят. Спорът от фактическа страна се ограничава до това, налице ли е постигнато мълчаливо съгласие между страните за плащане на по-висок от уговорения размер на дължимото арендно възнаграждение за посочените години и ако да – породило ли е последици. Съдът приема, че такова съгласие е налице. Арендаторът е съставил счетоводни документи, в които изрично е посочил какво е основанието за плащане (договорът за аренда) и в какъв размер признава задължението. Арендодателят е приел плащането като дължимо. Това е била трайна практика в отношенията между страните – продължила е повече от 5 години. Това съответства на установената от вещото лице пазарна конюнктура, според която размерът на арендните плащания в местностите, където са процесните ниви, нараства всяка година. Всъщност претенцията на арендатора, че е плащал недължимо, е заявена едва като насрещен иск, в отговор на претенцията на ищеца за изменение на арендния договор в частта относно дължимото годишно плащане от 16 лв на 50 лв. Съвкупното обсъждане на тези факти не оставя съмнение у настоящия съдебен състав, че страните са постигнали съгласие за всяка конкретна година плащането да е в размера, който е бил първоначално осчетоводен при „Ентек” ООД. Съгласието не е оформено писмено, но то е породило правни последици, защото за договора се прилагат правилата за търговските сделки (не са въведени твърдения, че сделката не е свързана с упражняваното от арендатора занятие). Арендаторът не може да се позовава на нищожност на изявленията си по изпълнението на този договор за съответните стопански години, щом като не е оспорвал действителността му към момента на изпълнението, съгласно чл.293 ал.3 вр. ал.2 ТЗ. Затова извършените плащания не са без основание, а предявеният иск за връщане на сумите като недължимо платени следва да бъде отхвърлен, като на ответника бъдат присъдени разноските в трите инстанции. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 79 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 555/ 2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Ентек” ООД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], против Н. М. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], за заплащане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД на сумата 5 392,44 лв – сбор от недължимо платени арендни вноски за стопански години 2011/ 2012 г., 2012/ 2013, 2013/ 2014 и 2014/ 2015 г. по договор за аренда от 18.08.2005 г. ОСЪЖДА „Ентек” ООД да заплати на Н. М. Т. 1 598 лв (хиляда петстотин деветдесет и осем лева) разноски за производството във всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: