Ключови фрази
Частна касационна жалба * допустимост на иск * недопустимост на иск * установителен иск * установяване на факти * отказ на съдия по вписванията * отказ на съдия по вписванията


2

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

София, 14.04.2014 година



Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙООРДАНОВ

изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 1468/2014 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от Джамийското настоятелство [населено място] срещу определението на Кърджалийския окръжен съд № 49 от 20.01.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1/2014г. , с което е потвърдено прекратително определение на Районния съд [населено място] № 180 от 18.11.2013г. по гр.д.№ 121/2013г.
Частната касационна жалба е подадена в срок, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма] [населено място] и А. Д. Ч. от [населено място] , [община] са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а и по същество частната касационна жалба е неоснователна . Претендират присъждане на разноски в размер на платените адвокатски възнаграждения.
По наведените доводи в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Районният съд [населено място] е прекратил производството по гр.д.№ 121/2013г. поради недопустимост на исковете, предявени от Джамийското настоятелство [населено място] против А. Д. Ч. и [фирма] за установяване , че ищецът има право да поиска повторно да му бъде издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка по чл.9 ЗВСОНИ за имотите кафетерия и магазин за промишлени стоки, разположени на първия етаж от триетажната административна сграда , построена в УПИ ІІІ кв.11 по плана на [населено място] , [улица] че за ответниците не съществува правото да искат спиране на нотариалното производство или неговото прекратяване.
Кърджалийският окръжен съд е потвърдил това определение като е изложил три основни групи съображения: приел е, че исковете са недопустими , защото между страните липсва гражданско правен спор. С влезли в сила решения по предходни дела е установено със сила на пресъдено нещо, че Джамийското обстоятелство [населено място] не е собственик на спорните имоти и е недопустимо в настоящото производство отново да се разглежда въпросът за собствеността. На следващо място съдът е посочил, че искът не може да се квалифицира като такъв за установяване на факти с правно значение, защото те са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. На последно място е прието, че ищецът не се нуждае от съдебно признаване на правото повторно да подаде молба за снабдяване с документ за собственост на основание чл.9 ЗВСОНИ предвид изричната норма на чл. 538 ал.3 ГПК, нито може да бъде отречено по съдебен ред правото на ответниците да уведомят нотариуса, че притежават документи за собственост , защото едно такова евентуално произнасяне на съда не би обвързало нотариуса респ. съдията по вписванията осъществяващ нотариални функции.
От поставените от касатора правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК от значение за делото, както и за точното прилагане на закона е само този за допустимостта на установителни искове , с които се цели установяване на правилно, законосъобразно и процесуално поведение на съдията по вписванията и третите лица с претенции върху реституирани имоти чрез съдебното потвърждаване на съществуващо процесуално право на ищеца съответно чрез съдебно отричане на съществуването на упражнено процесуално право от страна на ответниците.
Предпоставка за възникване на правото на иск е наличието на гражданскоправен спор. При установителните искове защитата се състои в съдебно признаване или отричане на спорното гражданско право. Предмет на установителния иск не могат да бъдат действия на съдията по вписванията, в качеството му на орган, на който са възложени нотариални функции съгласно чл.82 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Защитата срещу отказите за извършване на нотариално действие се осъществява чрез обжалването им по реда на чл.577 ГПК. Предмет на отрицателен установителен иск не може да бъде и отричане на бъдещи процесуални права. Отказът от такива права е недопустим съгласно чл. 264 ал.2 ГПК , следователно е недопустимо да се иска от съда да отрече правото да се осъществяват такива права от трети лица.
По основателността на частната касационна жалба.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че осъществяването на правата му по реституция изискват съдебно отричане възможността за упражняване на процесуалните права на трети лица по реда на чл.536 ал.2 ГПК и задължаването им да възприемат пасивно поведение. Защитата на собствеността се осъществява чрез предвидените в закона искове за собственост, а не чрез отричане на правото на трети лица да упражняват процесуални правомощия , в защита на техни права. От друга страна чл.229 ГПК изрично забранява, веднъж разрешен от съда, спорът за материално право да бъде пререшаван. Страните са длъжни да се съобразят с установеното от съда правно положение и не могат да повдигат пред съда същия правен спор, нито могат да търсят друга защита на същото отречено от съда субективно право. В разглеждания случай преценката на въззивния съд, че собствеността на ищеца на поддържаното основание – реституция по ЗВСОНИ по отношение на ответниците по настоящото дело е отречена с влязлото в сила решение на Окръжен съд [населено място] № 190 от 30.12.2009г. по гр.д.№ 106/2008г. е правилна, защото видно от мотивите на това решение, както и от дадените задължителни указания в отменителното решение на ВКС по гр.д.№ 5793/2007г., правното основание, на което следва да се разгледа иска е именно чл.3 ал.2 във връзка с чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. А щом като е отхвърлен ревандикационният иск срещу ответниците, ищецът не може да обосновава правния си интерес от провеждането на установителни искове , основани на твърдението за притежаване на право на собственост на същото отречено правно основание за придобиване на собствеността. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като самостоятелна абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.
По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски по 150лв., представляващи платено възнаграждение за правна защита и съдействие от 19.02.2014г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определението на Кърджалийския окръжен съд № 49 от 20.01.2014г. по в.ч.гр.д.№ 1/2014г.
ОСЪЖДА Джамийското настоятелство [населено място] да заплати на [фирма] [населено място] и А. Д. Ч. от [населено място] , [община] по 150 лв. /сто и петдесет лева/ на всеки разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: