4 РЕШЕНИЕ № 816 София, 24.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №287/2010 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. С определение №129/20.02.2009 г. по гр.д.№5357/2008 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. не е допуснал до касационно обжалване решение №115/21.5.2008 г. по гр.д.№528/2007 г. по описа на С. апелативен съд, г.к., І-ви състав. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК от ответницата по исковата молба Л. И. А.. В молбата са развити оплаквания срещу горепосоченото определение на ВКС, че не са взети предвид многобройните процесуални нарушения и съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и наличието на многобройна противоречива практика, което представлява отказ от право. Освен това се твърди, че след постановяване на визираното определение молителката е започнала усилени разговори с всички съседи на процесния имот, с които покойните й наследодатели са поддържали контакти и съседи, с които тя е поддържала трайни или епизодични контакти по време на посещенията си в процесния имот, като при провеждането на тези разговори един от съседите я подсетил за контакта й с една жена и това, че многократно тя се е възползвала от нейните услуги да пазарува и предава най-различни вещи и пари на първоначалните ищци по делото – нейни баба и дядо. Твърди, че е била забравила за тази жена, тъй като последната не живее постоянно на нейната улица, а тя и нейната майка са се грижели за психично болната им братовчедка, която е съседка. Твърди също така, че е направила необходимото и преди месец е открила тази жена и с изненада е установила, че тя и нейната майка не само детайлно си спомнят подробности около процесните отношения, но и са съставяли разписки за част от сумите, които тя им е предавала за да пазаруват на нейните баба и дядо – първоначални ищци по делото, както и че именно на тази жена са били предавани суми за тяхната издръжка. Излага се, че посочените жени са заявили, че ще открият поне част от разписките. С оглед изложеното молителката смята, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, относно наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да й бъдат известни по време на решаването на делото, нито е могла да се снабди своевременно с тях по причини подробно изложени в молбата за отмяна. Ответницата по молбата за отмяна Ц. Ц. Й., посредством процесуалния си представител – адв. З., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата по молбата – адв. З., поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответницата по молбата Ц. Й., становището на процесуалния й представител, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страна да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата е видно, че молителката е знаела за твърдяните от нея обстоятелства, но е била забравила за тях. Недосещането своевременно за някакво обстоятелство, изразяващо се в конкретния случай в забравяне, не може да бъде приравнено на ново обстоятелство, което не е било известно на страната. Визираната хипотеза изисква страната изобщо да не е знаела дадено обстоятелство, за да е налице чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Освен това твърдението, че трети на процеса лица ще представят нови доказателства и че могат да свидетелстват за определени факти и обстоятелства също не се обхваща от фактическия състав на цитираната правна норма – т.4 от ППВС №2/1977 г. Ето защо не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Л. И. А. от[населено място], за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №115/21.5.2008 г. по гр.д.№528/2007 г. по описа на С. апелативен съд, г.к., І-ви състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: