15 Р Е Ш Е Н И Е № 60009 гр. София, 02.06.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2891 по описа за 2019г. Производството е по чл. 290 ГПК. Срещу решение № 80 от 07.03.2019г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, поправено с решение № 96 от 18.03.2019г. по същото дело, са подадени касационни жалби от ищеца „Българо-американска кредитна банка“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Б. и П.“ чрез адв. А. Т. Б. и от ответника „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], приподписана от адв. Е. Б.. С определение № 519 от 01.10.2020г. по т. дело № 2891/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 80 от 07.03.2019г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, поправено с решение № 96 от 18.03.2019г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 63 от 03.02.2017г. по т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск за признаване за установено съществуване на вземане на банката срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро – главница, за която сума са издадени заповед за изпълнение № 44 от 06.01.2014г., поправена с определение № 799 от 20.01.2014г., и изпълнителен лист от 23.01.2014г. по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд Пловдив. Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че с изпратените до длъжниците писма не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, както и че волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост, обективирано в исковата молба, не е факт, настъпил след предявяване на иска от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. Релевира евентуални доводи, че изискуемостта на кредита е настъпила с получаването на исковата молба, евентуално, ако това не се приеме, приложение намира разпоредбата на чл. 617 ТЗ, т. е. задълженията на „Ромекс Кар“ ЕООД стават изискуеми от датата на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Касаторът – ищец моли предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск да бъде уважен в пълния му размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложени списъци за разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че от събрания доказателствен материал не се установява обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит; соченото в исковата молба решение на Управителния съвет на банката не е представено; представеното с исковата молба уведомление изх. № 2/00278 от 08.08.2013г., изходящо от банката и адресирано до четиримата ответници солидарни длъжници, дава срок за доброволно изпълнение, но не съдържа волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а само предупреждение, че при неизпълнение на задълженията в срока на поканата банката има право да се възползва от клаузата на чл. 9.03.б. „б“ от договора и да обяви кредита за предсрочно изискуем; липсват доказателства ответниците и в частност „Ромекс Кар“ ЕООД като кредитополучател да са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита – в товарителница № 3901389 за извършена куриерска услуга от куриерска фирма „Д и Д Експрес“ ЕООД не е отразено съдържанието на куриерската пратка. Поддържа също, че т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение, както и че при прилагане на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъдат взети предвид единствено правопогасяващите юридически факти след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и настъпилата впоследствие изискуемост. Излага съображения за правилност на определяне на размера на вземането на банката, предвид предмета на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК – установяване на съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство. Ответникът моли въззивното решение в обжалваната от ищеца част да бъде оставено в сила и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора-ищец разноски. Синдикът на „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ В. И. Г. и предходният синдик А. Л. А. не изразяват становище по касационната жалба на ищеца. Касационното обжалване на въззивното решение в горепосочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса? - т. 1 от изложението. 2. Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК? – т. 4 от изложението. 3. За приложението на нормата на чл. 617 ТЗ в производствата, заведени по реда на чл. 422 ГПК, решението за обявяване в несъстоятелност и настъпването на изискуемостта на вземането въз основа на това представлява ли нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК? Следва ли да бъде зачетена нормата в производството по чл. 422 ГПК? – т. 2 от изложението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Въззивният съд е констатирал, че в хода на производството по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с решение № 555 от 15.10.2015г. по т. д. № 639/2014г. на ПОС е открито производство по несъстоятелност на длъжника – кредитополучател „Ромекс Кар“ ЕООД, обявена е начална дата на неплатежоспособността му 11.07.2014г., поради което производството по исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК е спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Банката е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност, същите са включени от синдика в списъка на одобрените вземания, но по възражение на длъжника са изключени с определение на съда по несъстоятелността. Предявен е иск по чл. 694 ТЗ, чието производство е спряно до приключване на настоящото производство, а съдебното производство с предмет процесните искове е възобновено при условието на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ. С решение № 399 от 06.10.2016г. по т. д. № 639/2014г. на ПОС дружеството-кредитополучател е обявен в несъстоятелност, ведно с произтичащите от това последици. Съдебният състав е приел, че между „Българо-американска кредитна банка“ АД като кредитодател и „Ромекс Кар“ ЕООД като кредитополучател на 10.03.2009г. е сключен договор за банков кредит от 10.03.2009г., съгласно който банката се е съгласила да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер 517 094 евро при условията на договора, вкл. при обезпечения и поръчителства. Впоследствие с 11 бр. анекси съконтрахентите са постигнали уговорки относно неиздължената част от усвоения кредит, погасяване на усвоената и незаплатена част от кредита с 95 месечни анюитетни вноски, всяка от които с падеж 20-то число на съответния месец, с краен срок за погасяване на кредита 20.01.2018г., изменени с анекс № 11/02.01.2013г. на 61 месечни вноски за периода от 20.01.2013г. до 20.01.2018г., уговорили са клаузи относно размера на възнаградителните лихви върху главницата по кредита, срок за плащане на установените неплатени и просрочени лихви, лихва за забава в размер 12% върху неизплатената част от главницата, считано от датата на дължимото плащане по нея, както и клаузи относно размера, падежа и начина на плащане на такса ангажимент и ежегодна такса за управление на кредита. Въззивната инстанция е изложила съображения, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство, поради което релевантният момент за преценка на вземането е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в случая 13.12.2013г. За да направи извод, че към 13.12.2013г. не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/, въззивният съд е приел, че ищецът /настоящ касатор/ не е представил доказателства, че е уведомил длъжника - кредитополучател за настъпване на предсрочната изискуемост, като от приложеното копие на товарителница с адресиран документ до П. Б. не се установява какво точно е изпратено до него и няма данни за връчване на длъжника – кредитополучател на уведомление изх. № 2/00278 от 08.08.2013г. Приел е също, че решението за обявяване в несъстоятелност на „Ромекс Кар“ ЕООД не е съществувало към релевантния момент за преценка на вземането, поради което не е факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, а представлява нов факт, съответно ново основание, което е различно от твърдените факти и основанието, предмет на исковата молба. Въз основа на прието във въззивното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е приела, че след 20.01.2013г. няма погасена част от дължимите погасителни вноски по кредита и към датата на заявлението за образуване на заповедно производство /13.12.2013г./ неизплатените вноски с настъпил падеж са 11 на обща стойност 133 449,33 евро, от която сума 58 583,65 евро представляват просрочена главница, 74 865,68 евро - просрочена лихва върху редовна главница, 18 317,11 евро - наказателна лихва върху просрочени вноски към 12.12.2013г., 211,14 евро - неплатена застрахователна премия, а 1 854,02 евро - неплатена такса за управление. Поради това, че посочените суми са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство и същите не са заплатени от длъжника – кредитополучател и задължените с него поръчители, установителният иск е уважен в посочения размер спрямо кредитополучателя „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, а за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро по отношение на главницата е отхвърлен като неоснователен. Релевираното от ответното дружество възражение за нищожност на договорените възнаградителни и наказателни лихви поради противоречието им с добрите нрави е прието за неоснователно по аргументи, че уговорката за възнаграждение за предоставен заем е предвидена в закона, а лихвата за забава е допустима по закон, като надбавката от 10% годишно съответства на размера съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Поради това е направен и извод за неоснователност на евентуалното възражение за прихващане на заплатените възнаградителни и наказателни лихви в размер общо 500 000 евро, от които 300 000 евро - платени без основание възнаградителни лихви и 200 000 евро - платени без основание наказателни лихви поради нищожност на съответните договорни клаузи като сключени в нарушение на добрите нрави. Възражението на ответника – кредитополучател, че банката е приложила неправилен механизъм на начисляване на лихвите /начислявани неправилно върху цялата главница по кредита, дори и върху неизискуемата такава/, който не съответства на договорните клаузи относно датата и начина на формиране на лихвен процент, също е прието за неоснователно. В тази насока въззивният съд въз основа на първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установил платените лихви върху редовна главница и платените лихви за забава, описани в т. 2.2 и т. 2.3, и е приел, че лихвата за редовна главница е изчислявана при лихвен процент съгласно чл. 1.03 от договора върху размера на редовната главница, а лихвата за забава е изчислявана в размер на лихвата по чл. 1.03 от договора, увеличен с надбавка от 10% годишно, върху общия размер на неиздължените просрочени погасителни вноски, състоящи се от главница и лихви за времето на забавата, започвайки от датата на дължимо плащане, на която не е извършено пълно плащане на вноска, до момента на издължаване. Въззивният съд е приел за неоснователно и въведеното при условие на евентуалност възражение за прихващане със сумата 500 000 евро, представляваща сумата по неразрешени платежни операции от банковите му сметки при ищеца, поради това, че банката без основание и нареждане е заверявала и погасявала плащанията на задължения по различните договори по избор, предвид наличието и на друг договор за банков кредит между същите страни. Изводът за неоснователност на това възражение е аргументиран въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза по следния начин: 1/ целият размер на кредита е усвоен чрез заверяване на конкретно посочена разплащателна сметка на кредитополучателя в евро, по която сметка е ставало и погасяването на задълженията; 2/ не са налице изрични писмени нареждания за погасяване на суми по кредита, които да са били отнесени за погасяване на друг кредит на ответника в същата банка; 3/ съгласно записванията в банковите регистри всички погашения на главница са извършвани от банката чрез задължаване на сметката на ответника на падеж или след падежа при постъпване на парични средства; 4/ ответникът е отправил искане за интернет банкиране, посочил е лицата, които да се разпореждат със сметката му в банката, и същите са били снабдени със съответни надлежни пълномощни от П. Б.. По първите два релевантни правни въпроси: С Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са дадени следните отговори на релевантните правни въпроси: „1. Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.“ В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Посочените тълкувателни решения не разглеждат хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Тази хипотеза е разгледана в постановеното след изменението на чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. По посочените в т. 3 релевантни правни въпроси: Съгласно разпоредбата на чл. 617, ал. 1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Посочената разпоредба поражда действие и по отношение на предявените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката-кредитор вземания, по отношение на които не е настъпила изискуемостта преди момента на подаване на заявлението, както в хипотезата на ненастъпил падеж за съответната вноска, така и в хипотезата на необявена предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Поради това, че в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес, се налага извод, че настъпването на изискуемостта на вземането като последица на решението за обявяване на търговското дружество в несъстоятелност представлява нов правнорелевантен факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, който трябва да бъде съобразен от съда, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, в рамките на претендираните суми. По правилността на въззивното решение: Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск е уважен поради необжалването му в частта за главницата в размер 58 583,65 евро, а в останалата част за сумите 74 865,68 евро /просрочена лихва върху редовна главница/, 18 317,11 евро /наказателна лихва върху просрочени вноски към 12.12.2013г./, 211,14 евро /неплатена застрахователна премия/ и 1 854,02 евро /неплатена такса за управление/ - поради не допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Предмет на настоящото производство е въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК иск за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро – главница по процесния договор за кредит. Настоящият съдебен състав съобразява, че със сила на пресъдено нещо е установено, че между „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Ромекс Кар“ ЕООД е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, сключен на 10.03.2009г., по силата на който банката като заемател /кредитодател/ е предоставила на „Ромекс Кар“ ЕООД като заемополучател /кредитополучател/ банков кредит в размер 517 094 евро при условията на договора; кредитът е усвоен чрез заверяване на разплащателната сметка на кредитополучателя в евро; кредитополучателят е заплатил части от главницата, договорната лихва и лихвата за забава; след 20.01.2013г. не е извършвано погасяване на вноски по кредита и към датата на заявлението за образуване на заповедно производство /13.12.2013г./ неизплатените вноски с настъпил падеж са 11 на обща стойност 133 449,33 евро, от която сума 58 583,65 евро представляват просрочена главница, 74 865,68 евро - просрочена лихва върху редовна главница, 18 317,11 евро - наказателна лихва върху просрочени вноски към 12.12.2013г., 211,14 евро - неплатена застрахователна премия, а 1 854,02 евро - неплатена такса за управление. Останалата част от главницата в размер 409 579,82 евро, представляваща разликата над присъдената сума 58 583,65 евро до предявения размер 468 163,47 евро, е дължима, предвид настъпилите падежи на месечните вноски след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /след 13.12.2013г./ и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на кредитополучателя на 11.07.2014г. Предвид дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство, поради което релевантният момент за преценка на вземането е датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в случая това е датата 13.12.2013г. Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, след което решението е влязло в сила. Изложеното е относимо, както към осъдителния, така и към установителния иск. Изложените във въззивното решение съображения, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2013г., предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ не е настъпила, тъй като ищецът /настоящ касатор/ не е представил доказателства, че е уведомил длъжника – заемополучател /кредитополучател/ за настъпване на предсрочната изискуемост, като от приложеното копие на товарителница 3901389 от 08.08.2013г. с адресат /получател/ П. Б. не се установява какво точно е изпратено и няма данни за връчване на уведомление изх. № 2/00278 от 08.08.2013г. на длъжника – заемополучател /кредитополучател/, съответстват на събраните по делото доказателства. От една страна, действително в посочената товарителница не е отразено какво е съдържала пратката, а от друга страна, товарителницата не е адресирана до „Ромекс Кар“ ЕООД и липсват данни същата да е получена от представителя на търговското дружество преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и горепосочената константна практика на ВКС въззивната инстанция не е съобразила, че към датата на формиране на силата на пресъдено нещо вече е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание раздел IX, чл. 9.03., б. „б“ от договора за банков кредит от 10.03.2009г. поради неизпълнение на задълженията на заемателя /неплащане на просрочена главница, просрочена договорна лихва, лихва за забава и такси/ е ясно изразено в представеното писмо изх. № 2/00278 от 08.08.2013г. и исковата молба. Това изявление на банката поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства /вкл. посоченото писмо/ на „Ромекс Кар“ ЕООД чрез неговия представител П. Б. на 11.07.2014г., предвид наличието на предвидените в договора за банков кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява факт от значение за спорното право, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. Видно от заключението на ССЕ, прието в първоинстанционното производство, след 20.01.2013г. не са извършвани плащания по кредита и неплатената главница по договора за кредит е общо в размер 468 163,47 евро, от която сума 58 583,65 евро представляват непогасена главница по вноските с настъпил падеж към 13.12.2013г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, а останалата част в размер 409 579,82 евро - оставащата част от главницата, която е дължима, предвид настъпилите падежи на месечните вноски след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /след 13.12.2013г./ и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на кредитополучателя на 11.07.2014г. Вноските с настъпил падеж през периода след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /13.12.2013г./ до датата на обявяване на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита /11.07.2014г./ съобразно последния анекс № 11/02.01.2013г. са следните: 6 757,34 евро с падеж 20.12.2013г., 6 810,84 евро с падеж 20.01.2014г., 6 864,76 евро с падеж 20.02.2014г., 6 919,11 евро с падеж 20.03.2014г., 6 973,89 евро с падеж 20.04.2014г., 7 029,10 евро с падеж 20.05.2014г. и 7 084,75 евро с падеж 20.06.2014г. Следователно останалата част от главницата по кредита в размер 361 140,03 евро е обявена за предсрочно изискуема, считано от 11.07.2014г. Принудително събраните суми в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден на 08.01.2014г. въз основа на заповед за изпълнение въз основа на документ № 44/06.01.2014г. по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд Пловдив, 10 гр. състав, не могат да бъдат съобразени в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно т. 11в и т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на въведеното от „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ в срока за отговор на исковата молба и поддържано във въззивното производство възражение за прихващане със сумата 500 000 евро, представляваща сумата по неразрешени платежни операции от банковите му сметки при ищеца, поради това, че банката без основание и нареждане е заверявала и погасявала с плащанията по свой избор задълженията по различните договори за кредит между същите страни, направеният от въззивната инстанция извод за неговата неоснователност е правилен и съответства на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза. От посоченото заключение се установява, че не са налице изрични писмени нареждания за погасяване на суми по кредита, които да са били отнесени за погасяване на друг кредит на ответника в същата банка, и всички погашения на главница са извършвани от банката чрез задължаване на сметката на ответника на падеж или след падежа при постъпване на парични средства. Законосъобразен и съответен на заключението на съдебно-почерковата експертиза и представените от банката пълномощни, спесимени от подписите и искане за ползване на услуга интернет банкиране е и изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението, че по разплащателната сметка на ответното дружество са извършвани неразрешени платежни операции по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи от неупълномощени от законния представител на „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ трети лица. Ответното дружество е отправило искане за интернет банкиране, посочило е лицата, които да се разпореждат със сметката му в банката и представителят на „Ромекс Кар“ ЕООД П. Б. е подписал съответните пълномощни. Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза, направеното от ответното дружество оспорване на автентичността на съответните документи не е доказано – всички изследвани подписи са изпълнени от лицата, от чието име са положени. Относно възражението за прихващане на сумата 500 000 евро, представляваща платени без основание възнаградителни /300 000 евро/ и наказателни /200 000 евро/ лихви поради нищожност на съответните договорни клаузи като сключени в нарушение на добрите нрави настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивния съд за неговата неоснователност поради това, че уговорката за възнаграждение за предоставен заем е предвидена в закона, а лихвата за забава е допустима по закон, като надбавката от 10% годишно съответства на размера на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД, е законосъобразен и аргументиран. Обоснован и съответен на заключенията на ССЕ е и изводът за неоснователност на възражението на ответника – кредитополучател, че банката е приложила неправилен механизъм на начисляване на лихвите /начислявани неправилно върху цялата главница по кредита, дори и върху неизискуемата такава/, който не съответства на договорните клаузи относно датата и начина на формиране на лихвен процент, също е прието за неоснователно. По делото не са налице данни, че лихвите са начислявани върху целия размер на кредита, включително върху непадежираните вноски. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд Пловдив е неправилно в частта, с която искът по отношение на главницата е отхвърлен като неоснователен за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро, т. е. за сумата 409 579,82 евро, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо това да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ в размер 409 579,82 евро, която сума представлява останалата част от главницата по договор за банков кредит от 10.03.2009г. и анексите към него – анекс № 1/24.03.2010г., анекс № 2/13.04.2010г., анекс № 3/16.06.2010г., анекс № 4/19.07.2010г., анекс № 5/05.10.2010г., анекс № 6/24.01.2011г., анекс № 7/23.03.2011г., анекс № 8/22.08.2011г., анекс № 9/30.11.2011г., анекс № 10/20.02.2012г. и анекс № 11/02.01.2013г. По отношение на законната лихва: Върху сумата в размер 361 140,03 евро /разликата между дължимата главница 409 579,82 евро и падежиралите главници през периода от 13.12.2013г. до 11.07.2014г. в размер 48 439,79 евро/ се дължи законна лихва за периода от 11.07.2014г. до окончателното плащане, тъй като към датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита посочената част от главницата вече е дължима. Върху част от главницата, а именно върху вноските, чийто падеж е настъпил през периода от 13.12.2013г. до 11.07.2014г., се дължи законна лихва върху всяка падежирана главница, считано от датата на настъпване на конкретния падеж съобразно последния анекс № 11/02.01.2013г. до окончателното плащане, както следва: върху 6 757,34 евро, считано от 20.12.2013г.; върху 6 810,84 евро, считано от 20.01.2014г.; върху 6 864,76 евро, считано от 20.02.2014г.; върху 6 919,11 евро, считано от 20.03.2014г.; върху 6 973,89 евро, считано от 20.04.2014г.; върху 7 029,10 евро, считано от 20.05.2014г., и върху 7 084,75 евро, считано от 20.06.2014г. По отношение на разноските: Направените разноски за заповедното производство са в размер общо 33 507,74 лв. /22 038,74 лв. – държавна такса и 11 469,37 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, за първоинстанционното производство – общо в размер 46 438,74 лв. /22 038,74 лв. – държавна такса, 200 лв. – възнаграждение за ССЕ, 200 лв. – възнаграждение за СПЕ, 24 000 лв. – адвокатско възнаграждение/, за въззивното производство – общо в размер 40 338,73 лв. /22 038,73 лв. – държавна такса, 18 000 лв. – адвокатско възнаграждение, 300 лв. – възнаграждение за ССЕ/ и за касационното производство – общо в размер 12 030 лв. /30 лв. – държавна такса, 12 000 лв. – адвокатско възнаграждение/. Предвид обстоятелството, че ответниците по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове са обикновени другари, разноските по чл. 78 ГПК се дължат разделно. В случая „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ следва да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД за заповедното, първоинстанционното и въззивното производства по ј от съответните разноски, изчислени съразмерно на уважената в настоящата инстанция част от иска за главницата, а именно суми в следните размери: 6 089,54 лв. - за заповедното производство; 8 439,82 лв. - за първоинстанционното производство; 7 331,20 лв. – за въззивното производство. Дължимите от „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ разноски за касационното производство по настоящото дело, изчислени съразмерно на уважената част от иска с касационното решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са в размер 9 760,25 лв. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ следва да заплати по сметка на ВКС от масата на несъстоятелността държавна такса в размер 4 005,34 лв. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 80 от 07.03.2019г. по в. т. дело № 620/2017г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, поправено с решение № 96 от 18.03.2019г. по същото дело, в частта, с която е потвърдено решение № 63 от 03.02.2017г. по т. дело № 481/2014г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск за признаване за установено съществуване на вземане на банката срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ за разликата над 58 583,65 евро до 468 163,47 евро, т. е. за сумата 409 579,82 евро – главница, за която сума са издадени заповед за изпълнение № 44 от 06.01.2014г., поправена с определение № 799 от 20.01.2014г., и изпълнителен лист от 23.01.2014г. по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд Пловдив, обезсилен с определение № 2165 от 21.07.2014г. по ч. гр. дело № 2183/2014г. на Пловдивски окръжен съд, и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Българо-американска кредитна банка“ АД срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 417, т. 2 ГПК, че съществува вземане на „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] в размер 409 579,82 евро /четиристотин и девет хиляди петстотин седемдесет и девет евро и осемдесет и два цента/ – главница по договор за банков кредит от 10.03.2009г., анекс № 1/24.03.2010г., анекс № 2/13.04.2010г., анекс № 3/16.06.2010г., анекс № 4/19.07.2010г., анекс № 5/05.10.2010г., анекс № 6/24.01.2011г., анекс № 7/23.03.2011г., анекс № 8/22.08.2011г., анекс № 9/30.11.2011г., анекс № 10/20.02.2012г. и анекс № 11/02.01.2013г., заедно със законната лихва върху следните суми: върху 6 757,34 евро, считано от 20.12.2013г.; върху 6 810,84 евро, считано от 20.01.2014г.; върху 6 864,76 евро, считано от 20.02.2014г.; върху 6 919,11 евро, считано от 20.03.2014г.; върху 6 973,89 евро, считано от 20.04.2014г.; върху 7 029,10 евро, считано от 20.05.2014г., и върху 7 084,75 евро, считано от 20.06.2014г.; върху 361 140,03 евро, считано от 11.07.2014г., като законната лихва върху посочените суми се дължи до окончателното им плащане. За посочените суми са издадени заповед за изпълнение № 44 от 06.01.2014г., поправена с определение № 799 от 20.01.2014г., и изпълнителен лист от 23.01.2014г. по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, 10 граждански състав, обезсилен с определение № 2165 от 21.07.2014г. по ч. гр. дело № 2183/2014г. на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], гр. Б., [улица] да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 6 089,54 лв., представляваща направени разноски за заповедното производство, от които 4 005,34 лв. – държавна такса, и 2 084,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които разноски са включени в заповед за изпълнение № 44 от 06.01.2014г., поправена с определение № 799 от 20.01.2014г., по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, 10 граждански състав. ОСЪЖДА „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направени разноски за трите инстанционни производства общо в размер 25 531,27 лв. /двадесет и пет хиляди петстотин тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, от която сума разноски в размер, както следва: 8 439,82 лв. - за първоинстанционното производство, 7 331,20 лв. – за въззивното производство, и 9 760,25 лв. - за касационното производство. ОСЪЖДА „Ромекс Кар“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК], гр. Б., [улица] да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер 4 005,34 лв. /четири хиляди и пет лева и тридесет и четири стотинки/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.