Р   Е   Ш    Е    Н    И    Е   №123        София, 03.11.2009  год.   В  ИМЕТО  НА   НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА                                                                        ТОТКА КАЛЧЕВА   като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 230 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от “Е” О. , гр. П. срещу въззивно решение № 1803/02.12.2008 г. по в. гр. д. № 2647/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 83 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 3229/2006 г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. Р. Т. и И. Г. Т. от с. Т., Пловдивско, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост и иска отмяната му на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че изводите на въззивната инстанция са неправилни, тъй като необосновано е прието, че страните са обусловили действието на предварителния договор от условие и срок, и че при забава - договорът се считал прекратен. Поддържа се, че е налице несъобразяване с чл. 20 ЗЗД, свързан с тълкуването на договорите и търсене действителната воля на страните. Излагат се аргументи за поведението на двете страни, непосредствено преди определената дата за изповядване на сделката пред нотариус. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят чрез своя процесуален пълномощник адв. Д поддържа касационната жалба и настоява за отмяна на въззивното решение. Ответникът - И. Р. Т. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е възразил по основателността й. В съдебно заседание, чрез процесуалния си пълномощник - адв. Б, настоява за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - И. Г. Т. не взема становище по касационната жалба. С определение № 493/16.07.2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя за обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД на предварителен договор от 11.05.2006 г. за покупко-продажба на идеални части от новообразувани два недвижими имота в с. Т., Пловдивски окръжен съд е приел, че след като страните в чл. 1, ал. 1 от договора са предвидили условие за сключване на договора и срок за изповядване на сделката пред нотариус, и според договора, последиците при неизпълнение на тези модалитети са свързани с прекратяване на договорната обвързаност, то искът бил неоснователен. Между страните е сключен предварителен договор за продажба, в който са предвидили като условие за изповядване на окончателния договор - “изработване на подробен устройствен план и извършване на доброволна делба с цел обособяване на продаваемите идеални части в самостоятелен обект”, което задължение е на продавачите. Посочено е, че ако това задължение не бъде изпълнено без вина на продавачите, всяка от страните ще дължи възстановяване на даденото по договора, без да се налагат санкциите, предвидени в предварителния договор. Освен така цитираното условие, в договора се съдържа и уговорка за срок /чл. 5/, като е визирана дата на сключване на окончателния договор - 12.07.2006 г. в 13 часа пред нотариус Н. С. , в кантората й в гр. П.. Договорена била и възможност за промяна на този срок или на нотариуса по сделката, но само с писмено споразумение между страните. Отделно от това, в чл. 3 от договора е посочено, че в случай на забава от страна на продавача при представяне на документи, свързани с изповядване на сделката пред нотариус, договорът ще се считал продължен автоматично с толкова дни, колкото е забавата, но не с повече от 14 дни еднократно. Не се е спорило, че към визираната по-горе дата, както и след автоматичното й продължаване с 14 дни, условието по чл. 1, ал. 1 от договора не е било изпълнено, макар продавачите своевременно да са предприели действия по изменението на ПУП и разделянето на имота, предвид незавършеност на административната процедура по ЗУТ към 26.07.2006 г. Обстоятелството, че договорът е обременен с модалитети е задължавало решаващия съд да обсъди договорните клаузи и да разкрие чрез тълкуване действителната воля на страните при сключването на този предварителен договор. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, а съобразно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговорките в чл. 1, въвеждащ условие, както и в чл. 5 - установяващ срок за изповядване на сделката, и предвидената възможност за еднократно автоматично удължаване на срока с 14 дни, разкрива действителната воля на участниците в договорното правоотношение. По своята същност, продавачите са обещали сключване на продажба под отлагателно условие, до изработване на ПУП и извършване на доброволна делба с цел обособяване на продаваемите се идеални части в самостоятелни обекти. В същото време, страните са предвидили кратък срок /около два месеца от подписване на предварителния договор/ за изповядване на сделката пред нотариус, както и еднократна възможност за удължаване на срока автоматично с 14 дни, и накрая - възможност за допълнително последващо удължаване на срока, но само по писмено споразумение между страните, като не се е спорило, че подобни опити за постигане на писмено споразумение за промяна на срока на изповядване на сделката страните не са и правили. Уговорките за срок и условие са действителни и не противоречат на закона. Съдържанието на уговореното условие е позволено от закона, фактически и правно е било възможно, като е определено ясно и пълно. Съдът правилно е разграничил, че след като става дума за административна процедура по ЗУТ, от значение е факта за своевременно изпълнение на задължението от страна на продавачите за предприемане на действия по сезиране на съответните органи за започване на процедурата, а продължителността на последвалите актове на административни органи по ободрение на плана не са обусловени от волята на продавачите, поради което в случая е важима клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за неизпълнение на условието без вина на продавачите. Следователно, както правилно е счел Пловдивски окръжен съд, след като към определения от страните срок, при несбъднато условие без вина на продавачите, и отсъствие на писмено споразумение за удължаване на срока за сключване на окончателен договор, при изричната уговорка в чл. 1, ал. 1 за възстановяване при подобна хипотеза на даденото по договора, без налагане на предвидените в договора санкции, то следва да се счита, че страните са прекратили договорното си правоотношение на основание, изрично предвидена от тях хипотеза в договора, при това с точно уредени имуществени последици. След като договорната връзка е преустановила действието си, не би могло да се упражни правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, от която и да е от страните по договора, поради което правилно въззивната инстанция е счела, че искът е неоснователен. С оглед изложеното, касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора, предвид направено пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК и отсъствие на списък на разноските по чл. 80 ГПК, ВКС приема, че на ответника И. Р. Т. се дължат разноски в размер на 400 лева, съставляващи изплатено адвокатско възнаграждение на адв. А. Б. , съгласно представен договор за правна защита и съдействие № 028498/16.10.2009 г. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1803/02.12.2008 г. по в. гр. д. № 2647/2008 г. на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА “Е” О. гр. П. да заплати на И. Р. Т. от с. Т., Пловдивско сумата 400/ четиристотин/ лв., съставляваща разноски по делото пред настоящата инстанция.   Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: