Р Е Ш Е Н И Е № 50 София, 10.07.2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3675 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 203 от 08.06.2016г. по гр.д. № 241/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 15.02.2016г. по гр.д. №2345/2014г. на Хасковски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Р. Й. С. против Красимир Л. С. иск по чл. 74 ЗС за заплащане на сумата 6272 лв., представляваща Ѕ от сумата, с която се е увеличила стойността на допуснатия до делба между тях недвижим имот с идентификатор 77195.736.32 по кадастралната карта на [населено място], вследствие на извършен ремонт на покрива на жилищната сграда и други подобрения, направени през 2005г. Касационната жалба е подадена от Р. Й. С. чрез пълномощника адв. В.. Поддържат се съображения за неправилност поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Съдът не е взел предвид, че към момента на извършване на подобренията Р. С. е бил непълнолетен и подобренията са заплатени от баща му в изпълнение на моралния дълг да осигури жилище на детето си. Още повече, че идеалната част от имота е дарена на касатора именно от баща му. Мотивите на съда, че ищецът се е обогатил неоснователно с извършените от баща му подобрения, всъщност узаконяват неоснователното обогатяване на ответника. Ответникът Красимир Л. С. намира жалбата за неоснователна. С определение № 34 от 26.01.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице - в случая от баща му. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за присъждане стойност на подобрения в съсобствен имот, предявена в рамките на делбено производство. Страните са съсобственици на дворно място с жилищна сграда в [населено място] при равни квоти. По реда на чл. 346 ГПК е предявена претенция от Р. С. за заплащане на сумата 33 087,13лв., представляваща увеличена стойност на имота поради подобрения, извършени през 2005г., изразяващи се в ремонт на покрива и други ремонтни дейности, описани в молба. Не се спори, че именно Р. С. е във владение на имота. Ответникът по претенцията Красимир С. я е оспорил като погасена по давност предвид момента на извършване на подобренията; оспорил е и законността на ремонта предвид липсата на строителни книжа. Приетата техническа експертиза сочи, че стойността на подобренията е 32 553,24лв., а пазарната стойност на имота е увеличена с 13 087лв. Представените платежни документи за извършени разходи за ремонта установяват, че сумите са плащани от Й. С. - баща на ищеца Р. С.. Същите обстоятелства относно финансирането на ремонта изнася свидетеля Х. Я., който е извършвал самите ремонтни дейности, както и свидетеля М. С.. Разпитан е като свидетел и Й. С.. Той разказва, че между наследниците е било постигнато съгласие къщата да остане за него, респ. за сина му, поради което правил ремонта като на свой имот. Към 2005г. сина му Р. е бил непълнолетен. Първоинстанционният съд е уважил иска в размера, установен от вещото лице и съобразно квотите на съделителите. Във въззивната жалба на Л. С. са наведени доводи за погасяване на вземането по давност и за липса на строителни документи за извършените ремонти. В обжалваното решение Хасковски окръжен съд е отхвърлил иска като е приел, че действително са извършени подобренията, увеличаващи стойността на имота; че те не са погасени по давност, но че носител на вземането за подобрения е не ищеца по претенцията Р. С., а неговия баща Й. С., който е извършил подобренията като е поръчвал материалите и е заплащал за направените ремонти. Съдът е посочил, че според житейската логика подобренията са направени от Й. в полза на сина му, но това не дава право на сина да претендира разходи, които самия той не е сторил. Правният въпрос, определящ за изхода на спора е: може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице - в случая от баща му. Както е разяснено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 6/1974г. разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта. Подобренията представляват извършени от владелеца промени във вещта, които водят до увеличаване на стойността й. Тъй като за осъществяването на тези промени владелецът влага свои средства и труд, т.е. неговото имущество намалява, то той има право да получи от собственика обезщетение за направените разноски, вследствие на които имотът е увеличил стойността си. С оглед на това, една от предпоставките на вземането за подобрения е извършването им за сметка на владелеца. При данни, че подобренията са заплатени от трето лице, е необходимо да се изяснят отношенията между владелеца и това трето лице, съответно дали то е действало от свое име и за своя сметка или финансира извършването на подобренията в полза на владелеца в изпълнение на някакво свое задължение или на морален дълг, какъвто обичайно е случая на заплащане на ремонт от родител в полза на дете. По касационната жалба. