Р Е Ш Е Н И Е № 512 София, 20.12. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 ноември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 484/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалби на подсъдимия К. Иванов Стоянов от [населено място], лично и чрез неговият защитник - адвокат К. Елдъров, против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 2068/2010 [населено място] се в двете, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 84/06.07.2010 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 189/13.04.2010 г., постановена по нохд № 4034/2009 г., на Районен съд гр. Пловдив, 7-ми наказателен състав, като вместо нея е признал подс. К. И. С. за виновен в това, че на 15.07.2008 г., в гр. Пловдив, пред надлежен орган на властта – прокурор при В. прокуратура [населено място], е набедил Р. Г. П., инспектор в сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР Пловдив, в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, като е знаел, че е невинен, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и „обществено порицание”. На основание чл. 66 НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години и е постановил общественото порицание да се изпълни чрез прочитане на присъдата в района по местоживеене от [община]. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Касаторът в жалбите си, поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, която обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилно приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал от въззивния съд, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Той е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това въззивната инстанция, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с авторството и извършеното деяние, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са изцяло данните от показанията на свидетелите П., Костова, Миленков, З. и В., частично от тези на св. Б. и приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно, поведението и действията на касатора през инкриминирания период. В изпълнение на задълженията си по чл. 115, 303 и чл. 305, ал. 3 НПК, що се касае до неговите обяснения, съдът правилно ги е отхвърлил като неправдоподобни и от там и поддържаната от него версия. В тази част, подробните и логически издържани съображения - стр. 7 - 13 от мотивите на въззивния съд, не се нуждаят от възпроизвеждане в детайли. След като е установил по несъмнен начин, че на 15.07.2008 г., подсъдимият К. Стоянов, в [населено място], пред надлежен орган на властта – прокурор при В. прокуратура в [населено място], е набедил Р. Г. П. – инспектор в сектор „Икономическа полиция” при ОД на МВР [населено място], в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, като е знаел, че е невинен, правилно и законосъобразно е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, второинстанционния съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Възраженията, че въззивният съд не е бил обсъдил показанията на св. К. и Б. и че неправилно не е била дадена вяра на обясненията на подс С., също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Видно от мотивите към присъдата - стр. 4 - 6, същите са анализирани подробно и точно е посочено защо не им се дава вяра изцяло, или частично. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на подс. К. Стоянов. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Окръжният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК, настоящият състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретни възражения се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно са били приети за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважавани. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил е престъплението. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. Стоянов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 НК, е законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от показанията на св. П., Костова, Миленков, Захариев, В. и частично от тези на Б., от приложените по делото писмени доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. Наличните противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от предходният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, са законосъобразни. Както правилно е посочено в мотивите, налице са всички обективни и субективни признаци на престъплението. В подадената от подс. С. тъжба до В. прокуратура – надлежен орган на властта, на 15.07.2008 г., приложена по делото, се съдържат фактически обстоятелства уличаващи св. П. в престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, като подсъдимият е знаел, че той е невинен. Последното точно е изведено след анализа и преценката на данните по делото за цялостното му поведение, от променливите и противоречиви обяснения, подробно обсъдени в мотивите стр. 12 – 13. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод, са идентични с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема, които се споделят и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и че е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен. Не може да бъде направен друг извод освен този, че подс. Стоянов е извършил инкриминираното деяние. Съставът ва Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивната инстанция относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите й в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. е извършил престъплението по чл. 286, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание за уважаване на искането, за отмяна на въззивната присъда и оправдаването му. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на закона и искането за оневиняване, като неоснователен следва да бъде отхвърлен. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Конкретни възражения по този довод не са направени. Неоснователен е и този немотивиран довод в касационната жалба. При определяне размера на санкцията от въззивният съд и приложението на чл. 66 НК, за извършеното престъпление, са били подложени на анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, задачите на индивидуалната и генерална превенции. Именно затова същото се явява справедливо и правилно индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, при приложение на чл. 66 НК, досежно наказанието лишаване от свобода. По – нататъшно снизхождение би било неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 84/ 06.07.2010 г., постановена по внохд № 2068/2010 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: