Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр.София, 26 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр.ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като изслуша докладваното от съдия П.ПАНОВА наказателно дело № 590/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по протест на прокурор при Варненската апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 42, постановено на 11.03.2015 г. от Варненски апелативен съд по ВНОХД № 401/2014 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 87, постановена от Варненския окръжен съд на 07.10.2014 г. по НОХД № 250 по описа за 2014 г., подс.Н. Д. Н. е бил признат за виновен в това, че на 13.06.2013 г. в с.Р., обл. В. умишлено е умъртвил баща си Д. Н. Д., като убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 пр.2 и 3 вр.чл. 115 от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Касационният протест релевира довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание от пет години лишаване от свобода, за което въззивният съд е счел, че липсват основания за по-нататъшното му увеличаване. Твърди се, че въззивният съд е надценил значението на установените за подс.Н. смекчаващи отговорността обстоятелства, част от които се препокриват по своето съдържание. В протеста е изразено несъгласие и по отношение на приетото от съдилищата изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което с оглед на предходната употреба на алкохол от дееца и напускане на помещението от майка му подалият протеста прокурор счита, че няма изключителен характер. Не се протестира относно приложението на чл.55 ал. 1 т. 1 от НК. Прави се искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за увеличаване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Н.. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Упълномощеният защитник на подсъдимия, адв.Ж., моли протеста, като неоснователен, да бъде оставен без уважение. Счита, че така определеното на подзащитния му наказание изцяло осъществява целите основно на специалната цел, както и на генералната превенция. Събраните доказателства са прецизно и вярно анализирани поотделно и в съвкупност. Подсъдимият Н. Н., редовно призован, не се явява, поради нежелание за лично участие в съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, установи следното: Протестът е неоснователен. Не се констатира да е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, касаещи индивидуализацията му, и в съответствие със закона е приел, че определянето на същото в размер, значително под минималния, установен в санкционната част на чл.116 ал.1 НК, при условията на чл. 55 ал. 1 т.1 НК – пет години лишаване от свобода, е справедливо и съответно на конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Законосъобразно инстанциите по същество са отчели наличие на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е дългогодишният тормоз – психически и физически, оказван от злоупотребяващия с алкохол баща на подсъдимия – пострадалият Д. Д., върху майката на подс.Н., довели до натрупване на отрицателни емоции у подсъдимия спрямо Д., като упражненото физическо насилие на 13.06.2013 г. над възрастната жена от бащата на подс.Н. е станало и непосредствен повод за извършеното деяние. Както беше отбелязано по-горе, физическото малтретиране върху майката от бащата на подсъдимия не е било изолирана проява. В същия аспект въззивният съд е споделил и отчетените от първата инстанция сложни отношения между подсъдимия и пострадалия, от една страна, а от друга – силната привързаност, отдаденост и грижа на подс. Н. към неговата майка. Във връзка с индивидуализацията на наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 ал. 1 т. 1 НК следва да се посочи и преценката на апелативния (и окръжния) съд на кредитираната от него комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, назначена в рамките на съдебното производство пред първата инстанция, относно психофизиологическото състояние на подс.Н. в момента на деянието и причините за него. Въззивният съд е възприел заключението на посочената експертиза за наличието на „кумулиран афект”, който не е достигнал до нивото и степента на физиологичния афект, тъй като липсва една от фазите на този тип афект – тази на изчерпването. Изследването на поведението му към момента на извършване на деянието се е характеризирало със стеснение на съзнанието в резултат на силната емоция, довела до рязко скъсяване на волевия път на борба между мотиви и контрамотиви. В контекста на преценката за това изключително смекчаващо обстоятелство, наред с останалите, са налице и други смекчаващи обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в особената наказателноправна норма, наказание (в случая – петнадесет години лишаване от свобода), се оказва несъразмерно тежко. В тази връзка, настоящият състав на касационната инстанция не може да се съгласи с изложеното в протеста, че посочените във въззивния съдебен акт като смекчаващи отговорността обстоятелства „ползване с добро име в обществото” и „добри характеристични данни”, от една страна, а от друга – „липсата на противообществени прояви” и „липсата на предходна съдимост”, се препокриват по своето съдържание. Доброто име е свързано с оценката на обществото – в случая на съселяните на подсъдимия, на кметския наместник, за обществената стойност на подсъдимия (вж. стр.20 от първоинстанционната присъда), а характеристични данни се излагат в характеристичната справка, която се изготвя от районното полицейско управление по местоживеене на лицето. По същия начин, липсата на противообществени прояви е свързана с липсата на постъпили в съответното полицейско управление сигнали по повод извършени такива прояви от подсъдимия. При определяне на наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието, като по отношение на посочения в касационния протест квалифициращ признак „особена жестокост” следва да се отбележи, че същият е елемент от състава на престъплението. Въззивният съд е констатирал, че предходната съдебна инстанция е съобразила и оценила всички обстоятелства, имащи значение за съответствието между тежест на извършеното престъпление, личността на подсъдимия и наложеното наказание. Проявената критичност към престъпното деяние от подс.Н. правилно е отчетена като смекчаващо обстоятелство. Следва да се отбележи и че (евентуална) липса на такава критичност не би могла да се отчете като отегчаващо обстоятелство, доколкото подсъдимият не е длъжен да дава обяснения по обвинението, както и да признава вината си, от което обаче не могат да следват негативни последици за него (арг. от чл.115 ал.4 от НПК). На последно място, правилно от въззивната съдебна инстанция, като смекчаващо отговорността обстоятелство, е отчетено и съдействието за разкриване на обективната истина, оказано от подсъдимия на разследващите органи. С оглед на това, и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42 от 11.03.2015 г. на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 401/2014 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.