9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 07.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 154 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца А. Д. А. против Решение № 6713 от 05.10.2015г. по гр.д.№ 2724/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 4-а въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 40858/2013г. на Софийски РС, 34 състав за отхвърлянето на обективно съединените искове за прогласяване нищожността на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити /версия септември 2007г./, на основание чл.146,ал.1 ЗЗП, като неравноправна по смисъла на чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП и на основание чл.26,ал.1,предл.трето ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Решението на въззивната инстанция по обективно съединения иск по чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост и постановяване на друго за уважаване на установителния иск. Твърдението е, че препращайки по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният не е взел предвид обстоятелството, че условията, при които банката може да увеличава базовия лихвен процент на основание т.25.3 от ОУ към договора за предоставяне на ипотечни кредити, са формулирани неясно, без да е посочено при каква методология и в какъв размер може да бъде едностранно увеличен базовият лихвен процент. В противоречие с материалния закон бил и изводът, че е приложимо изключението на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП предвид уговорката за обуславяне размера на задължението от колебания или изменения в борсовите или финансови индекси. Касаторът счита, че е налице изначална неизвестност по какъв начин и с колко би се изменил лихвеният процент по кредита на някое от неясно и общо формулираните основания в т.25.3 от ОУ, поради което е неприложимо изключението, визирано в хипотезата на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на жалбата.
С определение № 507 от 09.06.2016г. настоящият състав допусна касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса за приложимостта на изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.
В съдебно заседание касаторът поддържа становището си. Ответната страна не изпраща представител и не взема становище.
Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните и при проверката по чл.290,ал.2 ГПК намира следното:
Безспорно е, че съгласно чл.7 от Договора за ипотечен кредит от 14.11.2007г. ищецът се е задължил да заплаща първоначална лихва за период от три години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка /в размер на 1.4% процентни пункта/, а за останалия срок на кредита - да заплаща лихва под формата на базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка /намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма Д. „Уют“/. В исковата молба ищецът е изложил подробни съображения в обосноваване на тезата си, че клаузата на т.25.3 от Общите условия на Банка Д. е нищожна на основание чл.146,ал.1 ЗЗП, тъй като чрез нея икономически по-силната страна в договорното правоотношение разполага с предварително определеното от самата нея в ОУ право да променя едностранно условията по договора – размера на задължението на кредитополучателя за лихва, без методиката за промяната на базовия лихвен процент да е уговорена по ясен, непротиворечив и предварително известен на насрещната страна начин, като нито в договора, нито в общите условия е предвидена възможност за преустановяване на договорната връзка от кредитополучателя. Чрез заключението на приетата счетоводна експертиза е установено твърдението на ищеца, че съгласно сключения договор, за първите 3 години годишният процент на лихвата е 5.59%, а за останалия погасителен период - 7.79%; че през периода на издължаване на кредита, лихвеният процент е едностранно променян: на 02.04.2008г. е увеличен с 0.5 пункта /от 5.59% на 6.09%/ в резултат на увеличение на базовия лихвен процент от 4.19 на 4.69%; на 21.10.2008г. поради увеличаване на базовия лихвен процент с 1%, лихвата е увеличена с този размер на 7.09%; на 27.11.2010г. поради изтичане на тригодишния период, е променена надбавката от 1.4 на 4.1 процентни пункта, лихвата - съответно на 9.79%.
Съдилищата са приели, че процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание пар.13,т.1 ДР на ЗЗП; че освен правилата на чл.58 от Закона за кредитните институции, които са важими за всички договори за кредит и уреждат императивните правила за определяне на лихвата по тях, приложими са и правилата на ЗЗП, на които в исковата молба ищецът се е позовал, за да обоснове искането си за прогласяване нищожността на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, тъй като съставлява неравноправна клауза в общи условия по смисъла на чл.146,ал.1 ЗЗП във вр. с чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.26,ал.1, предложение трето ЗЗД.
Препращайки, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че в т.25.3 от ОУ към договора за ипотечен кредит от 14.11.2007г. /съгласно който: „Кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA EURIBOR LIBOR; б/при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България СРІ; г/въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху банка Д.; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите/ достатъчно ясно по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗП алтернативно са предвидени условията за едностранна промяна от банката на базовия лихвен процент и таксите, и такива конкретни основателни причини са изменение на финансови, валутни или потребителски индекси, нормативни актове, регулации на Централната банка, промяна в нейната парична политика или на средните годишни пазарни лихвени нива. Посочила е, че в противоречие с чл.143,т.10 и т.12 ЗЗП тази клауза предвижда право на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита като при значително завишение на цената, в сравнение с първоначалната, кредитополучателят е лишен от право да прекрати едностранно договора. Счела е обаче, че клаузата не е нищожна като неравноправна, с оглед регламентираното в чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП изключение - когато уговорката за увеличението размера на лихвата е обусловена от колебания или изменения в борсовите или финансови индекси, каквото е предвиденото основание за едностранна промяна на базовия лихвен процент в текста на т.25.3 от ОУ. Посочено е, че нивата на индексите представляват външни и обективни фактори, извън контрола на страните, включително и на банката и това изключение е приложимо /на основание пар.13,т.12 от ДР на ЗЗП/ спрямо договора за банков кредит с предмет кредитиране и във връзка с изпълнявана банкова дейност, свързана с риск от колебания или изменения на посочените показатели; прието е, че доколкото лихвата по договора за банков кредит е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазара, която е извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то е налице приложното поле на изключението, визирано в чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Потвърдени са и изводите, че не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави.
По правния въпрос:
С решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ІІІг.о.е даден отговор на въпроса за приложението на предвиденото в чл.143,ал.3,т.1 ЗЗП изключение от правилото за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от търговеца фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/. Изведено е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип за неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената. С решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. по реда на чл.291,т.1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар.
С постановеното след допускане на касационното обжалване Решение №95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о. е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл.58,ал.1,т.2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
Настоящият състав изцяло споделя дадените разрешения и приема, че отговорът на правния въпрос, по който е допуснато обжалването е, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза, изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП е неприложимо.
Разпоредбата на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП изключва неравноправността при клаузи със смисъла по чл.143т.7,10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива фактори /колебания на борсов курс, индекс, размер на лихвения процент на финансовия пазар/, тяхното влияние по отношение необходимостта от промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол, защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно външните причини, които могат да обусловят изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или доставчика на финансови услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при увеличение на цената, винаги е по-слабата, потребителят, чиито права са предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП. Този извод следва както от целта на закона, така и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с чл.144,ал.4 ЗЗП - при клауза в потребителски договор за индексиране на цени, почтеността на добрия търговец предпоставя „методът на промяна в цените да е описан подробно и ясно в договора”. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл.147,ал.1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл.1 от закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор /чл.4 ЗЗП/. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на потребител договор с клауза за изменение на цената, респ.лихвата/, обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за промяна на цената, не е налице, същият не може да се ползва от изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
Не е част от предмета на правния въпрос действителността на клауза, уреждаща възможността цената на финансовата услуга единствено да нараства при промяна на пазарните индекси, без да се променя при тяхното намаляване, съответно на клауза, при която отсъства обвързаност на конкретния размер на промяната на лихвата /цената/ с конкретния размер на изменение на пазарния индекс.
По правилността на решението:
С оглед отговора на правния въпрос въззивното решение е неправилно. Неправилен е както изводът, че достатъчен критерий за приложимост на изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини /без необходимост от ясно установени правила и конкретна информация как и колко търговецът може да промени цената/, така и становището за възможността конкретната клауза на ОУ да попада във фактическия състав на изключението.
Не се налага извършването на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, поради което са налице предпоставките за произнасяне по същество на спора.
При безспорния по делото факт, че в договора за ипотечен кредит и в Общите условия към него не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т.е. не са инкорпорирани условията - вътрешните правила на банката, изисквани от т.2 на чл.58,ал.1 ЗКИ /приложимият за спора закон, тъй като Закона за потребителския кредит в редакцията му преди изменението бр.59/2016г. и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, които дават специална закрила на потребителите на кредитни услуги и уреждат правила за прозрачност и яснота при предоставяне на кредити на потребители и задължение за предоставяне на преддоговорна информация, са приети след сключване на процесния договор от ноември 2007г./ следва, че клаузата на т.25.3 ОУ, която въвежда право на кредитора едностранно да променя базовия лихвен процент, е неравноправна. Тя съдържа единствено изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши промяната. В ОУ и в договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната. Банката не твърди, съответно по делото няма доказателства, че на кредитополучателя са били оповестени и предоставени „правила”, по които ще се определи, или е определен конкретният размер на увеличението. Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки базовия лихвен процент, е променила годишния процент на лихвата по конкретния кредит от 5.59%, първоначално на 6.09%, а от октомври 2008г. на 7.09%. Тази промяна съставлява едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва - цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит. Тя е упражнена на основание на клауза от общите условия - т.25.3, която е неравноправна, поради това и нищожна - чл.146,ал.1 ЗЗП като по делото няма спор, че не е уговорена индивидуално.
Поради неприложимост на изключението по чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП на основание несъмнено установената в процеса недобросъвестност на банката, предложила клаузата в своите ОУ, но без да включи в съдържанието на договора методиката, която прилага при изменение на базовия лихвен процент, предявеният установителен иск е основателен, което обуславя отмяна на въззивното решение и уважаването му.
По отношение на разноските, претендирани от касатора:
Следва да бъде отменено въззивното решение и в частта за потвърждаване на първоинстанционното в частта за осъждането на ищеца за заплащане на разноски на ответната страна. Банката следва да заплати на касатора на основание чл.78,ал.1 ГПК поисканите и доказани разноски, направени във връзка с установителния иск за трите инстанции, за които списъци по чл.80 ГПК за всяка са представени, в общ размер на 5 229лв.
Поради изложеното , ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 6713 от 05.10.2015г. на Софийски градски съд, ГО, 4-а въззивен състав по гр.д.№ 2724/2015г. в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 40858/2013г. на СРС, 34 състав за отхвърляне на установителния иск за нищожност на основание чл.146,ал.1 ЗЗП на т.25.3 от ОУ на договор за ипотечен кредит, вместо което постановява:
Прогласява за нищожна, на основание чл.146,ал.1 ЗЗП клаузата на т.25.3 от Общите условия на [фирма] за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица /версия септември 2007г./, неразделна част от договор за ипотечен кредит от 14.11.2007г., сключен между А. Д. А. и [фирма].
Отменя същото решение в частта за потвърждаване на решението на СРС относно разноските, присъдени в тежест на А. Х..
Осъжда [фирма] да заплати на А. Д. Х. сумата 5 229лв. разноски по делото по установителния иск за трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|