Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60686

С., 14.12.2021 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание тринадесети отктомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 377 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК“Лев Инс“АД срещу решение № 260012 от 23.09.2020г. по в.т.д.№ 316/2020г. на АС Пловдив, с което след отмяна на решението по т.д.№ 892/2018г. на ОС Пловдив в частта за отхвърлянето на исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за сумите от по 30 000лв.-обезщетение за търпени от ищците И. Х. З. и С. Г. З. неимуществени вреди от смъртта на техния внук Н. В. Г., исковете са уважени до тези размери /по отношение на ищеца, починал в хода на процеса - в лицето на неговите правоприемници/, ведно със законната лихва от датата на пътното произшествие 05.10.2014г. Решението на апелативния съд в частта за потвърждаване отхвърлянето на исковете за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв. за ищцата и 70 000лв. за ищеца, е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в частта за уважаване на исковете и отхвърлянето им, със законните последици. Касаторът се позовава на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Длъжен ли е въззивният съд да приложи служебно без да е сезиран императивна правна норма - пар.96 ПЗР на ЗИД на КЗ, ДВ бр.101/2018г. Твърди се, че въззивната инстанция не е приложила цитираната разпоредба в противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
2/Съдът длъжен ли е в мотивите си да отрази ясно, убедително и безпротиворечиво преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изложение на приетата за установена по спора фактическа обстановка. При осъществяване на своята решаваща дейност съдът следва ли да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните му изводи да бъдат обосновани. Въведена е допълнителната предпоставка по т.1, предл. последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решения на състави на ВКС.
3/ Приложима ли е нормата на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ, обн.ДВ бр.101/2018г. към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на отменения КЗ и до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а,ал.2 КЗ, как се определя размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди за лицата по чл.493а,ал.4 КЗ - по реда на чл.52 ЗЗД или по реда на пра.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ. Въведена е допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1,т.3 ГПК без аргументация за наличието на приложното й поле.
4/Относно приложението на чл.52 ЗЗД за задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретния казус. Касаторът се позовава на противоречие със задължителните указания на ППВС №4/1968г.
5/Кои са критериите, включени в понятието „само по изключение“, визирани в ТР №1/2018г. по тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Тези критерии базирани ли са на конкретни обективни обстоятелства и какви са те. Традиционните за българското общество семейни отношения между баба и внуци, взаимопомощ при отглеждането на внуците, наличието на особено близка привързаност между тях, връзките им, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, обитаването на едно жилище, покриват ли тези критерии.
6/ От кой момент поражда действие отмяната на постановление №2/1984г., извършена с ТР №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Дали последното тълкувателно решение е относимо към правоотношения, възникнали преди приемането му при действието на ППВС№ 2/1984г. Последващите тълкувателни решения, с които се изоставя предходно тълкуване, уреждало гражданскоправните отношения до този момент, имат ли подобно на първоначалните такива обратно действие, или започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени. Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решението по гр.д.№ 2382/2017г. на 4 г.о. на ВКС.
7/ Твърди се, че съдът се е произнесъл неправилно по въпроса за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД и конкретно дали единствено приносът на пострадалия за възникването на самото птп е предпоставка за приложението му, или такава е и приносът на пострадалия за настъпването на вредата спрямо самия него, който се твърди, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС.
8/ Касаторът се позовава на очевидна неправилност, която извежда от твърдението си, че съдът необосновано е приел, че размерът на процесното обезщетение следва да бъде определен съобразно критериите на чл.52 ЗЗД. Твърди, че разпоредбата на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ, обн.ДВ бр.101/2018г., е приложена в обратен смисъл като счита, че тя има действие включително и за сбития, настъпили преди влизането в сила на това изменение на застрахователния кодекс.
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
Не е постъпил писмен отговор от третите лица-помагачи, конституирани на страна на ответника.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищците И. З., родена 1948г. и С. З., роден 1947г. /починал в хода на процеса и заместен от своите правоприемници/ са предявили иск за обезщетяване на неимуществените си вреди от смъртта на своя внук /син на дъщеря им/ Н. В. Г., роден през 1998г., настъпила при пътно произшествие от 05.10.2014г. по вина на непълнолетния А. Н. Танков, признат за виновен с влязла в сила присъда, че на посочената дата е нарушил правилата за движение при управление на моторно превозно средство без да има необходимата правоспособност, и е причинил смъртта на Н. Г., Г. Т. и Д. В., които са пътували в управлявания от Танков лек автомобил „БМВ 330Д“, по отношение на който е била сключена ЗЗГОА с ответното застрахователно дружество.
Сезирана с жалба от увредените, чиито искове са били отхвърлени, въззивната инстанция е кредитирала показанията на тримата разпитани свидетели и основно на свидетеля Г. З. - племенник на ищците, живеещ в жилището, разположено непосредствено до това на ищците /на същата жилищна площадка/. Приела е за установено, че от раждането си детето е било отглеждано с активната подкрепа на баба си И. З., която е напуснала работа и е поела непосредствените грижи през деня, тъй като майката е била студентка. Създадената близост е останала запазена в годините - като ученик в спортното училище Н. ежедневно идвал в дома на Златанови, обядвал, почивал и отивал на тренировки. Момчето, независимо от естествената семейна среда, която имало било силно привързано към родителите на майка си, които го обграждали с топлина и обич, общували пълноценно с него, разговаряли и се забавлявали, излизали заедно на разходка, ходели на почивки. Отношенията им били приятелски, основани на взаимна потребност за ежедневно общуване и споделяне. Момчето демонстрирало открито привързаността си и желанието си да е със своите баба и дядо и да посещава техния дом.
При обсъждането на тези факти, въззивната инстанция е счела за установена по делото особена близост и изключителна емоционална връзка между внука и ищците. Изложила е, че трайните приятелски отношения, разбиране, споделяне и потребност от ежедневно общуване надхвърлят обичайните и типичните, още повече като се има предвид младежката възраст на Н.. Според решаващият състав така очертаната свързаност надгражда обичайните родствени отношения от този вид и наподобява отношения между родители и дете. Обсъдени са установените от свидетелските показания морални страдания на ищците след трагичната вест за смъртта, непрежалимата загуба и емоционален срив, депресия и драстично влошаване на здравословното им състояние /онкологично заболяване на З., хипертонични припадъци на И. З., загуба на тегло, безсъние и отказ ищцата да приема храна/. В резултат на обсъждане на тези обстоятелства въззивната инстанция е счела за установена материалноправната легитимация на ищците на обезщетение за загубата на 16 годишния им внук. Отречена е основателността на възражението на ответника, че чрез собствените си действия Н. Г. е допринесъл за увреждането си, като е мотивирано, че в случая неправоспособността на водача, в чийто автомобил е приел да пътува, не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като макар и без свидетелство за правоуправление, е притежавал технически умения да шофира. Счетено е, че не обективният фактор отсъствие на правоспособност, а субективно избраната от водача висока скорост е факторът, причинил пътното произшествие. По тези съображения е отречено да е налице хипотезата увреденият да е имал рисково поведение, да е поел риск, обуславящ принос за настъпване на вредата спрямо него.
При формулирането на въпросите във връзка приложението на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ към настоящия спор /първи, трети и във връзка твърдението за очевидна неправилност/, касаторът неоснователно игнорира разпоредбата на пар.22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., която изрично урежда, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, както и че никоя от страните не се позовава на изрично постигнато съгласие, което да изключва разпореденото от пар.22 ПЗР на КЗ приложение на част четвърта от отменения КЗ. По въпроса за неприложимостта на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ и на чл. 493а КЗ с оглед § 22 ПЗР на КЗ по отношение на претенциите за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори, сключени преди влизане в сила на КЗ от 2016г., е създадена константна практика на ВКС, обективирана в решение № 57/25.07.2019г. по т. д. № 1218/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., застъпена и в определение № 234/09.04.2020г. по т. д. № 1726/2019г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 223 от 29.04.2021г. по т.д. № 1455/2020г. на ВКС, ТК, II т.о. Безспорно е, че процесният застрахователен договор, от който ищците черпят права като увредени лице по прекия иск, е сключен през 2014г. - преди 01.01.2016г., когато влиза в сила действащият КЗ. Следователно, въпросите и твърдението на очевидна неправилност са изцяло хипотетични извън конкретиката на спора и приложимите по отношение на него материално правни разпоредби и независимо, че не са обсъждани от въззивната инстанция, няма как да обусловят различен изход на спора. След като разпоредбата на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ бр.101/2018г., съгласно непротиворечивата съдебна практика, е неприложима за процесното застрахователно събитие, очевидно е, че за въззивната инстанция не е възникнало задължение да я приложи служебно, поради което отсъства твърдяното от касатора противоречие с т.1 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения изключено е и наличието на приложното поле на директното основание за достъп до касационен контрол, обосновано от касатора с твърдение за приложение на закона в обратен смисъл. Тезата, че разпоредбата на пар.96,ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ, обн.ДВ бр.101/2018г. се отнася включително и за сбития, настъпили преди влизането в сила на КЗ - преди 01.01. 2016г., не намира опора в закона.
Настоящият състав счита, че са налице основанията за допускане на обжалването по шестия въпрос, който настоящият състав, с оглед правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, обобщава и конкретизира в следния смисъл: „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Обжалването следва да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле касаторът основателно обосновава с наличието на задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Отговорът на поставените в пункт 2,4 и 7 въпроси от изложението е предпоставен от разрешаването на шестия въпрос, поради което отсъства основание за самостоятелно допускане на касационно обжалване по тях.
На касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне на таксата по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата, неизпълнението на които, води до прекратяване на производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на решение № 260012 от 23.09.2020г. по в.т.д.№ 316/2020г. на АС Пловдив в обжалваната от ЗК „Лев Инс“АД част - уважаване на предявените искове.
Указва на касатора в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 200лв. по сметката на ВКС като при неизпълнение на указанията производството подлежи на прекратяване.
След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на първо т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание или на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: