Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 19   гр. София, 26 януари  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, две хиляди и девета година, в състав:                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :ВЕРОНИКА  ИМОВА       ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                    ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при  секретар  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №  615/ 2008 година   Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия С срещу въззивна присъда №45/22.10.2008година на Апелативен съд-София по ВНОХД№909/2008година, с която е отменен първоинстанционния съдебен акт, постановен по НОХД№1921/2007година по описа на Софийски градски съд, и ангажирана неговата наказателна и гражданска отговорност за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б”Б”, вр.чл.343, ал.1, б”В”НК. В жалбата на подсъдимото лице са очертани бланкетни оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, и явна несправедливост на наложеното наказание. В представеното допълнение към депозираната касационна жалба се аргументира несъответност на приетата за установена от въззивната инстанция фактология и формираните правни изводи, сочеща на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1НПК. Очертаната позиция се обосновава чрез юридически анализ на правната норма на чл.65 от ЗДвП и чл.9 от Наредба №18 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, като се поставя акцент на доказаната по делото липса на видимост на пътен знак Д24 за С. Харизанов-водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат”, предпоставяща престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние. Предлага се отмяна на обжалваната осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия Х, с произтичащите от това наказателно- правни и гражданскоправни последици. В съдебно заседание на 16.01.2009година пред касационната инстанция, С. Х. и неговият з. пледират за правоприлагане процесуалната норма на чл.354, ал.1, т.2НПК, като възпроизвеждат подробно и обстоятелствено словно обективираните в жалбата възражения и излагат фрагментарни доводи за случайно деяние, дължащо се на неправомерно поведение на пострадалия. В настоящото производство участвуват лично частните обвинители и граждански ищци А. С. и Й. Ф. , които молят да бъде възмездена загубата на тяхното дете и компенсирани причинените им с престъплението, неимуществени вреди. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила като правилен, обоснован и справедлив в санкционната част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на инстанционната проверка по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №11 от 17.04.2008година, постановена по НОХД №1921/2007г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15-ти състав е признал С. Л. Х. за невиновен в това на 05.11.2006година, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат”, с рег. №С9102 ХН, да е нарушил правилата за движение по пътищата–чл.65 от ЗДвП, и по непредпазливост да е причинил смъртта на Денис А. С. , поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по 343, ал.1, б”В”, вр.чл.342, ал.1НК и отхвърлил предявените граждански искове. С обжалвания съдебен акт №45/22.10.2008година, Апелативен съд-София в производство образувано по протест на СГП и въззивни жалби на конституираните частни обвинители и граждански ищци, е отменил първоинстанционната присъда и осъдил подсъдимия Х за престъпление по чл. 343а, ал.1,б”Б”, вр.чл.343, ал.1, б”В”, вр.чл.342, ал.1НК, като при условията на чл.54 от същия закон, му наложил наказания - ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане, и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7НК. В съответствие с разпоредбата на чл.45ЗЗД, въззивният съдебен състав ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимото лице за сумата от по 50 000/петдесет хиляди/лева в полза на А. С. С. и Й. Б. Ф.-наследници на пострадалия, представляваща обезщетение за претърпени от престъпното посегателство, неимуществени вреди. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване правомощията на касационната инстанция, е регламентирано в чл.346-355НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база процесуални разпоредби, обосновават очертани предели на инстанционната проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и данните които ги подкрепят. Несъблюдаването на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за касационния съд да изпълни възложените й от нормата на чл.354НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизиран. В конкретния казус С. Х. и упълномощеният от него адвокат са дерогирали законовите изисквания да посочат аргументи, обезпечаващи декларираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2НПК, което препятствува произнасяне по същото и предопределя служебна проверка от касационната инстанция, недопустима съгласно действуващото законодателство. По изложените съображения и в рамките на възложения от закона и предпоставен от волята на процесуалните субекти съдебен контрол, ВКС разгледа релевираните в касационната жалба, оплаквания по чл.348, ал.1, т.1НПК. Съответни на описаната в постановения въззивен акт фактология, са правните изводи на Софийски АС по приложение на материалния закон.становено е че подсъдимият Х на 05.11.2006година управлявал моторно превозно средство „Фолксваген Пасат”, в посока от с. М. към гр. С., като след него се движел свидетелят Д с лек автомобил ”Опел Астра”. В района на автобусна спирка „Язовира”, възприемайки спрелия в насрещната лента автобус на СКГТ/ пътуващ по линия №56/, намалил скоростта на лекия автомобил на около 40км/ч и продължил движението си. В този момент от втората врата на автобуса слязъл десетгодишният Денис С. , с бързо тичане се насочил към задната му част и след заобикалянето на превозното средство предприел пресичане на пътното платно. Малолетното дете било ударено от предния ляв калник и корпуса на лявото странично огледало на управлявания от подсъдимия „Фолксваген Пасат”в дясната част на тялото, отхвърлено нагоре и след съприкосновение с челното стъкло, паднало на земята. След инцидента С. Х. спрял автомобила и заедно със съпругата си пренесли пострадалия на тревната площ, притискайки кървящата рана на главата му, като уведомили незабавно Бърза помощ за случилото се. Въпреки оказаната помощ пристигналият лекарски екип констатирал настъпилата смърт - следствие от получената при пътно-транспортното произшествие, тежка черепно-мозъчна травма. Правилно, при съобразяване на приетите фактически положения въззивният съдебен състав е очертал правната квалификация на инкриминираното деяние и ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице. Проявните форми на неправомерна дейност на С. Х. се субсумират от обективна и субективна с. от престъпния състав на бланкетната норма на чл.343а, ал.1, б”Б”, вр.чл.343, ал.1,б”В”, вр. чл.342, ал.1НК, чиято диспозиция се запълва със съдържание от дерогираните предписания на чл.65 ЗДвП. С подчертано охранителен характер по отношение участниците в движението, които ползуват обществен транспорт, посочената императивна разпоредба установява изисквания към управляващите нерелсово превозно средство водачи, при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка да намалят скоростта, за да могат в случай на необходимост да спрат. Спирката за обществен превоз на пътници представлява събирателен и отправен пункт на пътници, които вече са ползували или предстои да ползуват транспортните средства. Затова и тя се характеризира от гледище на визираната правна норма като участък с усложнена пътна обстановка, предпоставяща потенциална опасност за настъпване на транспортно произшествие. Очевидно е че в места,където се съсредоточават много хора, възможността за несъгласувани действия между тях и водачите на превозни средства е значима, и реализирането й става още по-вероятно при наличието на спиращ, спрял или потеглящ автобус, трамвай или тролейбус на пътното платно. Това е достатъчно указание за повишено внимание, обосновано от предполагаемата поява на препятствие и наложително за ориентация в създадената пътна обстановка. Възникването на коментираната опасност зависи от вида и обема на транспортното средство за обществен превоз, в голяма степен препятствуващи видимостта както за водачите на автомобили, които преминават да възприемат предприетото пресичане от пешеходци, така и последните да видят наближаването на преминаващите превозни средства. За същата е от значение и дистанцията/действителното разстояние/ между транспортните средства-колкото по-близо преминава автомобилът до намиращото се на спирката превозно средство, толкова възможността за произшествие е по-интензивна, поради ограничената странична видимост. От евентуалната опасност в този участък на пътя произтичат и визираните в чл.65 от ЗДвП задължения за водачите на автомобили, преминаващи покрай спряло превозно средство на спирка за обществен транспорт, да намалят скоростта до пределите на безопасност, които подсъдимото лице не е изпълнило. Изискуемата скорост на движение не сочи на една и съща величина. Нейните параметри са обосновани от очертаните обстоятелства – характеристики на пътното платно; вид, размери на превозните средства и тяхното разположение при ситуирането им на пътя; наличието на други участници в движението. Очевидно намалението на скоростта на лек автомобил „Фолксваген Пасат” на 40км/ч, не е било достатъчно да осигури възможността на Х. да спре и да предотврати удара с малолетното дете. Неговата скорост на движение практически се е оказала несъобразена с усложнената пътна обстановка и предпоставила настъпилия съставомерен резултат при пътно-транспортното произшествие. Подсъдимият сам се е поставил в ситуация, препятствуваща го да възприеме наличните и появяващи се препятствия, съответно да избегне възможните и логични общественоопасни последици, което сочи на неприложимост на чл.15НК. Логическо следствие от това е заключението за правна ирелевантност на акцентирания факт за възникнала опасност в пределите на опасната зона за спиране на автомобила. Последното не освобождава С. Х. от отговорност след като не е спазил предявените към него предписания относно режима на скоростта. /В този смисъл е т.т.5 и 7 от ТР№28/84год. на ОСНК, Р875/76год. На 3 н.о., Р942/77год. на 3 н.о., Р231/85год. на 3 н.о. , Р 295/25.09.1990год. на ВК на ВКС /. Настоящият съдебен състав не възприема възраженията в касационната жалба за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение, поради несъблюдаване на Наредба №18 за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и обусловената от това липса на нарушение на правилата за движение, установени в чл.65ЗДвП. В тази насока убедителна е аргументацията на контролираната инстанция при интерпретация противоправния акт на подсъдимото лице, в аспекта на релевираните пред въззивния съд, идентични по съдържание доводи. Действително по делото е доказано, че пътен знак Д 24 - указващ на автобусна спирка, не е бил поставен по регламентирания в чл.40 ЗДвП и Наредба №18, начин. Същият бил прикрепен на дърво с широка основа, непозволяващо необходимата и достатъчна видимост в цялата му част.казателният знак обаче е само един от характерните елементи на спирката като пътен участък, създаващ възможни препятствия за движението и предпоставящ потенциална опасност за възникване на пътно-транспортно произшествие. Спирката представлява район на пътя, който включва определена част от платното за движение и тротоара или банкета, върху който моторните превозни средства за обществен превоз на пътници спират, съответно слизат или се качват пътниците, като пътни знаци Д22, Д23 и Д24 сочат на нейното начало и лимитират границите й Когато спирката не е оформена със специално уширение краят й се определя от пътна маркировка М14, респективно ако няма такава меродавни са указателят с номерата на линиите и разписанието им, или разстоянието до 50 метра след знака. Последното е с оглед ограничения обект на защита по чл.65ЗДвП- пресичащите пешеходци в района на спирката, и то в случаите на спряло, предстоящо да спре или току що потеглило превозно средство за обществен превоз на пътници, по които обстоятелства не се спори в конкретния казус. В коментирания смисъл неоснователни са оплакванията на процесуалния представител на С. Х. за липса на обозначена спирка, предупреждаваща водачите на насрещно движещите се автомобили за евентуална опасност. Обективно съществуващият указателен знак Д24 в близост до спирков навес и наличието на намиращ се на посоченото място автобус на СКГТ, който в инкриминирания ден извършвал курс по редовната линия №56 и превозвал хора, индицират на факти за комплицирана пътна обстановка, изискваща адекватна реакция на водачите на транспортните средства и съобразяване на скоростта с пътните условия, чрез нейното намаляване до възможност за безопасно спиране. Игнорирайки тези си задължения, деецът самонадеяно се насочил с относително висока скорост към една предвидимо конфликтна точка-задната част на автобуса, непозволяващ предвид своята конструкция и с оглед размерите си възприятия по отношение на слизащите пътници, и виновно причинил вредоносния резултат. В контекста на възприетата и описана фактология, обосноваваща приложимото материално право, некоректни са и очертаните в депозираната касационна жалба твърдения за неправомерни поведенчески прояви на малолетния Денис С. , мотивиращи оневиняване на подсъдимия С. Предмет на разглеждане и анализ при въззивната проверка, визираните аргументи са коментирани обстойно, задълбочено и с демонстриран юридически усет от Софийски апелативен съд. Поставен е акцент на обстоятелството, че предписаните мерки за безопасност в разпоредбата на чл.65 ЗДвП са ориентирани към закрила и на неправилно придвижващите се пешеходци /внезапно навлизащи на пътното платно и пресичащи при намалена видимост/, препятствувайки възможното увреждане на здравето и живота на по-незащитените участници в движението. Конкретиката на осъществените от пострадалото дете действия, предпоставят изводи за нарушение правилата на чл.114 ЗДвП, и съответно за съпричиняване на реализираните вреди, но не обосновава заключение за случайно деяние, изключващо наказателната и гражданска отговорност на С. Х. Очертаната позиция формира вътрешното убеждение на настоящата инстанция за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1НПК, предпоставящи отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. При инстанционния контрол касационният съд не констатира обоснованост и на релевираните в жалбата бланкетни оплаквания, сочещи на процесуална нужда от упражняване правомощията по чл.354, ал.2, т.1 и 5НПК, и не възприема предложените на тази плоскост в съдебно заседание, доводи за несправедливост на диференцираните наказателноправни и гражданскоправни санкционни последици. Наложените при условията на чл.55НК наказания са съответни на степента на обществена опасност на престъпното деяние и личността на подсъдимото лице, и съобразени с предявените от чл.36НК, изисквания за индивидуална и генерална превенция. Присъдените обезщетения на родителите на Денис С. за репариране на неимуществените вреди от престъпното посегателство-претърпени болки и страдания от загубата на малолетното им дете, са отмерени в съответствие с установената съдебна практика и не компрометират принципа за справедливост. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е отменена присъда №11 от 17.04.2008 година на Софийски градски съд, по НОХД №1921/2007година,и ангажирана наказателната и гражданска отговорност на С. Х. за престъпление по чл.343а, ал.1, б.”Б”, вр.чл.343, ал.1, б”В”НК. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №45 от 22.10.2008година, постановена по ВНОХД №909/2008г. по описа на Апелативен съд-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1. 2.