Ключови фрази


4
гр. д. № 4375/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


N 207

София, 06.04.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4375/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 262 от 07.06.2016 г. по гр. д. № 895/2015 г. Плевенски окръжен съд е потвърдил решение № 1182/11.08.2015 г., поправено с решение № 1299 от 25.09.2015 г. по гр. д. № 4720/2014 г. на Плевенски районен съд
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Г. Д. Ц. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения, в случая това на касатора, че е присъединил владението и на предходния приобретател на имота, предмет на иска. Счита, че той обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в противоречие с възприетото в т. 4 на ППВС № 7/1965 и ППВС № 1/1985 г.
Допускане на касационна проверка се иска и по въпросите: 1. как следва да се прилага и тълкува нормата на чл. 115, б. „е” ЗЗД; 2. може ли съдът служебно да се произнася по въпроса има ли спиране на давността без да е направено възражение от собственика на недвижимия имот и приложим ли е в конкретния случаи чл. 115, б. „е” ЗЗД. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, поради което обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по иска не е подала отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 02.09.2009 г. ищцата И. А., представлявана от пълномощник, е продала собствения си недвижим имот – апартамент с идентификатор 56722.653.61.5.7 по КК на [населено място], с административен адрес [населено място], комплекс „Л. М.”, [жилищен адрес] с площ от 368 кв. м. на Б. Г., за което е съставен н. а. № 116, т. ІІ, рег. № 1871, по н. д. № 818/2009 г. На 08.10.2009 г. Б. Г. е съпругът й са продали същия имот на касатора Г. Ц., за което е съставен нот. акт. № 102, т. ІІІ, рег. № 3727, по н. д. № 354/2009 г. Към тази дата той е бил в брак със С. П., починала през м. март на 2010 г. и оставила за наследници освен съпругът й В. Ц., К. Ц. и Ц. Ц., нейни деца. От сключването на договора купувачът е установил фактическа власт върху имота и го е владял и към датата на предявяване на ревандикационния иск - 20.20.2014 г.
Установено е по делото, че ищцата страда от психическо разстройство на здравето и с решение от 07.04.2010 г., постановено по гр. д. № 879/2009 г. на Плевенски окръжен съд, което е влязло в сила на 23.04.2010 г., е била поставена под пълно запрещение. Въз основа на това решение органът по настойничество е назначил сестра й Р. Л. за настойник с решение по протокол от 10.06.2010 г.
С решение от 25.04.2014 г. по гр. д. № 4122/2011 г. Плевенски районен съд е обявил за унищожаема на основание чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 44 ЗЗД едностранна упълномощителна сделка, с която ищцата е упълномощила лицето М. Ц. И. с правото да продаде апартамента й, както и
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е прогласил нищожността на договора за продажба, сключен с купувач Б. Г..
На 20.10.2014 г., след влизане в сила на решението по гр. д. № 4122/2011 г. Плевенски РС, настойничката Р. Л. е предявила от името на представляваната от нея И. А. ревандикационен иск за описания имот, въззивното решение по който е предмет на настоящото производство.
Касаторът и останалите ответници по иска, са противопоставили довод, че владеят имота като добросъвестни владелци и на това основание са придобили правото на собственост върху него. Съдът е приел, че осъществяваното владение от праводателката на касатора Г. е недобросъвестно, тъй като е основано на нищожно правно основание.
Първият въпрос, който е за това длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения, в случая това на касатора, че е присъединил владението и на предходния приобретател на имота, предмет на иска, не обуславя основание за допускане на касационна проверка, тъй като не би довело до формиране на друг правен извод.
Първият приобретател на имота Г. е упражнявала фактическа власт върху него в продължение на един месец и шест дни и владението. Периодът от време, в който не е текъл давностен срок на основание чл. 115, б. „е” ЗЗД, е от около осем месеца. Присъединяването на владението от 1 м. и 4 дни не допълва изискуемият се по чл. 79, ал. 2 ЗС петгодишен срок на владение. Касаторът е установил владение на правно основание, като при сключването на договора за продажба той не е знаел, че купува от несобственик, поради което има качеството на добросъвестен владелец – чл. 70, ал. 1 ЗС. Праводателката му е недобросъвестен владелец, тъй като е установила владение на нищожно правно основание, което не е годно да я направи собственик. Присъединяването на владение е допустимо само при еднородно владение, каквото в случая не е налице, поради което разпоредбата на чл. 82 ЗС не намира приложение.
Относно това дали в негова полза са изтекли пет години до предявяване на иска, съдът е намерил, че изтеклия период от време от 08.10.2009 г. до 20.10.2014 г. не е достатъчен поради това, че в периода от влизане в сила на решението за поставяне на ищцата под пълно запрещение (23.04.2010 г.) до изтичането на шест месеца от назначаването на 10.06.2010 г. на настойник, т. е. до 10.12.2010 г. не е текъл давностен срок на основание чл. 115, б. „е” ЗЗД.
Разпоредбата е създадена с цел да се охранят правата на лице, което е било в състояние на невъзможност да защити права си срещу владелците.
Въз основа на това е намерил, че възражението за придобиване на имота на основание добросъвестно давностно владение е неоснователно. Относно иска по 108 ЗС е намерил, че е основателен, тъй като ищцата се легитимира като собственик на имота, след като първото разпореждане с него е обявено за нищожно, а второто не е породило правни последици като сключено от несобственик.
Не обуславят основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК останалите два въпроса, които са за прилага и тълкува нормата на чл. 115, б. „е” ЗЗД; за това може ли съдът служебно да се произнася по въпроса има ли спиране на давността без да е направено възражение от собственика на недвижимия имот и приложим ли е в конкретния случаи чл. 115, б. „е” ЗЗД.
При направено възражение за придобиване на вещни права на основание давностно владение, съдът е задължен да обсъди всички данни по делото относими към елементите от фактическия състав на този придобивен способ. В случая те са за това установено ли е владение на правно основание, годно да направи страната по него собственик, било ли е то непрекъснато, явно и спокойно. След като по делото е установено, че ищцата е поставена под пълно запрещение, правилно съдът е обсъдил от кой момент тя не е могла сама да ръководи постъпките си и упражнява правата си и от кой момент на нея е могло да се противопоставя владението като придобивен способ, срещу което тя е могла да се защитава.
Наличието или липса на позоваване на разпоредбата на чл. 115, б. „е” ЗЗД е ирелевантно, тъй като нормата е от императивен характер и съдът е служебно задължен да следи и прилага точно закона. Наред с това тя е създадена с цел да се охраняват правата на лице, което е било в състояние на невъзможност да защити правата си срещу владелците.
Въззивното обжалване по действащия от 01.03.2008 г. ГПК е от вида на ограниченото въззивно обжалване. Типични за него са правомощията на въззивния съд след проверка за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение да разгледа и реши материалноправния спор само на посочените в жалбата основания. Единственото изключение се отнася до нарушението на императивни материалноправни норми. Когато въззивния съд констатира такова нарушение, той следва да го отстрани независимо дали жалбоподателят се е позовал на него, а ако той няма интерес от това дали заинтересуваната страна е въвела довод за прилагането й.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 от 07.06.2016 г. по гр. д. № 895/2015 г. Плевенски окръжен съд, ІІІ-ти състав.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: