Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 26.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1557/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./-ТД, [населено място] чрез инспектор-юрист Н. К. против въззивно решение на Апелативен съд-В. № 99/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 239/2010 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на ОС-Търговище № 57/12.01.2010 г., постановено по гр. д. № 357/2009 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от К.-ТД, [населено място] срещу Х. М. М. от [населено място], [община] главен иск по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД в останалата му неуважена с решението част и изцяло евентуален иск по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на следното имущество: жилищна сграда и гараж в държавен УПИ ХХІІ-1703, кв. 107 по плана на [населено място], на стойност 97000 лв., за сумата 85000 лв., претендирана като получена от ответника след разпореждане с имота; сумата 19900 лв., представляваща пазарна оценка към момента на отчуждаване на 204/412 ид. ч. от дворно място от 412 кв. м., за което е отреден УПИ ХІV-3495-1989, кв. 84 по плана на [населено място], с построените в северната част жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки; сумата 7910 лв.-пазарна оценка към момента на разпореждане с л. а. БМВ-520, с рег. № Т 63-33 АД; сумата 7860 лв.-пазарна оценка към момента на разпореждане с л. а. Опел фронтера 2.4, рег. № Т 33-31 ТТ; сумата 6010 лв.-пазарна оценка към момента на разпореждане с л. а. Пежо-406, рег. № Т 48-59 ТТ; сумата 18480 лв.-пазарната оценка към момента на разпореждане с Пежо-607, рег. № С 85-58 РС; сумата 4864.79 лв., преминала по банкова сметка [банкова сметка] и сумата 25537.25 евро, преминала по банкова сметка [банкова сметка], и двете в О., клон П.. С жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон /чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД/ и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да се отмени и вместо него да се постанови ново решение на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, с което да се уважат предявените от К. искове. Подробни съображения са изложени с писмени бележки от инспектор-юрист Н. К.. Ответникът по касация Х. М. М. не е изразил становище по жалбата. За Върховна касационна прокуратура прокурор С. е на становище, че жалбата е основателна и следва да се уважи. С определение № 70/26.01.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос, касаещ предметните предели на иска за отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К., по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата видно от влезли в сила решения, а именно: Р. № 87/29.01.2010 г. по гр. д. № 369/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. от 10.11.2008 г. по гр. д. № 120/2008 г. на ОС-Благоевград, копия от които са приложени-основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, ал. 1 вр. § 1, т. 1 и 2 ДР на ЗОПДИППД и правилно е посочил, че се отнема в полза на държавата имущество от лице, което е придобило през проверявания период имущество на значителна стойност /над 60000 лв./, срещу което е започнало наказателно преследване за престъпление по посочените с чл. 3, ал. 1, т. 1-25 ЗОПДИППД текстове от НК и може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник за придобиването му. В случай, че имуществото по ал. 1 на чл. 4 ЗОПДИППД е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, по силата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИПППД на отнемане подлежи само полученото от прехвърлителя. Въззивният съд правилно е приел, че в конкретния случай с влязлата в сила част на първоинстанционното решение са установени спрямо ответника предпоставките за отнемане на имущество на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, а именно: през проверявания период-17.11.1985 г. -23.07.2008 г. той е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 ДР на ЗОПДИППД, осъден е с влязла в сила на 6.06.2007 г. присъда за извършено престъпление по чл. 243 НК в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗОПДИППД, констатирана е съществена непропорционалност между стойността на придобитото от него имущество с получените законни доходи и при тези данни законосъобразно съдът е приел, че в случая може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, което обуславя отнемане на имуществото в полза на държавата. Неправилно, обаче, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила първоинстанционно решение правилно е уважен искът с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД само по отношение на съществуващото до приключване на съдебното дирене в патримониума на ответника имущество, тъй като разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД не предвиждат изрично възможността за отнемане в полза на държавата несъществуваща понастоящем в имуществото на ответника вещ, сума пари или друго право, както и че норми със санкционен характер /какъвто характер имат нормите на ЗОПДИППД/ винаги следва да се тълкуват ограничително, въпреки целите по чл. 2 ЗОПДИППД, поради което съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД в останалата му част и изцяло иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД. В тази част въззивното решение е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон /чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД/, необосновано е и при постановяване на решението е съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 2 ГПК - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата чрез К. се поражда право да предяви пред граждански съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. В този смисъл е Р. № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 вр. чл. 291, т. 3 ГПК, което има задължителен за съдилищата характер с оглед разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Затова въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, предвид неправилния извод на въззивния съд, че законът не предвижда възможност за отнемане в полза на държавата неналично в патримониума на ответника по делото имущество. В тази връзка се налага съдът по съществото на спора да подложи на обсъждане и да прецени събраните по делото доказателства, като има предвид изложените в настоящото решение съображения по тълкуването и прилагането на закона при разрешаването на спора във връзка с отнемане в полза на държавата неналично в патримониума на ответника имущество. Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд - В., Гражданско отделение № 99/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 239/2010 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение на Окръжен съд - Търговище № 57/12.01.2010 г., постановено по гр. д. № 375/2008 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./-Териториална дирекция /ТД/-гр. Велико Т. срещу Х. М. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], ул. „Д-р В. Г.” № 84 главен иск с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД в останалата му част и изцяло евентуалния иск по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на непритежавано в патримониума на ответника имущество и ВРЪЩА делото на Апелативен съд-В. за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: