О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 38 гр. София, 09.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4220 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2880 от 03.05.2016 г. на П. Н. Г., чрез адвокат Ц. Т. от САК, насочена против определение № 137 от 06.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 148/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол. Ответникът по жалбата Д. Г. Т. не е подал писмен отговор. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: По предявена от П. Н. Г. против Д. Г. Т. искова молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за доброволна делба от 25.04.2013 г., сключен между страните по отношение описан в молбата имот, е образувано гр.д.№ 3403/2015 г. по описа на РС - Ямбол. С определение № 13 от 05.01.2016 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата в 1-седмичен срок да посочи цена на иска с оглед определяне на дължимата държавна такса. Същото е изпълнено с молба вх. № 1727 от 03.02.2016 г., към която е приложено удостоверение за данъчна оценка. С разпореждане № 558 от 04.02.2016 г. РС повторно е оставил исковата молба без движение с указание към ищцата да впише исковата молба в Службата по вписванията – [населено място], както и да внесе дължимата държавна такса в размер на 358,01 лв., а в противен случай производството ще бъде прекратено. С молба вх. № 2585 от 19.02.2016 г. ищцата е представила вносна бележка за внесената по сметката на съда държавна такса, а с молба вх. № 2633 от 22.02.2016 г. е представила 2 бр. преписи от исковата молба с искане същата да бъде вписана по партидата на имота. С разпореждане от 22.02.2016 г. РС е разпоредил да се извърши отбелязване за внесената държавна такса, а исковата молба да се изпрати на Службата по вписванията – АВ – Ямбол по компетентност. С определение № 5 от 24.02.2016 г. съдия по вписванията при РС – Ямбол е постановил отказ да се извърши вписване на исковата молба. Отбелязано е, че липсва сезиране от заинтересовано лице (чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията). Констатирана е непълнота при описанието на имота съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията - липсва квадратура на имота и не са посочени границите му. Последвало е постановяването на определение № 542 от 29.02.2016 г., с което производството по гр.д.№ 3403/2105 г. на РС – Ямбол е прекратено с мотив, че съдията по вписванията е отказал вписване, както и че в дадения срок ищцата не е отстранила констатираните от съда нередовности на исковата молба. Това определение е потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение № 137 от 06.04.2016 г. по в.ч.гр.д.№ 148/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол. Въззивният съд е възприел мотивите на първата инстанция, а именно, че ищцата е изпълнила само част от указанията, като липсват данни исковата молба да е надлежно вписана в срок. Констатирано е, че след постановяването на прекратителното определение по гр.д.№ 3403/2015 г. е депозирана молба, съдържаща уточнение на границите на имота с приложени заявление до СВ и кадастрална скица. С подадената от ищцата П. Н. Г. частна касационна жалба се поддържа, че ненадлежната индивидуализация на недвижимия имот представлява недостатък на исковата молба, за което съдът следи служебно. Вместо да й даде указания да поправи исковата молба, в нарушение на чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията първоинстанционният съд погрешно й е указал да впише същата. Формулирани са правни въпроси по чл. 280. ал. 1 ГПК, които (обобщени и уточнени от касационната инстанция в съответствие с правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК) се свеждат до питането относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато дадените от първата инстанция указания по реда на чл. 129 ГПК не са съобразени с изискванията на закона, което е обусловило решаващата воля на съда и относно него е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне касационното обжалване. По въпроса е създадена задължителна съдебна практика (постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 891 от 28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/2014 г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 869 от 12.12.2012 г. по ч.гр.д. № 776/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр.д.№ 700/2009 г. на ВКС, I г.о. и др.), която се споделя от настоящия състав на съда и съгласно която неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. Обжалваното определение на Окръжен съд – Ямбол противоречи на задължителната съдебна практика, което е довело до неправилен правен резултат, поради следва да бъде отменено. Както първостепенния, така и въззивния съд не са съобразили, че съгласно чл. 12 във връзка с чл. 6, ал. 1, б. „в” от Правилника за вписванията на вписване подлежат само редовни искови молби, включително съдържащи надлежно описание на имота, предмет на делото. Даденото с разпореждане № 558 от 04.02.2016 г. указание от страна на РС – Ямбол е било преждевременно, доколкото към момента на постановяването му исковата молба не е съдържала данни за площта и границите на имота. Съответно - неизпълнението на това указание не съставлява основание за връщане на исковата молба (така, както то е разяснено с ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3/2009 г. на ВКС, ОСГК). Районният съд, също така, е процедирал в грубо нарушение на чл. 8, ал. 1 от Правилника за вписванията, като е предприел действия за служебно иницииране на охранителното производство. Сезиран с молбата с вх. № 2633 от 22.02.2016 г. с искането ИМ да бъде вписана по партидата на имота, на основание чл. 7, ал. 1, изр. 1 ГПК първоинстанционният съд е следвало изрично да укаже на страната, че сама следва да поиска вписването, както и да определи подходящия срок за представяне на доказателства за вписването. Като не е съобразил отсъствието на законосъобразни указания във връзка с действията по изпълнение на чл. 114, б. „а” ЗС и чл. 11, б. „а” от Правилника за вписванията, въззивният съд е постановил атакуваното определение в противоречие с правомощията си по чл. 278, ал. 4 ГПК във връзка с 273 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК, което налага отменяването му. Встъпвайки в правомощията на въззивния съд, с настоящото определение ВКС следва да отмени и потвърдения първоинстанционен акт, като върне делото на РС – Ямбол за продължаване на съдопроизводството. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 137 от 06.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 148/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 137 от 06.04.2016 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 148/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол, както и потвърденото с него определение № 542 от 29.02.2016 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 3403/2105 г. по описа на РС – Ямбол. ВРЪЩА делото на Районен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: