Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр. София, 23 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и на прокурора от ВКП Пенка Маринова, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №973/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпило е искане от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Русе за възобновяване на производството по нохд№1665/2009 год. на Районен съд гр. Русе на основание чл. 422, ал. 1, т.3 НПК и отмяна на постановената по същото дело присъда № 190/26.10.2009 год., с която Л. В. Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 227б, ал.1 НК. В искането за възобновяване се изтъква, че чрез разследване по прокурорска преписка вх.№ 527/13 год. на Окръжна прокуратура гр. Русе е установено обстоятелство неизвестно за съда, постановил присъдата. Това обстоятелство е подадената от Н. жалба срещу ревизионния акт № на ТД на НАП [населено място] за данъчни задължения на Н. в размер на 37 074, 23 лева, която е създала висящност на административното производство по установяване на данъчното задължение и последвалата го отмяна след постановяване на осъдителната присъда по нохд№1665/2009 год. на Районен съд гр. Русе. От тези фактически данни следва, че към датата на инкриминираното деяние - 07.08.2008 год. осъденият не е имал публичноправни задължения и изводите, че е изпаднал в неплатежоспособност относно тяхното погасяване са незаконосъобразни. Тези обстоятелства не са били известни на решаващият съд и са от съществено значение за правилното приложение на закона при решаване на делото. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ искането се поддържа от представителя на ВКП. Осъденият Л. Н. се явява лично и с адвокат П. – назначена от съда по реда на чл. 94, ал. 1,т. 9 НПК за негов служебен защитник. Защитата адвокат П. и осъденият Л. Н. подкрепят доводите на окръжния прокурор при ОП гр. Русе в искането за възобновяване и претендират искането да бъде уважено: присъдата да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане. Инкриминираното деяние не е престъпление, тъй като осъденият на инкриминираната дата не е имал публичноправно задължение към НАП, не е изпадал в неплатежоспособност като ЕТ и не е спирал плащанията си, както не е имал задължение в 30 дневен срок от спиране на плащанията да заяви това пред съда, т.е. не е налице инкриминираното бездействие ирелевантно за отговорността по чл. 227б, ал.1 НК, съгласно обвинението. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА осъденият Н. заявява, че неправилно е осъден за престъпление по чл. 227б НК . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, ПРИЕ СЛЕДНОТО : Искането Е ДОПУСТИМО - подадено е по реда на чл. 420, ал. 1, предл. първо НПК, от легитимен процесуален субект , по отношение на подлежащ на възобновяване и влязъл в сила съдебен акт, който е от кръга на посочените в чл. 419 НПК. Разгледано по същество искането Е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №190/26.10.2009 год. по нохд№1665/05 год. на Русенския районен съд Л. В. Н. е бил признат за виновен в това, че на 07.08.2008г. в [населено място] като собственик и управител на "фирма” [населено място] е изпаднал неплатежоспособност във връзка с публичноправни задължения към ТД на НАП – [населено място] , установени с ревизионен акт № на ТД на НАП- [населено място] в размер на 37 074.23 лв. главница, влязъл в сила на 23.06.2008 г., и в 30дневен срок от спиране на плащанията не е заявил това пред съда, поради което и на основание чл. 227б, ал.1 НК и вр. чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на две хиляди лева. Присъдата е влязла в сила на 11.11.2009 год. като необжалвана пред въззивната инстанция. От писмените доказателства, съдържащи данните в приложената към искането прокурорска преписка вх.№ 527/13 год. на Окръжна прокуратура гр. Русе е видно, че срещу ревизионния акт № на ТД на НАП [населено място] за данъчно задължение от 37 074.23 лв. на "фирма” [населено място] с управител и собственик подсъдимия Л. В. Н., е била подадена жалба вх.№ 7564/ от 16.05.2008 год. пред Административен съд гр. Варна. Този факт сочи, че към датата на инкриминираното деяние 07.08.2008г. ревизионният акт е оспорен от Н. и не е влязъл в сила на датата 23.06.2008 год., каквото обратно твърдение е било поддържано в обвинителния акт от представителя на обвинението и то е прието за установено с осъдителната присъда на Русенския районен съд. На решаващият съд не е било известно това обстоятелството, въпреки че е запитал с писмо АС гр. Варна, който е отговорил отрицателно за наличието на висящо административно дело по оспорване процесния ревизионен акт (спр.на л.76 от нохд№1665/05 год. на РРС ). Следователно, при решаване на делото съдът не е могъл да направи изводът, който е следвало да направи, ако е разполагал с новооткритите данни в прокурорската преписка за подадената жалба срещу ревизионния акт, за настъпилото деволутивно и суспензивно действие на същата по отношение на оспорения акт. На съда не е бил известен фактът, че спорът е преминал пред по- високата юрисдикция, в случая – пред АС гр. Варна. От заверените преписи на съдебните решения, постановени по адм.д№2949/09 год. на АС гр. Варна и по адм.дело №12377/10 год. на ВАС на РБ и от писмо на АС гр. Варна, първо отделение, ХІ състав, изх.№ 5612/23.11.2009 год., изпратено до РС гр. Русе след постановяването на присъдата по нохд№1665/05 год. на Русенския районен съд, следва изводът, че първостепенният съд не е могъл обективно да има и данните, че към инкриминираната в обвинителния акт дата 07.08.2008 г. не е съществувало ликвидно, безспорно по основание и размер данъчно задължение за подсъдимия Н. към НАП. При тези факти, подсъдимият не е имал задължение да извърши предписаното му от закона в чл. 626, ал.1 от Търговския закон (Доп. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм., бр. 38 от 2006 г.) действие на длъжник, който при неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост да е задължен в 30-дневен срок да поиска от съда откриването на производство по несъстоятелност. Правното значение на тези данни обуславя изводът, че спирането на плащанията от страна на Н. по образуваното срещу него изпълнително дело за събиране на вземане по това спорно задължение, не е следвало да има за последица отговорността му по чл. 227б, ал. 1 НК. Образуваното изпълнително дело не е имало правно основание. Ето защо и неподаването на молба за обявяване в несъстоятелност на ЕТ в тридесетдневен срок от спиране на плащанията му по това небезспорно публичноправно задължение, не обективира бездействието, предвидено като форма на изпълнителното деяние по чл. 227б, ал. 1 НК. В прокурорската преписка се съдържа и още едно обстоятелство- неизвестно на съда, постановил присъдата по нохд№1665/05 год. на РСС, защото е настъпило след нейното постановяване, но имащо съществено значение за правилното решаване на делото. Това е отмяната на ревизионния акт № на ТД на НАП гр. Русе, установяващ данъчно задължение от 37 074.23 лв. за "фирма” гр. Русе, постановена с решение №1734/ от 06.08.2010 год. по адм.д№2949/09 год. на АС гр. Варна, потвърдено с решение №6891/ от 18.05.2011 год. по адм.дело №12377/10 год. на Върховния административен съд на РБ - влязло в сила на 18.05.2011 год. С решението на ВАС на РБ спорът е решен в полза на искателя Н. със стабилитет на неподлежащ на обжалване административен съдебен акт. Съставът на ВКС счита, че приложените писмени доказателства съдържат новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и въз основа на тях искането за възобновяване е основателно. Несъмнено, новите обстоятелства, които са събрани чрез разследване от компетентен орган в хода на образувана прокурорска преписка №527/2013 год. но ОП гр. Русе, не са били известни на съда, постановил атакувания акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото. Те съставляват фактически данни, относими към преценката за обективната съставомерност на деянието по обвинението, повдигнато срещу осъдения Н.. Оценката и анализа на неизвестните за съда по нохд№1665/05 год. на РРС фактически обстоятелства – поради това, че едното от тях е било обективно неизвестно за съда при решаване на делото, а другото е настъпило след постановяването на присъдата, води до единствения извод, че Н. не е имал публично задължение и не е изпадал в неплатежоспособност като ЕТ на инкриминираната дата за изплащането на такова задължение. Не е имал следователно и задължението в срок от тридесет дни от изпадане в непратежоспособност да я обяви пред съда. Данните сочат, че с атакуваната присъда на осъдения Н. неправилно е вменено инкриминираното бездействие като формата на изпълнителното деяние по чл. 227б, ал. 1 НК. Липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието налага прилагане на правомощието на ВКС за възобновяване на производството по делото, отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия Н., съгласно чл. 425, ал. 1,т. 2 ,вр. чл. 24, ал. 1 ,т. 1 НПК, поради това че деянието, съгласно обвинението не е престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК. Основанието за решаване на делото в полза на осъдения предпоставя окончателното му приключване в касационната инстанция. По изложените съображения, ВКС, трето наказателно отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1665/09 год. на Районен съд гр. Русе . ОТМЕНЯВА присъда № 190/ от 26.10.2009 год. постановена по нохд№1665/05 год. на Русенския районен съд, с която подсъдимият Л. В. Н., ЕГН: е признат за виновен в престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК и е осъден на глоба в размер на две хиляди лева КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА подсъдимия Л. В. Н., ЕГН: ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, на 07.08.2008г. в [населено място], като собственик и управител на "фирма”, гр. Русе, да е изпаднал в неплатежоспособност по публично правни задължения към ТД на НАП гр. Русе, установени с ревизионен акт № на ТД на НАП-Русе в размер на 37 074. 23 лв., който да е влязъл в сила на 23.06.2008г., и в тридесетдневен срок от спирането на плащанията, да не е заявил за неплатежоспособността си пред съда, ПОРАДИ КОЕТО и вр. чл. 24, ал.1,т.1, предложение второ НПК, ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 227б, ал. 1 НК . Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :