4 Р Е Ш Е Н И Е № 691 гр.София, 27.10.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря: Райна Пенкова и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1116/ 2010 г. за да постанови решение, взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Ц. Д. Г. за отмяна на решение на Софийски окръжен съд от 10.03.2005 г. по гр.д.№ 9/ 2005 г., влязло в сила след постановяване на решение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1568/ 2005 г. и определение на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. по ч.гр.д.№ 665/ 2009 г. С решението на окръжния съд частично е обезсилено решение на С. районен съд по гр.д.№ 263/ 1998 г. досежно произнасянето по иск по чл.214 от КТ за период 01.05. – 23.06.1994 г., а за периода от 01.10.1989 г. до 01.05.1994 г. предявените от молителката Ц. Г. искове по чл.214 от КТ за сумата 90 лв солидарно против ответниците Ч. „О. П.” – С., Община С., Б. Х. Д., Е. В. К., Т. Г. В. и Х. В. Х. са отхвърлени. По отношение на ответника Г. Д. М. въззивният съд е обявил, че първоинстанционното решение за отхвърляне на иска срещу него е влязло в сила като необжалвано. Молителката Ц. Г. поддържа, че въззивното решение е постановено при груби процедурни нарушения, от подлежащ на отвод съдебен състав и при произнасяне по непредявен иск. В допълнителна молба поддържа, че не е трябвало да бъде постановявано въззивно решение преди да се произнесе състав на ВКС по гр.д.№ 692/ 2004 г. Освен това заявява, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на спора и представя удостоверения от 2010 г., издадени от ответните община и Ч., както и заповеди от 1985 г., с които е назначена за корепетитор в Ч.то. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на влязлото в сила решение със законните последици. Б. Х. Д., който се явява ответник по делото, по което се иска отмяна на решението, е починал и на негово място в производството по чл.303 и сл. от ГПК са конституирани правоприемниците му С. Б. Д. и Е. Б. Д.. Служебно назначеният им представител не взема становище по молбата. Ответниците по молбата Община С., Е. В. К., Т. Г. В. и Х. В. Х. не вземат становище по същата. Ответникът по молбата Ч. „О. П.” – С. оспорва молбата, счита, че не са налице основания за уважаването й и моли да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. На първо място следва да се отбележи, че не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.303 и сл. от ГПК доводите на молителката за допуснати в производството по гр.д.№ 9/ 2005 г. процесуални нарушения. Правилността и допустимостта на въззивното решение може да се проверява само по реда на инстанционния контрол, възможностите за което са изчерпани. Решението на С. по гр.д.№ 9/ 2005 г. е било обжалвано по касационен ред и частично е потвърдено, частично жалбата е оставена без разглеждане, като недопустима. Касационното решение е влязло в сила, с което са преклудирани възможностите за проверка на съответствието му с нормите на материалния и процесуалния закон. Поради това не могат да бъдат обсъждани изложените в молбата твърдения за постановяване на решението по непредявен иск (респ. – за неразглеждане на предявения такъв), за несъобразяването му с решения на ВКС, за наличие на основание за отвод на съдиите и т.н. Дори да са основателни твърденията на молителката, свързани с правилността и допустимостта на влязлото в сила решение, те не могат да послужат като основание за отмяната му. Единственото от релевираните твърдения в молбата, които са относими за производството по чл.303 и сл. от ГПК, е това за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото – чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на ответника Ч. „О. П.” – С., че молбата на това основание е просрочена. Съгласно чл.305 ал.1 т.1 от ГПК, когато са открити нови писмени доказателства, молбата за отмяна се подава в срок три месеца от датата, на която молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Не е установено по делото кога молителката е могла да получи като документи представените по делото заповеди от 1985 г., така че молбата не може да бъде счетена за просрочена и се явява допустима. Тя обаче е неоснователна, тъй като въпросните заповеди нямат никакво значение за изхода на спора. От тях е видно, че Ц. Г. е била назначена за корепетитор в Ч.то със задължителен седмичен норматив, които факти са ирелевантни за отговора на въпроса дължи ли се на същата обезщетение по чл.214 от КТ. Че ищцата е заемала длъжността корепетитор в Ч.то към 1985 г е прието и в обжалваното въззивно решение. От тази длъжност обаче според това решение ищцата е дисциплинарно уволнена със заповед № 5/ 20.01.1988 г. По отношение на този извод не са ангажирани нови писмени доказателства, т.е. заповедите не могат да имат значение, тъй като уволнението е извършено след датата на издаването им. „Нови писмени доказателства” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК са документи за правнорелевантни факти, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били представени пред инстанцията по същество, изводите й за правнорелевантните факти биха били различни от направените при липсата на доказателствата. Тези предпоставки не са налице по отношение на заповедите от 1985 г. На първо място няма данни за причини, които да извиняват процесуалното бездействие на ищцата да представи тези заповеди в производството пред редовните инстанции. Те съществуват от 1985 г., а съдебното производство по делото е започнало на първа инстанция от 1994 г. Няма обяснение защо за 11 години до постановяване на въззивното решение документите не са представени. По-същественото е обаче това, че и да са били представени по делото, тези документи биха били без значение за крайните изводи на въззивния съд. След като през 1988 г. ищцата е била уволнена от длъжността корепетитор, то нямат значение обстоятелствата, че е заемала тази длъжност през 1985 г. и че е имала определен норматив по нея. По аналогични съображения не могат да бъдат основание за отмяна на влязлото в сила решение двете удостоверения от 2010 г., издадени на Ц. Г. от Ч. „О. П.” – С. и от Община С.. Новите писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК може да са новосъздадени, но във всеки случай трябва да касаят обстоятелства, който са от значение за релевираните за защита в приключилото производство спорни права, за които важи силата на пресъдено нещо. В случая става въпрос за новосъздадени документи, които не обективират факти, различни от приетите в решението, чиято отмяна се иска. Следователно те нямат претендираното от молителката значение за предмета на делото. С оглед тези мотиви не е налице нито едно от основанията по чл.303 от ГПК и молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. На ответната страна Ч. „О. П.” – С., която е поискала възлагане на разноските по делото, следва да бъдат присъдени доказаните разходи за адвокатска защита в производството по молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Д. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд от 10.03.2005 г. по гр.д.№ 9/ 2005 г. ОСЪЖДА Ц. Д. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, гр.С., кв.”С.о”, бл.18, вх.А, ап.19, да заплати на Ч. „О. П.” – С., сумата 200 лв (двеста лева) разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: