Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 07.11.2018 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24.10. две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2236/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Р. А. А. и Г. И. Г. срещу решение №2235 от 28.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3365/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.03.2014 г. по гр.д. № 5281/2013 г. на СГС, 1 ГО, 21 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът предявен от И. Г. Г.- починал в хода на процеса, чийто наследници- касаторите са конституирани като ищци, срещу „ИНТЕРАМЕРИКАН“ ЗЕАД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до пълнопредявения размер от 40 000 лева за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 29.08.2012 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / . В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част, изразяващи се в определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди/ претърпени болки и страдания от причинените при ПТП телесни увреждания/. Ответникът по касационната жалба „ИНТЕРАМЕРИКАН“ ЗЕАД-София не депозира писмен отговор. С определение №123 от 26.02.2018 г. , постановено по настоящото дело въззивното решение, в обжалваната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 –т.11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП виновно причинено от водача на лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК [рег.номер на МПС] А. А. , чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество, на починалия в хода на процеса ищец в качеството му на мотоциклетист са причинени тежки травматични увреждания: закрито счупване на вътрешен десен глезен, за които е бил лекуван оперативно с имплант и е бил хоспитализиран за периода 30.08. до 05.09.2012 г. . Проходил самостоятелно 3-4 м. след операцията, като в първите два ползвал помощни средства. С оглед изложените обстоятелства и възрастта на пострадалия -35 г. са приети неимуществени вреди , болки и страдания,чието обезщетяване е определено в размер на 20 000 лева. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Относно механизма на ПТП , вината на дееца и общо-наличието на предпоставките за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя по задължителната застраховка ГО на водач на МПС спряво отгветника е налице СПН основана на влязлата в сила необжалвана осъдителна част на обжалваното въззивно решение. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер и да отхвърли за остатъка до пълнопредявения, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че възстановяването на крайника е продължило 4 месеца, който период необосновано е възприет от въззивния състав като ”кратък”, не са взети в предвид и съпътстващите болките от физическата травма психически последици: по делото има събрани гласни доказателства за настъпили такива, като обезщетяването за последните изрично е поискано в ИМ.. При това положение настоящият състав на ВКС счита, че общият размер на обезщетението за следва да се завиши с още 10 000 лева. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи иска с още 10 000 лева . Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-29.08.2012 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. В полза на касаторите следва да се присъди частта от държавната такса – общо- 400 лева, съобразно с уважената част от въззивната жалба, т.е. до размера на 200 лева, и съответно- припадаща се част от общия размер на платеното адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС – 680 лева от общо 1360 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №2235 от 28.11.2016 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3365/2016 г., В ЧАСТТА, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 12.03.2014 г. по гр.д. № 5281/2013 г. на СГС, 1 ГО, 21 ти с-в в частта, с която е отхвърлен искът предявен от И. Г. Г.- починал в хода на процеса, чийто наследници- касаторите са конституирани като ищци, срещу „ИНТЕРАМЕРИКАН“ ЗЕАД-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 20 000 лева до размер от 30 000 лева-обезщетение за претърпени болки и страдания от ищеца в следствие на настъпило на 29.08.2012 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА„ИНТЕРАМЕРИКАН“ ЗЕАД-София да заплати на Р. А. А. ЕГН: [ЕГН] и Г. И. Г. ЕГН: [ЕГН] - конституирани като наследници в хода на процеса на И. Г. Г. сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането-29.08.2012 г.до окончателното плащане. ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „ИНТЕРАМЕРИКАН“ ЗЕАД-София да заплати на Р. А. А. ЕГН: [ЕГН] и Г. И. Г. ЕГН: [ЕГН] сумата от 860 лева –общо, разноски в настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.