Р Е Ш Е Н И Е № 194 С. 21.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя К., чрез процесуалния представител-адвокат Б. против въззивно решение № 763 от 2.06.2010г. по гр.д. №869/2010г.на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 149 от 18.01.2010г. по гр.д.№ 2229 по описа за 2008г. на Пловдивски районен съд,като е осъден [фирма] [населено място] да заплати на всеки един от ищците Мана Н. Начева и П. Д. Н. сумата от по 67 440лв.,представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука,настъпила на 21.04.2008г.и преждевременна загуба на техния съпруг и баща Д. П. Н.,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 21.04.2008г. до окончателното й изплащане,като е отхвърлен иска до претендирания размер от по 150 000лв. и са присъдени следващите се разноски и държавна такса. Искането е за частична отмяна на въззивния акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с намаляване на половина на отговорността на работодателя.Претендира направените по делото разноски. С определение № 101 от 31.01.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос – дали въз основа на ангажираните по делото доказателства може да се счете,че са налице предпоставките на чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя /т.е.дали пострадалият,извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения/. В съдебно заседание страните не се явяват лично.Касаторът се представлява от процесуален представител,който поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване следното : В практиката и теорията няма спор,че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението,а само това,при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането,при подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, съответстваща на самонадеяността/съзнавана небрежност/по терминологията на наказател-ното право.За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е пред-виждал настъпването на неблагоприятния резултат,но лекомислено да се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и зависи от фактите по делото.В случая имайки пред вид установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за частично основателна.Постановеният въззивен акт следва да бъде отменен и вместо това постановен друг,с решаване на въпроса по същество поради следните съображения : Установено е по делото /с разпореждане №172 от 8.05.08г.на НОИ/, че на 21.04.08г.около 14.50часа,е станала трудова злополука на новоизграждащ се четириетажен строителен обект ”Офис-сграда”в УПИ V-1861 в кв.387-нов по плана на [населено място], при която е настъпила смъртта на Д. П. Н./на 65г./,работещ в ответното дружество на длъжност: „общ работник строителство на сграда”. На пострадалия е бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 7.05.07г./същият е под №74 в нарочната за това книгата/,а последният периодичен инструктаж е за първото тримесечие на 2008г./24.01.08г.-23.04.08г./На датата на злополуката - преди започване на работата на строителния обект-на Д. Н. е проведен ежедневен инструктаж от бригадира Д./вж.копие от инструктажна книга/.Получил е и работно облекло и предпазна каска /съгласно представения списък/. По време на инцидента пострадалият е пробивал отвор с електрически бетонокъртач в армирана бетонна колона от бетонна шайба, която е елемент от асансьорна клетка.Пробиването на отвора на колоната е било част от нейната подготовка за отливане на хоризонтална железобе-тонна греда. Работил е в западната част на обекта,на третия етаж от сградата и е бил сам.Работил е върху хоризонтална дървена площадка, изградена от три съединени дървени талпи/всяка с ширина около 75см./. Дължината на площадката е била около 3 метра и е била обезопасена с дървено ограждение. В процеса на работа е политнал от работната площадка, предпазното ограждение не е издържало тежестта на тялото му и е паднал /заедно с бетонокъртача,който е бил с шилото/ от около 10 метра височина в изкоп.Няма очевидци,които да описват механизма на случилото се. Според съдебно-медицинската експертиза –смъртта е причинена от тежка гръдна травма,със счупване на всички ребра отдясно, разкъсване на аортата и излив на кръв,довели до сърдечна тампонада и остра кръвозагуба. Според заключението на приетата по делото строително-техническа експертиза по безопасността на труда – механизмът на настъпване на злополуката е следният:”В процеса на работа шилото на къртача е блокирало в бетона, пострадалият Н. се е опитал да го извади и при освобождаване на шилото е политнал от работната площадка,която е била изнесена извън контурите на сградата,обезопасена с дъска с дебелина 2см.” Според вещото лице – няма друга причина за залитването и счупването на летвите/вж.-обясненията му в съдебно заседание/. Другото вещо лице, изготвило приетата по делото съдебно- физическа експертиза-потвърждава че това е вероятната причина за настъпване на злополуката,но сочи и друга възможност,свързана с проявено невнимание,такаче поради недостатъчна концентрираност, работейки в гръб към огражденията,пострадалият да е стъпил на ръба на дървената площадка и поради липса на достатъчна опора да е загубил равновесие.Тъй като вещото лице я оценя като възможност- настоящият съдебен състав не я възприема,като намира за правилно да се съобрази и да се ръководи от даденото и от това вещо лице заключение съгласно което - съобразявайки масата на тялото на пострадалия и скоростта на същото,получена при залитане- „причините за счупване и срутване на предпазния парапет са,че Н. в опита си да освободи шилото на къртача,е политнал и парапета не е издържал тежестта на тялото му”. В съдебно заседание обяснява,че силата на тласъка е различна в зависимост в какъв момента се освобождава шилото,но по делото точни данни за това няма. Този механизъм на причиняване на злополуката се потвърждава и от отразеното в Протокол №38 от 30.04.08г.на НОИ за резултатите от извършено разследване на злополуката и в двете тройни експертизи/от 19.03.08г.и от 12.08.08г./, изготвени в хода на образуваното наказателното производство. Според свидетелите Д. и А./бригадир и работник на обекта,които са били на там по време на инцидента/ -причината за падането е опита на пострадалия чрез дърпане да изкара вклененото шило на бетонокъртача.Правилният подход при засядане на машината изисква – тя да се изключи,да се разкърти наоколо,да се извади шилото и да се смени с друго,след което работата да продължи.Двамата са категорични,че Н.,който е бил отличен работник,с 30 години трудов стаж по строителните обекти - и друг път е работил с къртач и е бил запознат с инструкциите за работа с такъв уред.Установяват, че за да счупи предпазната летва /в случая тя е била счупена на две,но е стояла на скелето/ е необходимо падането да е било със засилка,тъй като от отит знаят,че не е възможно счупване при обикновено подпиране. Обстоятелството,че пострадалият е бил отличен работник-освен от показанията на разпитаните свидетели се установява и от приетите като доказателство два броя свидетелства за високо трудово майсторство - от 1996г.и от 2000г. Според така установените по делото факти- правилен е извода на въззивния съд,че работодателят носи отговорност за случилото се,поради допуснати от него нарушения на изискванията за безопасност на труда. Това е така,защото е установено,че в случая работната площадка на третия етаж не е била достатъчно добре обезопасена с надежни ограждения,което е налагало на пострадалия да бъде осигурен предпазен колан,а това не е направено/нарушенията са по чл.275 ал.1 и чл.284 ал.1 от КТ,чл.16 от ЗБУТ,чл.71 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места/.Тези изводи настоящият съдебен състав прави при отчитане на обстоятелството,че законовото изискване е за „подходящи” предпазни средства. Избраният законодателен подход е на изброяване на видовете предпазни средства с предоставена на работодателя преценка,т.е.- не е налице установен задължителен режим, който работодателя да е нарушил.В случая той е избрал – площадката да бъде обезопасена с предпазно ограждение,при липса на стандартни изисквания за огражденията. Те са възможни в различни вариянти /дървени, метални,със скоби/,но според Наредбата – изискването е за издържане на натоварването. При работа на скеле/тъй като се предполага, че от е обезопасено/- не е необходимо използването на предпазен колан. Според вещото лице,изготвило строително-техническа експертиза по безопасността на труда – в случая предпазното ограждение- според вида си и начина на изпълнение е било такова,че не е покривало изискването на Наредбата за издържане на натоварването. Неправилен е обаче извода на въззивния съд,че злополуката е причинена единствено и само по вина на работодателя.Безспорно е установено,че настъпилият инцидент на 21.04.2008г.има причинно-следствена връзка-освен с липсата на осигурени от работодателя достатъчно надежни ограждения,още и с начина, по който пострадалия е извършвал пробиването на отвора с къртач.Той също е допуснал нарушение на изискванията за безопасност в такава ситуация/чл.126 т.5 и т.6 от КТ и чл.33 от ЗБУТ и т.10 от Инструкция за безопасна работа с ел.бормашина и къртач тип хилти,канго, бош и др./,което се потвърждава и от заключението на приетата по делото строително-техническа експертиза по безопасността на труда.Съобразно установения механизъм на злополуката – следва извода,че пострадалият,за който безспорно е установено,че е бил отличен работник,с 30 години стаж в строителството, работил е нееднократно с електрически бетонокъртач, съзнавайки,че работи на голяма височина/10метра от земята/, сам, на отделена от сградата временна площадка с размери 3 метра дължина и 2.2 метра ширина – не може да не е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,но явно- разчитайки на своя голям опит, професионални умения и способности, лекомислено се е надявал,че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати и затова е предприел действия – в нарушение на правилата за работа с този уред- да прави опит чрез дърпане да изкара вклененото шило на бетонокъртача,което е станало причина и за неговото падане. Работникът е проявил груба небрежност,защото не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна ситуация,поради което размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 20%. Частично неправилни са изводите на въззивния съд и досежно определения размер на обезщетение,тъй като то е еднакво и за съпругата, и за сина на починалия,без да са съобразени реално причинените вреди. Установено е /с показанията на свидетелите П. и З.-съответно сестра на пострадалия и близка на семейството/,че връзката между съпрузите е била силна,че съпругът е бил стожера на семейството, осигуряващ доходите му,тъй като съпругата страда от заболяване/тя е пенсионер по белост,с 60% намалена работоспособност/,а синът,който е на 44 години – през последните години преди злополуката работи и живее със семейството си в Англия. При тези факти - пред вид силната връзка,която е съществувала между съпрузите,внезапността на загубата,особената й тежест,пред вид влошеното здравословно състояние на съпругата,която изцяло е разчитала на съпруга си и след смъртта му е останала сама,тъй като детето й е в чужбина,пред вид установяването с гласни доказателства на причинени значителни неимуществени вреди изразяващи се в силна мъка,тъга,чувство на безсилие и безнадежност - настоящият съдебен състав счита,че за ищцата Начева правилно е определен размер на обезщетение от 75 000лв.Същият следва да бъде намален с 20% /60 000лв./,от който да се приспаднат получените от застраховката – 7 560лв. или да се присъди обезщетение в размер на 52 440лв. Относно втория ищец неправилно въззивният съд е определил прекомерен размер на обезщетение,без да са ангажирани по делото доказателства,установяващи подобна необходимост.Съдът е следвало да съобрази,че ищецът Н. води самостоятелен начин на живот,живее отделно,в друга държава и за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в мъка по загубата на изключително близък човек, към когото е бил привързан и от когото е имал подкрепа –е достатъчно да присъди обезщетение в размер на 45 000лв. Същият следва да бъде намален с 20% /36 000лв./,от който да се приспаднат получените от застраховката – 7 560лв. или да се присъди обезщетение в размер на 28 440лв. С оглед направеното и от двете страни искане за разноски пред касационната инстанция,съобразно изхода от спора и на основание чл.78 от ГПК – то следва да бъде уважено съобразно отхвърлената и уважената част от жалбата.При направени от касатора разноски в общ размер 5 608рлв ./от тях за държавна такса – 2488лв.и за адвокатско възнаграж-дение – 3120лв./следва да се присъдят 2 200лв.При направени от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение от 4 300лв.- следва да им се присъдят 3000лв. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 763 от 2.06.2010г. по гр.д. №869/2010г.на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ОСЪЖДА [фирма] БУЛСТАТ[ЕИК],представлявано от управителя Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица],на основание чл.200 от КТ да заплати на Мана Н. Начева ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.8 ап.22 сумата от 52 440лв./петдесет и две хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 21.04.2008г.и преждевременна загуба на нейния съпруг Д. П. Н., ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 21.04.2008г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 150 000лв.като неоснователен. ОСЪЖДА Б. ГК”Е. БУЛСТАТ[ЕИК],представлявано от управителя Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] на основание чл.200 от КТ да заплати на П. Д. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.8 ап.22 сумата от 28 440лв./двадесет и осем хиляди четиристотин и четиридесет лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта при трудова злополука, настъпила на 21.04.2008г.и преждевременна загуба на нейния съпруг Д. П. Н., ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 21.04.2008г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 150 000лв.като неоснователен. ОСЪЖДА Б. ГК”Е. БУЛСТАТ[ЕИК],представлявано от управителя Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати на Мана Н. Начева ЕГН [ЕГН] и П. Д. Н. ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място] [улица] ет.8 ап.22 сумата от 3000лв./три хиляди лева/, представляваща направените от тях разноски пред касационната инстанция съразмерно отхвърлената част от жалбата. ОСЪЖДА Мана Н. Начева ЕГН [ЕГН] и П. Д. Н. ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място] [улица] ет.8 ап.22 да заплатят на Б. ГК”Е. БУЛСТАТ[ЕИК], представлявано от управителя Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] сумата от 2 200лв./две хиляди и двеста лева/, представляваща направените от тях разноски пред касационната инстанция съразмерно уважената част от жалбата. ОСЪЖДА Б. ГК”Е. БУЛСТАТ[ЕИК],представлявано от управителя Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] да заплати по сметка на В. сумата от 3 235.20лв./три хиляди двеста тридесет и пет лива/,представляваща държавна такса и 90 лв./деветдесет лева/-разноски за експертизи. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество „В.”гр.С.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.