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати от страна на съда процесуални нарушения. Въззивният жалбоподател, ответник по претенцията, е поддържал доводи, че иска е погасен по давност предвид извършването на подобренията през 2005г., както и че липсва строителна документация за извършените СМР. Оплаквания, че липсва обедняване на ищеца доколкото подобренията са заплатени от баща му, не са наведени нито при предявяване на иска, нито във въззивната жалба. С оглед на това при постановяване на решението съдът е излязъл извън пределите на чл. 269 ГПК и не е имал право да разглежда възражения каквито не са наведени. Вярно е, че събраните доказателства сочат, че ремонтът е финансиран от бащата на ищеца - свидетеля Й. С.. Същевременно е ясно, че към момента на извършване на подобренията Р. С. е бил непълнолетен, което обяснява извършването на ремонта със средства на баща му, но в негова полза. Предвид тези конкретни обстоятелства не може да се отрече правото на Р. С. да претендира от другия съсобственик стойността на подобренията, след като е несъмнено, че разходи за негова сметка са направени, т.е. налице е обедняване, а същевременно имотът е подобрен и ответникът се обогатява с увеличената му стойност. При предявяване на претенцията ищецът е заявил, че е извършил подобренията в качеството на владелец на своите идеални части, държател на частите на бащата на ответника, а след неговата смърт - владелец на притежаваните от ответника идеални части. В потвърждение на това са показанията на свидетеля М. С., роднина на двамата съделители, който разказва, че през 2005г. се събрали наследниците и по предложение на бащата на ответника решили къщата да остане на Й.; тогава свидетелят прехвърлил своя дял на братовчед си Р., като мислел, че и бащата на ответника ще направи същото. Разпитан като свидетел Й. С., баща на ищеца, също установява изричното съгласие на бащата на ответника къщата да остане за него и съответно извършването на ремонта със съзнание, че се ремонтира собствен имот. С оглед на това следва да се приеме, че ищецът е владелец на частта на своя съсобственик и отношенията относно подобренията следва да се уредят по чл. 74, ал.1 ЗС като той има право на по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота. Според експертизата по-малката сума е увеличена стойност, която е 13 087лв., при което припадащото се задължение на ответника е 6534,50лв. Възраженията за неоснователност на претенцията поради това, че подобренията се извършени незаконно, са опровергани от изводите на приетата експертиза на в.л. К., според която за този вид ремонт не се изисква строително разрешение. Изключение е пристрояването на банята с тоалетна, за което строителна документация е била нужна. Независимо от това, стойността на банята не следва да се изключва от подобренията, тъй като няма данни строежът да подлежи на премахване, нито е изразено нежелание на ответника за запазването му, така че той увеличава стойността на имота. В този смисъл е ППВС № 6/1974г. Първоинстанционният съд обаче е приспаднал стойността на банята 543 лв. от подобренията и така е определил дължимата от ответника сума 6 272 лв. Тъй като спорът е висящ именно до размера на посочената сума, то искът следва да се уважи в посочения размер. Горните изводи налагат отмяна на обжалвания въззивен акт и постановяване на решение за уважаване на претенцията в размер на 6272 лв., заедно със законната лихва от предявяването й на 14.08.2015г. По разноските. Пред първоинстанционният съд ищецът Р. С. е внесъл държавна такса върху пълния предявен размер на претенцията, така че не следва да се присъжда държавна такса върху уважения размер по реда на чл. чл.355, пр.2 ГПК. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца държавната такса за уважения размер на иска, възлизаща на 251 лв., както и направените разноски в настоящето производство в размер на 125,44лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение или общо 976,44лв. Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 203 от 08.06.2016г. по гр.д. № 241/2016г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Р. Й. С. против Красимир Л. С. за заплащане на подобрения в съсобствения имот в размер на 6272 лв. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Красимир Л. С. от [населено място], [улица] да заплати на Р. Й. С. от [населено място], [улица] на основание чл. 74, ал.1 ЗС сумата 6272 /шест хиляди двеста седемдесет и два /лв., представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения им недвижим имот с идентификатор 77195.736.32 по кадастралната карта на [населено място], в резултат на ремонт и други подобрения, извършени през 2005г., заедно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на претенцията на 14.08.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 976,44 /деветстотин седемдесет и шест цяло и четиридесет и четири стотни/ лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: