Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * съкращаване на щата * синдикална организация * закрила при уволнение * подбор * колективен трудов договор

РЕШЕНИЕ
№ 52

София, 20. февруари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 830 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 06.04.2012 г. по гр.д. № 174/2012, с което е отменено частично решението на Пазарджишкия районен съд от 28.12.2011 г. по гр.д. № 4022/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган.
Върховният касационен съд намира, че повдигнатите правни въпроси са разрешени в ТР № 4/17.12.2013 ОСГК ВКС по гр.д. № 4/2013, съгласно което 1) ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ и 2) ако документът, възпроизвеждащ предварителното съгласие на съответния синдикален орган е подписан еднолично от председателя на синдикалния орган, но удостоверява взето от колективния синдикален орган решение е налице предварително съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „чистач” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата, но работодателят е поискал становище от синдикалната организация, в която е членувала ищцата, а е получил съгласие от председателя на организацията. Закрилата при уволнение не е преодоляна, тъй като работодателят е поискал становище, а не изискуемото от КТД съгласие и запитаният синдикален орган е колективен, но отговорът е подписан само от неговия председател.
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „чистач” по безсрочен трудов договор и трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение на щата. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че в КТД е уредена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ. В чл. 10, т. 5 от действащия по време на уволнението КТД е уредено задължението на работодателя да вземе становище от синдикалната организация, за прекратяване на трудовото правоотношение с неин член поради съкращение, а в чл. 11 КТД е уредено задължението на синдиката да изрази становището си.
Видно от изложеното в действащия по време на уволнението КТД не е уредена предварителна закрила на членовете на синдикати при уволнение поради съкращаване на щата. В него е уредено задължението на работодателя да вземе становище и задължението на синдикалната организация да го изрази. Изпълнението или неизпълнението на тези задължения нямат отношение към законността на уволнението, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „чистач” по безсрочен трудов договор. Със заповед от 09.09.2011 г. на директора на училището е утвърдено ново щатно разписание, съгласно което считано от 14.09.2011 г. се съкращава една от четирите щатни бройки за „чистач”. Подборът между четиримата заемащи такава длъжност в училището е извършен от назначената от директора на училището комисия по критериите: образование, общ трудов стаж, оценка за работата през годината, констатирани слабости, получени награди и наложени наказания. По тези критерии ищцата е оценена най-ниско, макар да има най-продължителен стаж, но само тя получава лоша оценка (не работи съвестно, трудно се справя с задълженията – затова й е отправяна забележка и често влиза в пререкание с учителите) за работата й. Ищцата е член на СО на С. и съгласно изискванията на КТД работодателят е поискал и получил положителното становище на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращение.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца с едностранно волеизявление. Налице е действително съкращение и работодателят е изпълнил надлежно задължението си да извърши подбор според уредените в закона критерии, с участието на всички надлежни участници и според действително притежаваните от тях качества. Ищцата не се ползва от закрила при уволнение, но работодателят е изпълнил и поетото с КТД задължение да вземе и е получил положително предварително становище на синдикалната организация, в която ищцата членува. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 т. 2 и 3 КТ.
На ответника по исковете ** „. К. и М.”, [населено място], [община], П. област следва да бъде присъдена сумата 120,00 лева разноски за касационното производство, тъй като доказателства за други направени разноски не са представени с постъпилото по делото становище вх. № 219/10.01.2014.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Пазарджишкия окръжен съд от 06.04.2012 г. по гр.д. № 174/2012.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Д. А. от [населено място], [община], П. област срещу ** „К. и М.”, [населено място], [община], П. област, искове за признаване на уволнението със заповед № 1018-749/13.09.2011 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА Й. Д. А. от [населено място], [община], П. област да заплати на ** „К. и М.”, [населено място], [община], П. област сумата 120,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.