Р Е Ш Е Н И Е № 33 Гр. София, 11.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2120 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. Ш. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 207/ 2012 год. на Разградски окръжен съд, отмяна на решение № 109 от 24.10.2012 год. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В допълнително писмено изложения служебният защитник на осъдения (адв. И. В.) аргументира съществените процесуални нарушения с постановения от въззивната инстанция незаконосъобразен акт, тъй като оправдаването на подсъдимия Ш. по обвинението му по чл. 196, ал. 1, т.1 от НК е следвало да бъде извършено чрез присъда, а не с решение, постановено три седмици по-късно, през което време съдебният състав нарушил принципа на непрекъснатост на съдебното заседание, защото разглеждал и други дела; липсвали мотиви по изложен от защитата довод за индивидуализация на наказанието, съобразно посоченото в експертиза диссоциално личностово разстройство на дееца. Несправедливостта на наказанието е обоснована с несъответствието му със смекчаващите отговорността обстоятелства. В съдебно заседание защитата поддържа внесеното искане и изложените съображения в негова подкрепа. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за частично основателно, по отношение на размера на наложеното наказание и счита, че той може да бъде занижен. Не приема доводите за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отстраняването им от въззивният съд. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 297 от 17.05.2012 г. по н.о.х.д. № 231/ 2012 г. Разградският районен съд е признал подсъдимия С. С. Ш. за виновен в това, че на 30.12.2011 г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол, ненавършило 18 години – непълнолетната Г. С. Г. (на 16 годишна възраст), като я принудил към това със сила (дърпане за ръката и събаряне на земята) и заплашване (с нож), като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини и поради което, на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. Съдът признал подсъдимия за виновен и в това, че на 30.12.2011 г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 3.64 лв от владението на П. Х. П., представител на [фирма], гр.Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 58а от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил едно общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК увеличил допълнително с 2 години и 6 месеца, като постановил осъденият да изтърпи общо наказание в размер на 8 години и 6 месеца лишаване от свобода в затвор при първоначален строг режим. При изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът приспаднал задържането под стража на осъдения Ш., считано от 30.12.2011 г. В тежест на осъдения възложил разноските по делото и се разпоредил с вещественото доказателство по делото. С решение № 109 от 24.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 207/ 2012 год. Разградският окръжен съд отменил присъдата в частта, с която осъденият Ш. бил признат за виновен в престъпление кражба и го признал за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, отменил присъдата и в частта, с която било определено общо наказание по реда на чл. 23 от НК и приложението на института по чл. 24 от НК. В останалата част първоинстанционнният съдебен акт бил потвърден. Искането на осъдения С. Ш. за възобновяване на въззивното производство е процесуално допустимо, като в частта му за отмяна на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно. Разградският окръжен съд е признал осъдения С. Ш. за невинен по обвинението му в кражба приемайки, че отнемането на хранителни стоки на стойност 3,64 лева само от формална страна осъществява признаците на престъплението, но неговата обществена опасност е явно незначителна и мотивирайки се с проявлението на института по чл. 9, ал. 2 от НК оправдал дееца. Когато съдът се произнася по виновността на подсъдимия постановява присъда, дори и когато разглежда делото като въззивна инстанция по жалба или протест. Окръжният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило чл. 32, ал. 1, т. 1 от НПК, като не е спазил изискването за вида на съдебния акт. Нарушението не е сред предвидените в чл. 348, ал. 3 от НПК абсолютни нарушения на процедурните правила. То може да бъде съществено само, като е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения и не е било отстранено. С въззивния съдебен акт осъденият Ш. е бил оправдан по обвинението за кражба и не е наказателно отговорен. Съдебният акт е оповестил неговата невинност и липсата на престъпление. Молителят С. Ш. е получил в пълна степен защита на своите процесуални права, а допуснатите процедурни нарушения нямат негативно влияние върху последиците от оправдаването и личния му авторитет в обществото. Молителят няма правен интерес от отмяна на въззивното решение, с което е оправдан и връщане на делото за постановяване на присъда за повторното му оневиняване. С искането за възобновяване той реализира процесуалната си възможност да отнесе разглеждането на делото пред касационния съд. Неоснователен е и доводът, че не е спазено изискването за непрекъснатост на съдебното заседание. Окръжният съд се е произнесъл с решение, чието изготвяне законът позволява да бъде отложено във времето. Искането на осъдения С. Ш. в частта за възобновяване на делото и намаляване на наказанието е основателно. При индивидуализацията на санкцията за извършеното престъпление (опит за изнасилване) съдилищата са отчели само отегчаващите отговорността обстоятелства, но смекчаващи не са изброени. Не са взели предвид всички обстоятелства, характеризиращи личността на осъдения. Той страда от диссоциално личностово разстройство, представящо го за човек с нисък самоконтрол, с ниска степен на социална зрялост и интелект, с потребности и интереси на елементарно ниво. Това предпоставя необходимост от намаляване на санкцията, тъй като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а такива не са обсъдени (самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК не е индивидуализиращо обстоятелство). Размерът на лишаването от свобода следва бъде занижен на осем години, който да се редуцира по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. Подлежащото на изпълнение наказание е пет години и четири месеца лишаване от свобода. Намаляването е в полза на осъдения, поради което може да бъде извършено в настоящото производство, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, чрез изменение на въззивното решение. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 207/ 2012 год., по описа на Разградски окръжен съд. ИЗМЕНЯ решение № 109 от 24.10.2012 год., като НАМАЛЯВА наложеното на С. С. Ш. наказание на пет години и четири месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.