Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 10 февруари 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ВАЛЯ РУШАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря М. Петрова и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 1111/2019 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Е. Т. – защитник на подс. И. Н. Н. срещу решение № 182 от 17.09.2019 г. по внохд № 245/19 г. на Апелативен съд- Велико Търново. В жалбата е заявено касационно основание по чл. 348, ал.1,т. 3 от НПК-явна несправедливост на наказанието, което макар и да е определено при условията на чл. 55 от НК, с оглед проведеното съкратено следствие е несъразмерно тежко, тъй като от съда не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебното заседание пред ВКС, адв. С. поддържа жалбата и представя допълнение, в което развива съображения за нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Пледира за отмяна на решението, прекратяване на производството и изпращането му в специализираната прокуратура за присъединяване към воденото срещу подс. Н. наказателно производство за участие в организирана престъпна група по чл. 321 от НК. Развива доводи за нарушения на принципа, „никой не може да бъде съден два пъти за едно и също“ , доколкото внесеният срещу подс. Н. обвинителен акт по нохд № 4004/19 г. в СпНС касае една и съща фактическа обстановка, с едни и същи участници като обвиняеми и свидетели. Подс. Н. не се явява в съдебно заседание пред ВКС, редовно призован. Представителят на ВКП счита жалбата, с която е релевирано касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК за неоснователна. Наложеното наказание намира за справедливо, а съдебният акт според него не съдържа твърдените в допълнителната жалба нарушения. По отношение на искането за прекратяване на съдебното производство изразява становище, че следва да бъде уважено и делото следва да се присъедини към разследването за участие в организирана престъпна група. ВКС, първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК, намери следното : Касационната жалба на подс. Н. е неоснователна. С присъда №18 от 26.06.2019 г. по нохд № 218/19 г. Русенският Окръжен съд е признал подсъдимия И. Н. Н. за виновен в това, че на 6.06.2018 г. в [населено място] в условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -хероин и метафетамин на обща стойност 2282,55 лв., от които разпространил хероин с нетно тегло 0,2198 гр. на стойност 26,38 лв. чрез продажба на Е. Н. Д., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, като не му е наложил по- лекото наказание- глоба. Постановил е изтърпяване на наложеното наказание при първоначално „строг“ режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подс. Н. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 8.06.2018 г. до 16.10.18 г. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението. На основание чл. 53, ал.1, б. А от НК отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото. Подс. Н. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 227,56 лв. По жалба на подс. Н. чрез адв. Т. е образувано внохд № 245/19 г. по описа на Великотърновския Апелативен съд. С решение № 182 от 17.09.19 г. Апелативен съд Велико Търново потвърдил присъдата на Окръжен съд – Русе. Преди да вземе становище по наведените от касатора доводи, ВКС следва да уточни пределите на дължимата проверка, които са очертани от съдържанието на предявената от адв. Т. касационната жалба. В нея е релевирано само едно касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. С допълнението, изготвено от адв. С., депозирано преди даване ход на делото пред ВКС, са заявени още две касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Съгласно чл. 351 от НПК жалбата може да бъде допълнена писмено до даване ход на делото пред касационната инстанция, като в нея могат да се доразвият или изложат нови аргументи, но само в рамките на релевираните с жалбата касационни основания. Законът не позволява за първи път с допълнението да се навеждат нови касационни основания, освен ако то не е подадено в срока за обжалване на съдебния акт. В настоящия случай, това не е така. Допълнението е подадено в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК, но извън срока на обжалване, поради което релевираните в него две нови касационни основания за нарушения на процесуалния и материален закон не подлежат на разглеждане, тъй като излизат извън предмета на касационната проверка. Изключение от това правило съществува за т. нар. „абсолютни процесуални нарушения“, включващи се в касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, на които обжалващите страни могат да се позоват, без да са ги релевирали в жалбата и за които ВКС следи служебно. Наведените в допълнението съображения, обосноваващи наличието на касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК не се проявяват като такива / абсолютни/ и не предполагат упражняване на правомощията на чл. 354, ал.1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т.2 -т. 4 от НПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. На следващо място в съдебното заседание пред ВКС адв. С. направи искане за прекратяване на наказателното производството и изпращане на делото в Специализирания наказателен съд за присъединяването му към воденото срещу подс. Н. друго наказателно производство по нохд № 4004/19 г. за престъпление по чл. 321 от НК, поради нарушение на принципа ne bis in idem /не два пъти за едно и също/. Изложената от него аргументация не разкрива основания за приложението на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като настоящото наказателно производство касае деяние извършено на 8.06.2018 г., изразило се от фактическа страна в държане на наркотични вещества с цел разпространение и разпространение на хероин на св. Д.. Последните факти не са идентични с фактите по незавършеното наказателно производство по нохд № 4004/18 г. на СпНС и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнасящи се до дейност, квалифицирана като престъпление по чл. 321,ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК и осъществена в периода от началото на месец март 2018 г. до 7.06.2018 г. на територията на [населено място], свързана с ръководенето на организирана пристъпна група, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem. По жалбата за явна несправедливост на наказанието- по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК Доводите, с които касаторът е защитил оплакването за явна несправедливост на наказанието не намират опора в материалите по делото и на тях е даден верен и изчерпателен отговор във въззивното решение на Великотърновския Апелативен съд. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура по глава 27 от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Подс. Н. признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че самопризнанието му се подкрепя от доказателствата, поради което е провел съкратено следствие и е постановил съдебен акт, с който е признал подс. Н. за виновен в извършване на престъпление, за което е предаден на съд – по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от НК. При индивидуализиране на наказанието Окръжният съд е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по см. на чл. 55, ал. 1 от НК и е наложил на подс. Н. наказание от три години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяването му. Като такива е отчел направеното самопризнание, изразеното съжаление, влошеното здравословно състояние, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по друго наказателно производство. Изброените обстоятелства не само не предполагат приложението на чл. 55 от НК, както правилно е посочил въззивния съд, но на практика, част от тях не могат изобщо да бъдат третирани от съда като такива. Това се отнася до направеното самопризнание, което е позволило приложението на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. Както правилно е посочила контролираната съдебна инстанция, в съответствие разясненията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, последното би имало самостоятелно значение, само ако е послужило за разкриване на обективната истина и то още в хода на воденото досъдебно производство. Внимателната проверка на материалите по делото не дава повод за подобна оценка, тъй като в хода на досъдебното производство подс. Н. се е възползвал от правото си да не дава обяснения и не е спомогнал за разкриване на престъпната си дейност. На следващо място-направеното самопризнание, по друго досъдебно производство не може да се интерпретира като факт, смекчаващ отговорността на подс. Н. по настоящото производство. При това положение изтъкнатите от защитата на подсъдимия Н. съображения, налагащи смекчаване на определеното наказание не могат да се споделят от касационната инстанция. На практика те са идентични, с тези които са били наведени и пред въззивната инстанция и на тях Апелативният съд е дал аргументиран отговор, с който е отхвърлил възможността за допълнително редуциране на наказанието, което е определено значително под минимума от пет години лишаване от свобода , предвиден в санкционната част на правната норма на чл. 354а, ал. 2 от НК. Въззивният съдебен състав не само не е подценил наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, както твърди защитата, но и правилно е констатирал, че изброените от първата инстанция не разкриват личността на подсъдимия като такава с по- ниска степен на обществена опасност, спрямо която може да бъде въздействувано поправително с по-ниско наказание. В този смисъл значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, които реално остават само две / изразеното в последната му дума съжаление, че е извършил престъплението и влошеното здравословно състояние/ е била надценена пред тежестта на отегчаващите такива - миналите осъждания, извън тези обуславящи деянието като извършено при опасен рецидив, както и факта, че настоящото престъпление е осъществено само месеци след освобождаването на подс. Н. от затвора, където е изтърпявал общо наказание от десет години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 199 от НК, определено при условията на чл. 25 от НК по нчд № 8/12 г. на РРС, /в сила от 25.03.2012 г./ и по време на прекъсване изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода по нохд № 499/2017 г. на РОС в размер на петнадесет месеца лишаване от свобода и то за същото по вид престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК. Всички те разкриват подсъдимия като лице изградило трайни престъпни нагласи, спрямо когото налаганите и изтърпени до този момент наказания не са успели да изиграят поправящ и възпиращ ефект, поради което според ВКС не са налице основания за редуциране на наказанието в поисканата от касатора насока. Поради изложените до тук съображения настоящия касационен състав прецени, че жалбата е неоснователна и не налага упражняване на правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. С оглед на което и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК ВКС- Първо Наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182 от 17.09.2019 г. по внохд № 245/19 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.