Р Е Ш Е Н И Е № 222 София, 04 юни 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА РУЖЕНА КЕРЕНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №647 по описа за 2012 година Срещу въззивна оправдателна присъда, постановена по внохд.№1090/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. София ,с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимия и защитата му са на становище протеста ,като неоснователен да се остави без уважение. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С присъда от 21.12.2011 г. постановена по внохд.№1090/2011 г. на Апелативен съд гр. София е отменена присъда по нохд.№79/2011 г. на Софийски градски съд и вместо това подсъдимия Г. С. Г. е признат за невиновен на 21.07.2010 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви майка си С. С. Г.,като деянието да е останало недовършено по независещи от него причини и да е извършено с користна цел,поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.116 ал.1т.3 и 7 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК. С посочената присъда на Софийски градски съд подсъдимия е признат за виновен за престъплението по чл.116 ал.1т.3 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и оправдан по обвинението по т.7 на ал.1 на чл.116 НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. София : В първоначално подадения протест /преди изготвяне на мотивите / е направено оплакване за нарушение на закона.В допълнението ,след като подробно е изложено становището на обвинението за „правилността” на осъдителната присъда на Софийски градски съд,са посочени и неправилности в изводите на въззивния съд относно „липсата на субективна страна и конкретно за липсата на пряк умисъл подсъдимия да лиши пострадалата от живот”,неправилност и относно „целенасочения удар в областта на сърцето”,при който „подсъдимия е съзнавал ясно ,че прави това в жизнено важен орган на човешкото тяло и цели смъртта на майка си”.Обвинението настоява да се вземе предвид и обстоятелството,че липсата на мотив за извършване на престъплението следва да се вземе предвид ,като утежняващо отговорността обстоятелство и не изключва умисъла”.Възразява се и по оценката на доказателствата. Протеста е основателен,макар и не изцяло в сочените насоки. Основанията за така взетото решение от въззивния съд са на база собствен анализ на общата доказателствена съвкупност,при който правилно са изключени показанията на св.С. Г. и св. К. Г.-майка и брат на подсъдимия-незаконосъобразно включени от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1т.2 НПК,въпреки отказа им да дадат показания и нормата на чл.119 НПК.При обсъждането на останалите доказателства и доказателствени средства,въззивния съд е приел,че са налице достатъчно такива установяващи авторството на деянието,датата и мястото на извършването му,наличието на травматични увреждания по пострадалата,подробно описани в съдебно медицинската експертиза /л.105-108 от досъдебното производство /,или че „фактите за получените от пострадалата увреждания,техния вид,медикобиологични характеристики и предприетите медицински мероприятия са доказани по несъмнен начин „.В тази връзка /относно авторството / на задълбочен анализ са подложени и показанията на св.Каламанова,А. и Н.,Г. и Л.. Няма как да бъдат споделени обаче изводите за това че „ след като е доказано че въздействието на ножа е било еднократно ,недостатъчно силно,за да се създаде реална възможност за постигане на летален изход,а причинените увреждания по своя характер обективно не са застрашавали живота на пострадалата въззивната инстанция не може да заключи,че подсъдимия е целял смъртта на майка си,нито че е осъзнавал неизбежността на такъв резултат,нито дори че е допускал настъпването му”. Изводите са в противоречие с приетото преди това по фактите,че освен прободно прорезното нараняване в гръдния кош по предната повърхност в ляво,непроникващо има и порезна рана на дисталната фаланга на четвърти пръст на дясна ръка.Обективирани са и кръвонасядане и охлузване в дясна поясна област,кръвонасядане в лява седалищна област и кръвонасядане и оток в дясна китка или извода за еднократно ,недостатъчно силно въздействие с ножа на подсъдимия по отношение на майка му е напълно произволен,тъй като констатираните по горе увреди са от доста на брой въздействия . Неглижирано или направо подценено е обстоятелството,че това не е първи случай на посегателство на подсъдимия върху майка му /л.101 от мотивите на въззивния съд /,че навсякъде в многобройните му молби,жалби и възражения тя е наричана св.Г. и т.н. пострадала.Недооценено е и заключението на съдебно психиатрична и психологична експертиза установяваща,че подсъдимия страда от болестна зависимост от алкохол с увреждане на централната и периферна нервна система,водеща до етично угрубяване,увредена социална позиция,социална дезадаптация ,загуба на контрол.Психологично –изразена егоцентричност, с елементи на регресивно социално поведение. Надценено е при оценката на субективното отношение на подсъдимия към деянието „цялостното поведение на подсъдимия и субективната оценка дадена на действията му от самия него „.Неправилно е включването на „процесуалното поведение на пострадалата”-отказа й да се включи в процеса като частен обвинител или граждански ищец,което не сочело на „проява на сериозно безпокойство от поведението на подсъдимия във връзка с имуществени въпроси /подсъдимия е оправдан още с първоинстанционната присъда по т.7 на ал.1 на чл.116 НК/,нито опасения във висока степен по отношение на личната сигурност”.Последното е в противоречие с виковете за помощ на пострадалата-/безспорно установени / и на правилата на формалната логика. Освен изложеното по горе въззивния съд не е изложил съображения за недовършен опит или за приготовление по смисъла на чл.117 НК,с което съществено е нарушил чл.301 ал.1 т.2 НПК. От друга страна при довършен опит дееца не се наказва само тогава,когато по собствени подбуди предотврати настъпването на вредоносния резултат,а в случая няма нито едно доказателство за такива действия от страна на подсъдимия,който веднага след виковете на майка му е избягал. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивния присъда при съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата и в нарушение на закона,а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда по внохд.№1090/2011 г. на Апелативен съд гр. София и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :