Р Е Ш Е Н И Е № 411 гр.София, 04 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 373/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по частната жалба на С. К. Н. против определение № 88/13.05.2010 год. на Д. окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за допуснато съществено нарушение (отказ за произнасяне по жалбата по съображения, че е просрочена), с което се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за произнасяне на въззивния съд по съществото на жалбата. Частният тъжител и граждански ищец К. М. Д. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е основателна и определението следва да бъде отменено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Балчишкият районен съд с присъда № 3/05.02.2010 год. по нчхд № 20/2008 год. признал подсъдимия Н. за виновен по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 НК-извършени престъпления по отношение на частния тъжител К. Д., наложил му съответни наказания, приложил чл.23, ал.1 НК. Уважил е предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, със законните последици. Последното заседание на първоинстанционния съд е проведено на 05.02.1010 год. и присъдата е обявена в отсъствие на подсъдимия, който е бил редовно призован, но е упражнил правото си да не се явява, тъй като присъствието му предвид обвинението не е задължително. Съдът е разяснил реда и срока за обжалването й като е указал различни срокове – за частния тъжител и граждански ищец, който е бил в съдебната зала, от датата на обявяването на присъдата, а за подсъдимия поради неговото отсъствие – от датата на получаване на съобщението. Спазвайки тези, макар и погрешни указания, подсъдимият е подал жалба в последния ден от изтичане на 15-дневния срок – 11.03.2010 год. Първоинстанционният съд е постановил изпращането й в Д. окръжен съд, който като е приел, че отговаря на изискванията (макар и да липсват данни за произнасяне в посочения смисъл по предвидения в НПК ред) е образувал въззивно нчхд № 223/2010 год. В съдебното заседание на 11.05.2010 год. е участвал като страна само подсъдимия. Съдът е приел писменото становище по жалбата на повереника на частния тъжител, дал е ход на делото и след изслушване пледоарията и последната дума е обявил, че ще се произнесе с решение. В противоречие с предвидените в чл.334 НПК правомощия с обжалваното определение по въззивно нчхд № 223/2010 год. съдът в закрито заседание е отменил протоколното определение от проведеното на 11.05.2010 год. публично заседание за даване ход на делото и по изложените съображения, че подсъдимият е подал жалбата си извън срока по чл.319, ал.1 НПК /15-дневен срок от обявяване на присъдата/, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуалните права на страна в процеса. След като е приел, че по повод жалбата делото следва да бъде образувано, насрочено и разгледано в съдебно заседание, въззивният съд е бил длъжен да осъществи процесуалната си дейност съобразно предписаните в закона правомощия като се произнесе по основанията и подкрепящите ги доводи, с които се обосновават поддържаните в жалбата искания. Правомощията са изчерпателно изброени в чл.334 НПК и не е предвидена възможност за произнасяне с определение в закрито съдебно заседание по въпроси, които е следвало да бъдат решени преди разпореждането за образуване на въззивното производство. На това, макар и различно от поддържаното в частната жалба на подсъдимия основание, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от същия състав и произнасяне по доводите и възраженията в жалбата на подсъдимия против първоинстанционния съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 88/13.05.2010 год. по въззивно нчхд № 223/2010 год. на Д. окръжен съд, наказателно отделение и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на подсъдимия С. К. Н.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ Становище На съдията Елена Авдева по наказателно дело № 373/2010 г. на ВКС , второ наказателно отделение Подкрепям решаващия извод на мнозинството за допуснато от предходната инстанция съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното определение. Разграничавам се от изложените в негова подкрепа аргументи по следните съображения: 1. Считам , че жалбата на подсъдимия не е просрочена. Тя постъпила в районния съд съобразно указанията, дадени с постановената присъда. Те са задължителни за страните по делото поради основната процесуална функция на съда като субект по ръководство на наказателния процес. Допуснатата от съдията грешка не може да се тълкува във вреда на подсъдимия и да ограничава правото му да обжалва съдебните актове./Вж. и решение № 427 от 22.10.2008 г. на ВКС по н.д..№ 447/2008 г., ІІІ н.о./ 2.Не споделям изложеното разбиране за ограничените правомощия на въззивния съд след образуване на делото пред втората инстанция. Цитираният чл. 334 от НПК е относим само към допустимите жалби. При всяка констатация за недопустимост на жалбата, независимо от процесуалния момент на откриването й, съдът има задължението и възможността да прекрати производството и да върне делото на първата инстанция за изпълнение на процедурата по чл.323 от НПК. Въззивният съд би допуснал съществено процесуално нарушение , ако разгледа и се произнесе по същество по недопустима жалба, поради което той не е обвързан по изложения в решението задължителен начин с предшестващите действия по администриране на делото . В настоящия случай, предвид изложеното в т.1, връщане на жалбата не е било необходимо , тъй като трябва да се приеме , че е подадена в срок. Съдия Елена Авдева…………….