Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр. София, 18 юни 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 543/ 2013 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. П. срещу въззивно решение №156 от 15.11.2012г. на Апелативен съд /АС/- Варна, обявено по внохд №159/2012г., с което е потвърдена присъда от 24.04.2012г. на Варненски окръжен съд /ОС/, по нохд №953/2011г. Бланкетна по своя характер, жалбата на подсъдимото лице обективира недоволство от атакувания съдебен акт и съдържа голословни твърдения за невиновност, предпоставяща оправдаването му по повдигнатите обвинения. В допълнително представено изложение от назначения на Г. П. защитник се релевират фрагментарни доводи за допуснати от съдебните инстанции процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна интерпретация на свидетелските показания на И. П. и Я. Я., разпознали извършителя на неправомерното посегателство срещу личността 5 години след инкриминираната дата и довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения за авторството на престъплението. Очертава се субективна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимото лице по чл.116, вр.чл.18 от НК, поради недоказаност на пряк умисъл и налични мотиви за убийството на пострадалия П., като с поставен акцент на обстоятелството, че нападателят не е продължил с изстрелите до умъртвяването на жертвата, се обосновава доброволен отказ от довършването на деянието, предпоставящ приложение на чл.18, ал.3 от НК. Декларира се и явна несправедливост на наложеното наказание – двадесет години лишаване от свобода за опит за убийство. При условията на алтернативност се предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, съответно ревизия на атакувания акт чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл.128 или чл.129 от НК и чрез намаляване на санкцията за престъпното посегателство против живота. В съдебно заседание на 06.06.2013г., подсъдимият П., уведомен и след изрично заявена воля, демонстрираща нежелание за лично участие в инициираната от него процедура, се представлява от служебен адвокат, който вербално и с писмени бележки поддържа жалбата с допълнението. Частният обвинител П. и повереникът му, редовно призовани не се явяват пред настоящия състав и не вземат становище по депозираната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение като законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №46 от 24.04.2012г., обявена по нохд №953/2011г., Варненски ОС е признал Г. П. П., за виновен в това, че на 13.03.2005 година, в [населено място], действувайки предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина, направил опит да умъртви И. Г. П., като посегателството е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание на чл.116, ал.1, т.6 и 9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода. С визирания съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - пет години лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание за включените в съвкупността престъпни деяния - двадесет години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор, с последващо групиране по чл.25 от НК с отмерените по нохд №578/2006г. и нохд №65/2007г. на РС-Червен бряг санкции. Постановената първоинстанционна присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №159/2012г., по описа на АС-Варна, финализирало с решение №156 от 15.11.2012г., с което е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия П. е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не установи дерогиране на процесуалните норми на чл.чл.13, 14, 107 от НПК при формиране вътрешното убеждение на решаващия орган относно значимите за повдигнатите обвинения обстоятелства, предпоставили наказателната отговорност на Г. П. за инкриминираните престъпления по чл.116, ал.1, т.т.6 и 9, вр.чл.18 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на И. П., Я. Я., М. М., Р. Я., Г. К., Д. Т., М. П., С. Г., С. Б., Д. Ч., А. П., Н. Н., Г. Г., Д. Л., Х. Х., Р. С. и Г. К.; чрез писмения и веществен материал; и изготвените експертизи, обосновава с изискуемата се степен на интензитет основния факт в наказателния процес, лимитиран от нормата на чл.102 от НПК - извършване на описаните в обвинителния акт престъпни деяния и тяхното авторство. При обективирания в съдебните актове доказателствен анализ, с проявени юридически усет и професионализъм, са обсъдени твърденията, депозирани в хода на наказателното разследване от пострадалия П. и от Я. Я. - очевидец на случилото се на 13.03.2005г. в заведение „Сохо”, [населено място], като инкорпорираните чрез тях фактически данни са ценени с оглед доказателствения източник и съществуващите между разпитаните лица отношения, предвид характеристиките на съдържанието им, наличната корелация и кореспондираща връзка с останалата доказателствена маса. Логическа последица от изложеното е заключението на настоящия състав за несъстоятелност на релевираните оплаквания в касационната жалба за тенденциозност при интерпретацията на визираните гласни доказателствени средства, предпоставила осъждането на подсъдимия при необезпеченост на неговата съпричастност към инкриминираната престъпна дейност. Вътрешната устойчивост и неизменна последователност в разказа на жертвата И. П. досежно възприятията му от датата на реализирания срещу него опит за покушение, обуславя неговото кредитиране. Пострадалият пресъздава в детайли обстоятелствата, предхождащи инкриминираното посегателство против живота му, при които забелязал минаващото покрай ресторант „Сохо” в [населено място] „високо слабо момче, с изпито лице”, разглеждащо интериора на заведението, присъстващите в него хора и разположението им на масите; и коректно възпроизвежда своите спомени за последвалите събития – приближаването на същия млад мъж /вече облечен с дреха с вдигната качулка и с шапка с козирка на главата/ към витринното стъкло на процесното заведение, насочването на държаното пред тялото и поставено в черна найлонова торба оръжие към П., и предприетата автоматична стрелба, довела до тежките му наранявания. Жертвата е категорична, че свличайки се на пода и преди да загуби съзнание, успяла да визуализира прострелялия го нападател, който на 11.08.2010г. , по повод излъчен телевизионен репортаж за задържания в Плевен по обвинение за опит за убийство Г. П., е безусловно идентифициран по физиономия /скули, поглед/ и характерната накланяща се „патешка” походка. Съмнения в достоверността на заявеното от пострадалия свидетел не внасят акцентираните от защитата в касационната жалба доводи, индициращи на демонстрирана от И. П. активност за разкриване на обективната истина по воденото дело, чрез даване на подробни и изчерпателни показания, 5 /пет/ години, след осъществената спрямо него показна стрелба. Житейски правдиви и логични са обясненията на жертвата за словната пестеливост и лаконичност на разказа му при описание на извършителя на престъплението, непосредствено след инцидента, дължащи се на уплахата и постравматичния шок от преживяното, и на дезинтересираност, поради недоверието към разследващите, които не разкрили виновните за извършения срещу него атентат /избухнал в автомобила му взрив/ през 2000 година. Очертаните факти, преценени при съотнасяне с установеното по делото, че И. П. и Г. П. не се познавали преди инцидента, и коментирани в контекста на аргументацията на пострадалия, сочеща на желание за съдействие на надлежните органи, особено след извършеното покушение на 15.12.2009г. спрямо съпругата и децата, мотивират изводи за нормална и естествена реакция на жертвата при разпознаване на нападателя, видян на телевизионния екран по време на вечерните новини /още повече при липса на други възможности за срещи с неизвестното лице, за снабдяване с информация за стрелеца и за издирването му/, респективно за адекватно процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебно производство. В синхрон с приобщените чрез визирания доказателствен източник факти за авторството на инкриминираното посегателство против И. П. са депозираните от свидетеля-очевидец Я. Я. показания. Те безспорно установяват, че младежът първоначално е забелязан „на отсрещната страна на тротоара и при диагоналното пресичане на улицата” в посока процесния ресторант, „леко поклащайки се”, като в момента на вдигането на торбичката с оръжието срещу пострадалия П. и възпроизвеждането на изстрелите, Я. Я. видял лицето му, качулката и шапката върху главата, след което предприел преследване на нападателя по ул. ”Воден” на [населено място], стреляйки с личния си пистолет. Коректно, разпитаният разказва и за последвалите събития, сочещи на идентифициране на извършителя по снимка във вестник „24 часа” през месец август на 2010г. и за проведените във връзка с това разговори с П.. Промяна във формираното убеждение на съда за необходимост от кредит на доверие към заявеното от свидетеля не предпоставя констатираната непълнота и схематичност на показанията му от 14.03.2005г. и 05.05.2005г., оправдани с положението на обвързаност, при което Я., работещ като бодигард на И. П. е трябвало да бъде максимално дискретен, предпазвайки своя работодател от опасности и неблагоприятни последици. В разисквания смисъл не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че свидетелят добросъвестно се е ангажирал с категоричен отговор досежно извършителя на опита за убийство в дадените на 14.08.2010г. показания, които хронологически следват разпознаването на Г. П. по снимков материал във вестника, и по времето на проведения пред първостепенния съд разпит, когато той вече не се намира в отношения на зависимости с П., който пребивавал в италиански затвор и не е бил в състояние да създава притеснения на бившия си охранител и да сугестира изложеното от него. Истинността на обсъжданите гласни доказателствени средства е компетентно проверена и чрез съпоставянето им с твърдяното от присъствалите на инцидента свидетели М. М., Р. Я., Г. К., Д. Т., С. Б. и Д. Ч. за случилото се на инкриминираната дата, в обсега на което се релевират факти за разположението на масите и клиентите в заведението, съответно за местонахождението на И. П. и Я. Я. преди и в момента на стрелбата, очертаващи възможност за видимост спрямо нападателя. Подкрепящи разказаното от пострадалото лице и свидетеля Я., и допринасящи за изясняване авторството на инкриминираните престъпления, са и приобщените фактически данни при използването на предвидените в чл.166-168 от НПК и чл.169-171 от НПК способи за доказване. При реализираните в досъдебната фаза на наказателното производство процесуално-следствени действия /разпознавания/, закрепени в надлежно изготвени протоколи, Г. П. недвусмислено е идентифициран и без колебания посочен от жертвата и от свидетеля - очевидец Я. за извършител на неправомерното посегателство на 13.03.2005г. против живота на П.. Осъщественият съдебно-следствен експеримент, с участието на свидетелите Я. и М., на вещите лица Д. и В., и на технически помощници, безспорно установява правдивостта на волеизявленията на И. П. и Я. Я. за местоположението им спрямо витрината и стрелеца в инкриминираната вечер, позволяващо им да възприемат индивидуализиращите визията и фигурата на нападателя признаци, да забележат посоката му на движение и особеностите на неговата походка. Правилно е лимитирана и правната квалификация на инкриминираното престъпление по чл.116, ал.1, т.т.6 и 9, вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. Инкриминираното поведение на Г. П., обективирано в насочена срещу пострадалия П. стрелба на автоматичен режим с огнестрелно оръжие - автомат „Калашников” АКМС кал.7,62мм, в заведение с присъстващи множество хора, при която на жертвата са причинени тежки телесни наранявания в областта на гръдния кош, корема и крайниците, водещи неизбежно до смърт, при неоказване на медицинска помощ, се субсумира от особената норма на чл.116, ал.1, т.т.6 и 9, вр.чл.18, ал.1 от НК. Налице са интелектуалните и волеви измерения на изискуемата се и оспорвана от защитата форма на вина на престъплението - пряк умисъл. Те са проектирани в осъществената от подсъдимото лице организирана, упорита и храднокръвна дейност по намиране на средството на престъплението /огнестрелното оръжие/, по търсене и събиране на информация за местопребиваването на жертвата, проучване на заведението, което обичайно П. посещава и където се е намирал на 13.03.2005г. При категорична убеденост, че пострадалото лице е вътре в ресторанта и на подходящо място за осъществяване на планираното и предварително обмислено престъпно деяние, е предприето изпълнение на поръчковото убийство чрез възпроизвеждане на автоматична стрелба, при която са изстреляни 7 /седем/ патрона, от разстояние до И. П. от около 2,28 м, при дуло на огнестрелното оръжие на около 40 см от разделящата преграда, и в посока жизненоважни части на тялото на жертвата. Очертаната конкретика убедително обосновава заключение, че подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е сигурното настъпване на вредоносните последици и ги е искал. Константно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че вината, при предвидените разновидности на умисъла /пряк и евентуален/ не изчерпва субективните параметри на престъплението, в обхвата на които са мотивите, подбудите, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на посегателството, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява. Наказателноправното значение на тези допълнителни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез тяхното въздигане в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при диференциране на наказателната отговорност. В аспекта на предложените съображения настоящият състав не споделя възраженията на адвоката на подсъдимия за субективна несъставомерност на неправомерния акт, поради липса на мотиви за убийството на пострадалия. Те не намират доказателствена опора в разглеждания казус. Фактическите обстоятелства за времето, мястото, механизма на извършване на престъплението и използваните средства, интерпретирани при съблюдаване на установеното по делото, че Г. П. и И. П. не са се познавали, и не са съществували отношения на вражда между тях, индицират на съпричастност на подсъдимия към предварително подготвено наемно убийство, което е ценено при определяне на правните очертания на престъпното предумишлено посегателство по чл.116, ал.1, т.9 от НК, с оглед психичното състояние на дееца при вземане на решение, респективно при индивидуализация на наказанието, предвид мотива за неговото извършване. Противоречи на буквата и духа на закона, и претендираното правоприлагане на чл.18, ал.3 от НК, с произтичащите от това последици-ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия П. за телесни повреди по чл.128 или чл.129 от НК, с аргументите, че нападателят не е продължил с изстрелите до окончателното умъртвяване на жертвата. Теорията и съдебната практика по приложение на визирания институт са последователни в схващането си, че при опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда в хипотезите на чл.18, ал.3, б.”А” от НК не е довършил изпълнението на престъплението, съответно е предотвратил настъпването на общественоопасните последици, в случаите по чл.18, ал.3, б.”Б” от НК. Законовите предпоставки за ненаказуемост се съдържат в поведенческите изяви на дееца. Те следва да изразяват категоричен отказ, поради който не се стига до довършване на престъпното деяние, при съблюдаване на различията във фазите на престъплението - недовършен и довършен опит, и да сочат на релевирано от собственото съзнание на извършителя разбиране за обществена и морална необходимост да се съобрази макар и в по-късен момент със социалните изисквания. Липсва самоволност, когато отказът е наложен на дееца и същият е възпрепятствуван от трудности, които по обективни или субективни причини не може да преодолее. Подобни обстоятелства за прекратяване на престъпната дейност са съществуващи материални препятствия; оказана съпротива от жертвата; намеса на трети лица, които отклоняват, прогонват или задържат извършителя; страх от разкриване и санкциониране; или погрешна представа, че целеният вредоносен резултат е осъществен, на последното от които сочи конкретиката по разисквания наказателен казус. След възпроизведените множество изстрели, виждайки че И. П. е паднал безжизнен на земята, подсъдимият П. помислил, че го е убил, преустановил стрелбата и побягнал, захвърляйки торбата с оръжието. Това аргументира отсъствие на собствена подбуда по смисъла на чл.18 ал.3, б.”А” от НК, налична при взето ново решение за отказ от довършване на започнатото престъпление, след преценка на мотивите „за” и „против” инкриминираното деяние и при обективна възможност за осъществяването му По справедливост, в съответствие с високата степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца, е диференцирана наказателната отговорност на подсъдимия Г. П. за инкриминираното посегателство против човешкия живот-двадесет години лишаване от свобода. При индивидуализация на санкцията са преценени обстоятелствата, очертаващи тежестта на инкриминираното престъпление-стадия на престъпна дейност, причинените телесни увреждания, недовели до летален изход само поради своевременната лекарска интервенция и компетентно проведеното лечение, и кумулираните квалифициращи елементи по т.т.6 и 9 на чл.116 НК. Отдадено е нужното значение и на фактическите данни за подсъдимото лице. Предходните четири осъждания; извършването на инкриминираното престъпление при условията на реална съвкупност с престъпно посегателство по чл.339, ал.1 от НК и в хода на паралелно водени срещу него три наказателни производства; и установеният от вещите лица психологически портрет, характеризиращ се с комплекс от качества, завишаващи социалната опасност на Г. П. /дълбока противоречивост в поведението и ценностната система, изолираност и безчувственост към другите, външна словесна и невербална агресия, непредвидимост, подчертан код на изразеност на престъпните нагласи/, обуславят нужда от изтърпяване на отмереното наказание,за постигане на специалната и генерална превенция по чл.36 от НК. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира липса на основания, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания въззивен акт от 15.11.2012г., обявен по внохд №159/2012г. на Варненски АС, чрез упражняване на предвидените в чл.354, ал.1, т.т.2-4 от НПК правомощия. Воден от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №156/15.11.2012г., постановено по внохд №159/2012г., по описа на Апелативен съд-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.