Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението


Р Е Ш Е Н И Е
№ 50009
гр. София, 13.03.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2214/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., трето лице – помагач на ответника ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве„ , против решение № 260120/23.04.2021 г. по т.д.№ 680/2020г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, в която - след частична отмяна на решение от 06.03.2020 г. по т.д.№ 121/2019 г. на Старозагорския окръжен съд - предявеният от Д. Н. Г., чрез неговата майка и законен представител – Г. М. А. иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, е уважен за размера над 8 000 лева и до присъдените от въззивния съд 35 000 лева. Касаторът П. Д. П. оспорва решението, като постановено въз основа на негодни доказателствени средства – събрани в досъдебното наказателно производство и въз основа на представеното споразумение по нохд № 142/2019 г. на Районен съд - Казанлък, съдържащо признание на подсъдимата П. П., че е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал. 2 т. 1, чл. 20 ал. 2 , чл. 116 и чл. 119 ал. 1 ЗДвП. Намира, че неправилно е приета фактическа обстановка, различна от установимата от разпитания свидетел пред първоинстанционния съд и от приетите заключения на автотехническа и медицинска експертизи. Счита, че съдът е следвало да даде приоритет на тези доказателства пред споразумението, с което е приключило наказателното производство. Оспорва правилността на изводите на съда, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия, както и относно приетия за справедлив размер на обезщетение от 35 000 лева, като прекомерно завишен. Конкретни обстоятелства по приложението на чл. 51 ал. 2 и чл. 52 ЗЗД касаторът не излага.
Ответната страна – Д. Г. – оспорва касационната жалба, с довод за вътрешна противоречивост, като отрича въззивният съд да е допуснал процесуални нарушения, след като - както твърди и самият касатор – е коментирал и съобразявал и събраните в производството пред първа инстанция гласни доказателства и експертни заключения. Отрича нарушение на материалния закон и подлежащ на преценка размер на присъденото обезщетение, след като не е въведен конкретен довод в аспект на прекаленото му завишаване. Идентично се противопоставя и на преценка на правилността на въззивното решение досежно отреченото съпричиняване, след като касационната жалба не въвежда конкретни доводи в тази насока.
ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ не е депозирало отговор на касационната жалба на третото лице – помагач, но в хода на устните състезания я поддържа, като основателна, относно приложението на чл. 52 ЗЗД , като акцентира на установеното от СМЕ , че възстановителният период е бил кратък и е протекъл гладко.
С определение № 50499/05.10.2022 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса „ за приложението на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД, съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди„, обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с посоченото от касатора ППВС № 4/1968 г..
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 вр. с чл. 290 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
Ищецът – малолетният Д. Г. – претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 08.06.2018 г., настъпило по вина на водача на застраховано при ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве„, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, МПС,, в размер на 50 000 лева . В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП Д. е получил мозъчно сътресение , вкл. изпаднал в краткотрайна кома, както и травма на ръката. Като резултат се твърди, че детето дълго време е било лишено от обичайния си ритъм на живот, а възстановяването му продължава и до момента. Твърди се,че е бил на постелъчен режим и с нужда от чужда помощ. Месеци наред имал главоболие и виене на свят, без да може да чете, да гледа телевизия или да ползва компютър. Твърди се, че е претърпял и силен психологически стрес, пораженията от който са необратими.
Ответното застрахователно дружество е оспорило иска, вкл. с възражение за съпричиняване, поради внезапно навлизане на пострадалия на пътното платно и предприето пресичане, без да се съобразят приближаващите МПС. Противопоставя се и съпричиняване от родител, поради неупражнен контрол върху малолетното дете, предприело пресичането само. Ответникът счита, че сключеното в наказателното производство споразумение има силата на пресъдено нещо досежно деянието и вината на делинквента – П. П., вкл. досежно вредоносните последици, но така, както са описани в същото – контузия на главата, със сътресение на мозъка и загуба на съзнание. Оспорва получена травма на ръката или други увреждания, доколкото не са описани в споразумението, вкл. оспорва да е претърпян психологически стрес, при това с необратим характер. Намира претендираното обезщетение за прекомерно, дори да биха се установили всички твърдени увреждания и техните последици. От друга страна счита, че сключеното в наказателното производство споразумение не следва да се абсолютизира като доказателство, доколкото очевидно е сключено с цел бързо приключване на производството, за сметка на пълното и всестранно изследване на механизма на ПТП. Направил е доказателствени искания за установяване на този механизъм, вкл. разпит на свидетел – очевидец.
Първоинстанционният съд е допуснал разпит на свидетел – очевидец Д. Д. / о.с.з. от 18.02.2020 г. /, както и автотехническа експертиза относно механизма на ПТП, пътната обстановка и маркировка в участъка, където е настъпило. Експертизата е работила по материали от досъдебното производство – протокол за оглед на ПТП и снимков материал за същото, както и по материалите в наказателното дело № 142/2019 г. на Районен съд Казанлък. Вещото лице е приело, че само ако пострадалото дете е бягало / предвид установима от показанията , но на свидетелите в досъдебното наказателно производство, скорост на движение /, би се реализирал удар между него и МПС, а ако би се движело нормално автомобилът на делинквента би преминал мястото на удара към момента, в който детето би го достигнало. Коментирана е и ограничена видимост за водача на увреждащия автомобил – до 15 м. преди възприемането на детето като опасност - с която, обаче, същият е следвало да се съобрази и да подбере съответна на конкретните условия скорост – под 28,42 км./час. Съдебномедицинската експертиза е установила, че при ПТП малолетният Д. е получил охлузвания, кръвонасядания и отоци по цялото тяло, вкл. хематом на корема, описани в изготвената анамнеза при постъпването му в медицинското заведение, като е посочено и мозъчно сътресение, с пълна загуба на съзнание. Предвид известна противоречивост в медицинската документация, според описанието в която, при постъпването му в медицинско заведение детето не би могло да е в безсъзнание, вещото лице се основава на показанията на майката в досъдебното производство, с оглед даденото от нея описание на състоянието му към момента на ПТП/ не давал никакви признаци на живот, обърнати очи при повдигане на клепачите, отпуснато тяло /. Загубата на съзнание е квалифицирана като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установено е консервативно лечение в продължение на 8 дни в лечебно заведение и последващо – в дома, при нужда. Пълното възстановяване от сътресение на мозъка с изпадане в кома / по принцип, а не в конкретния случай / вещото лице сочи с продължителност около 1 месец , а до 6 месеца възможност за главоболие, световъртеж, светобоязън, намалена умствена работоспособност. Изрично е упомената липсата на медицинска документация след изписването, вкл. за извършени контролни прегледи при неврохирург или невролог. Само като възможност, при този вид травма, вещото лице е посочило дискретни усложнения, за които обаче са необходими апаратни изследвания / компютърна томография и електро-енцефалография / и които е невъзможно да се установят със снемане на анамнеза. Предвид последното е счетен за негодно доказателствено средство евентуален преглед на пострадалия от вещото лице в хода на съдебното производство. Свидетели за претърпените от ищеца болки и страдания не са изслушвани.
Първоинстанционният съд, основно възпроизвеждайки съдържанието на събраните доказателства, е уважил иска по чл. 432 ал. 1 КЗ до размера на 8 000 лева. Приел е, че сключеното в наказателното производство срещу делинквента – П. П. – споразумение обвързва страните досежно извършване на деянието и вината й – при форма „непредпазливост“ / споразумението, обаче, съдържа вътрешно противоречие, предвид упоменаване и на форма на вината „умисъл „ , което е предпоставило и конституирането на касатора , в качеството на трето лице - помагач на ответника / . Приел е, че доколкото по делото не са ангажирани преки доказателства за търпимите от ищеца болки и страдания, вкл. за продължителност на главоболие и виене на свят, повече от обичайно сочения от вещото лице период от 1 месец, както и за претърпян и непреодолян психически стрес, битови и други неудобства, обезщетение в така приетия размер се явява справедливо. Съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване, като е приел, че пострадалото дете е пресичало на пешеходна пътека и на бърз ход, но последното не е от естество да обоснове съпричиняване, след като водачът на МПС е имал техническата възможност да подбере скоростта си на движение, с оглед конкретните условия – на ограничена видимост в зоната на пешеходна пътека. Отхвърлено е и възражение за съпричиняване, основано на неосъществен от родител контрол върху малолетното дете, с довода, че задължението на родителя не изисква и „непосредственото му участие в детските игри, какъвто е случая „.
Първоинстанционното решение е обжалвано от всяка от главните страни. Във въззивната си жалба застрахователното дружество – ответник не се е позовало на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, досежно установяването механизма на ПТП, нито е оспорило годността на съобразените, вкл. от назначените експертизи, доказателствени средства – свидетелски показания, събрани в досъдебното наказателно производство, нито е направило доказателствени искания в този аспект.
Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, присъждайки допълнително обезщетение от 27 000 лева или пълния размер на присъденото обезщетение е 35 000 лева. За да определи този размер съдът е изходил от възрастта на пострадалия – 6 години / неясно в какъв аспект / и от обстоятелството, че мозъчното сътресение представлява „ функционално увреждане на мозъка „, от най-тежката - ІV степен, според заключението на СМЕ, като придружено с изпадане в кома / в случая краткотрайна – до 6 мин., но повече от 1 минута / – средна телесна повреда – разстройство на здравето с временна опасност за живота. Изхождайки от преждеупоменатата резерва на вещото лице - че „изпадането в безсъзнание„ е установимо само от описанието на преки свидетели, съдът е коментирал показанията на майката на детето, събрани в досъдебното производство. Останалите, установени от първоинстанционния съд факти, относно продължителността на лечението и вида му, са споделени от въззивния съд, но е отчетена възможност главоболието и световъртежа да продължат до 6 месеца, въпреки липсата на конкретни доказателства за подобни страдания. Като цяло, съдът е изхождал от съображението, че краткотрайната загуба на съзнание е довела до увреждане на мозъка, макар вещото лице изрично да е коментирало необходимостта от специализирани апаратни изследвания за това, каквито не са налице. Въззивният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване от пострадалия, като е приел, че липсват доказателства от които да се установи внезапно предприето от детето пресичане на пътното платно, изхождайки от данни - отново събрани в досъдебното производство – за предходно спрял, за да пропусне детето автомобил в дясна, спрямо увреждащото МПС, пътна лента. Относно възражението за съпричиняване, поради неупражнен контрол върху малолетното дете от негов родител, въззивното решение не съдържа мотиви.
По правния въпрос :
Понятието „справедливост”, съгласно даденото с ППВС № 4/68 год., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в обезщетение на неимуществени вреди, причинени от деликт, а всякога е свързано с преценката на конкретни и доказани по делото обстоятелства, както и с общественото разбиране за справедливост , на даден етап от развитие на обществото. За да се удовлетвори така въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението, за възмездяване претърпените от деликт морални вреди, трябва да е съразмерно на вида, тежестта и обхвата им, на продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия и да кореспондира с икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането.
По съществото на касационната жалба :
Въведените от касатора доводи са относими към правилността на въззивното решение, по прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД .
Третото лице - помагач на ответника и настоящ касатор не е атакувало първоинстанционния акт, досежно мотивиране правните изводи на съда, въз основа на доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, поради което негодни, нито въззивната жалба на застрахователното дружество съдържа доводи в този смисъл, поради което същите следва да се считат преклудирани и не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Не подлежи на разглеждане и довод за съпричиняване, поради неупражнен от родителя контрол върху малолетното дете, предприело пресичане на пътното платно, макар на пешеходна пътека, само. Въззивният съд не се е произнесъл по това възражение, но довод за процесуално нарушение във връзка с това касаторът не е формулирал, оспорвайки единствено правилността на констатациите на въззивния съд, за липса на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Липсата на противопоставен въззивен довод за неправилност, поради негодността на съобразени от първоинстанционния съд доказателствени средства / събрани свидетелски показания и експертни заключения в досъдебното наказателно производство срещу делинквента, в противоречие с принципите за устност и непосредственост / изключва единствено дължима от настоящия състав преценка за процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд и евентуално подлежащи на коригиране, с връщане на делото на въззивна инстанция, но не обвързва настоящата инстанция със същите, тъй като не ги конвертира в годни доказателствени средства. Поради това, експертното заключение на СТЕ - изготвено изцяло върху свидетелски показания, относно възприета скорост на придвижване на пострадалия и на управление на увреждащото МПС, събрани в досъдебното наказателно производство, доколкото с така съпоставените скорости е обоснован извод, че ако пострадалият би се движил с нормален ход, сблъсък между увредения и МПС не би настъпил – не следва да бъде кредитирано. Макар св. Д. , разпитан по делото, да потвърждава скорост на МПС от 50 км./ч. , колкото е възприетата и от вещото лице от СТЕ, остават недоказани – пълно и главно - с приети по делото доказателства, скоростта и начина на придвижване на пострадалия.
По приложението на чл. 52 ЗЗД :
Съгласно чл. 383 ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Визира се конкретно извършеното изпълнително деяние /действие или бездействие/, с характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за което деецът е осъден, в съответствие с приложената наказателно-правна норма. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, без да са елементи от фактическия състав на престъплението, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства, в рамките на производството по разглеждане на гражданския иск за обезщетяване на вреди / когато такъв не е бил предявен в наказателното производство / и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила / така решения по т.д. № 3945/2013 г. I т.о., т.д. № 411/2010 г. II т.о., т.д. № 368/2010 г. I т.о. ,гр. д. № 1366/1979 г. І г. о. на ВКС и др ./ . Както се сочи и в решение № 53/ 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички, по отношение на визираните в чл. 372 ал. 2 НПК / отм., съответно в чл. 413 от НПК от 2005 г. / констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес.
В настоящия случай, със сключеното в наказателното производство споразумение П. Д. П. се е признала за виновна в извършването на деяние по чл. 343 ал. 3 пр. последно вр. с чл. 342 НК - причинена по непредпазливост / макар при посочена в споразумението и форма „умисъл„, обусловила и интереса на третото лице - помагач от обжалването / , при управлението на МПС в нарушение на разпоредби на Закона за движение по пътищата / чл.5 ал.2 т.1 , чл.20 ал.2 и чл. 119 ал.1 /, средна телесна повреда - контузия на главата със сътресение на мозъка със загуба на съзнание, довело до разстройство на здравето , временно опасно за живота. Посоченото конкретно увреждане, удовлетворяващо признаците на средна телесна повреда, съгласно чл. 129 ал. 2 НК, достатъчно за приложението на конкретния престъпен състав, следва да се приеме за доказано, съобразно гореизложените съображения относно приложението на чл. 300 ГПК, спрямо обхвата на вредите , посочени в акта на наказателния съд. По същите съображения, сключеното споразумение не изключва установяването и на друг вид, претърпени от същото ПТП вреди, само защото същите не са установени и съобразени при сключването на споразумението. В този смисъл, установяването на претърпяна травма на ръката е подлежало на доказване в производството по чл. 432 ал. 1 КЗ. Съобразимите , като годни, доказателствени средства за установяване на търпимите неимуществени вреди,обаче, са единствено представената медицинска документация и заключението на СМЕ, работило въз основа на същата. В заключението на вещото лице от СМЕ са посочени констатирани при постъпването на пострадалия в Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович „ – Стара Загора „ охлузвания, кръвонасядания и отоци „ , а също „ хематом на корема „ , както и поставена гипсова лонгета на ръката, за която , при разпит в о.с.з. от 18.02.2020 г., вещо лице Б. сочи, че не установява причината за поставянето й. Следователно, медицинската документация не установява конкретно съдържание на сочената в исковата молба травма на ръката, от което, и при липса на други доказателства, да би се съобразило обичайно необходимото време и начин за лечение на съответната травма и присъщите й болки и страдания. В исковата молба не се сочат търпими болки и страдания, в причинност с констатираните охлузвания, кръвонасядания и отоци, а и вещото лице от СМЕ ги квалифицира като „разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 НК“ . Във връзка с претърпяното мозъчно сътресение, с временна загуба на съзнание, вещото лице / вкл. с обяснения в о.с.з. на 18.02.2020 г. / е пояснило, че се касае за краткотрайна загуба на съзнание - от порядъка на повече от една / предвид квалифицирането му като временно опасно за живота / и до няколко минути , без морфологично засягане на мозъка или увреждане на черепа . Пострадалият е лекуван консервативно, при 8 –дневен болничен престой и предписани единствено обезболяващи при нужда, след изписването. Вещото лице сочи, като обичаен за възстановяване от такава увреда, период от 1 месец и само като възможност пострадалият, до 6 месеца след увреждането, да изпитва симптоми като главоболие, световъртеж, светобоязън, намалена умствена работоспособност. Също като възможност вещото лице допуска дискретни усложнения, но установими само със специализирана апаратура. Не са представени доказателства за извършвани контролни прегледи или за съставена медицинска документация, във връзка с потърсена лекарска помощ, поради търпими неблагоприятни последици,съобразно посоченото в исковата молба. Не са ангажирани доказателства за понесен силен и непреодолим психологически стрес, за нарушено ежедневие и препятствани, присъщи дейности като четене, ползване на компютър, гледане на телевизия, при това за сочения продължителен период от 6 месеца, нито са ангажирани доказателства за спазван постелъчен режим и нужда от чужда помощ, различна от присъщата в обслужването на малолетно дете от родител.
Предвид вида на доказаното увреждане на малолетния Д. Г. - контузия на главата, с мозъчно сътресение ,причинило временна загуба на съзнание, съставляващо „средна телесна повреда„ – разстройство на здравето, временно опасно за живота, вида и продължителността на проведеното лечение, обичайната продължителност на възстановяването и присъщи на увреждането болки, страдания и неудобства, в рамките на тази обичайна продължителност, като се отчете, че не са установени морфологични увреди на мозъка, нито на черепната кутия, както и каквито и да било трайни последици, след обичайно присъщия 1 – месечен период на възстановяване, в съответствие с икономическата конюнктура към датата на увреждането, настоящият състав намира, че присъденото обезщетение от 35 000 лева излиза извън присъщата му обезщетителна функция, за сумата над 8 000 лева, правилно приета от първоинстанционния съд за адекватна спрямо установената фактическа обстановка. Съдът не е отчел съвкупността от обстоятелства, посочени в исковата молба, спрямо които самият ищец е определил справедлив размер на обезщетяването си от 50 000 лева и съответно каква част от същите – преобладаваща - е останала недоказана в процеса, дори спрямо собствените му / на въззивния съд / фактически констатации – травма на ръката, непреодолим психологически стрес, спазване на постелъчен режим, нужда от чужда помощ, извън обичайното обслужване на малолетно дете, трайно нарушен ритъм и начин на живот. При това съдът е обосновал размера и с недоказани по делото факти, като претърпяна увреда на мозъка и продължителен – 6 месечен - период на възстановяване. Въззивният съд е приложил неправилно материалния закон – чл.52 ЗЗД – като е допуснал обезщетението да съизмерява и неоснователно обогатяване за пострадалия.
Несъстоятелни са възраженията на ответника, че приложението на чл. 52 ЗЗД не следва да бъде коментирано от настоящия съд, предвид липсата на конкретни доводи в касационната жалба. Касае се за приложение на императивна правна норма, общото възражение за неправилното приложение на която, съобразно събраните доказателства, е достатъчно да обоснове годен касационен довод.
Предвид изхода на спора, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която отменя първоинстанционното решение и присъжда допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 27 000 лева, ведно със законната лихва от 16.07.2018 г. .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯВА , по касационната жалба на П. Д. П., ЕГН [ЕГН], трето лице – помагач на ответника ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве„ , решение № 260120/23.04.2021 г. по т.д.№ 680/2020г. на Пловдивски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК, с решение № 260187/21.06.2021 г. , в частта му, с която - след частична отмяна на решение от 06.03.2020 г. по т.д.№ 121/2019 г. на Старозагорския окръжен съд ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ е осъдено, на основание чл. 432 ал.1 КЗ , да заплати на Д. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], представляван от законния му представител – Г. М. А. с ЕГН [ЕГН] , допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 08.06.2018 г., настъпило по вина на водача - П. П. , на застраховано при ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве„, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, МПС, в размер на 27 000 лева, над присъденото с първоинстанционното решение обезщетение от 8 000 лева, ведно със законна лихва върху същото от 16.07.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.03.2020 г. по т.д.№ 121/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която предявеният от Д. Н. Г., чрез законния му представител – Г. М. А. , иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу ЗАД „ ДаллБогг : Живот и Здраве „ е отхвърлен, за разликата над присъдените с първоинстанционното решение 8 000 лева и до присъдените от въззивния съд 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 08.06.2018 г., настъпило по вина на водача - П. П. , на застраховано при ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве„, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, МПС.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: