Р Е Ш Е Н И Е № 293 гр. София, 28.12.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2201 по описа за 2017г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответницата Т. П. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ж. М. срещу решение № 114 от 04.05.2017г. по в. т. дело № 99/2017г. на Пловдивски апелативен съд, 1 търговски състав, с което е потвърдено решение № 386 от 02.11.2015г. по т. дело № 167/2014г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е признато за установено, че Т. П. Г. дължи на [фирма] сумата 52 929,04 лв., от която 47 009,73 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, и 5 919,31 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2010г. до 05.10.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3717/20.10.2011г. по ч. гр. д. № 5373/2011г. на Старозагорски районен съд и е потвърдено определение № 57 от 15.01.2016г. по т. дело № 167/2014г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която е изменено първоинстанционното решение като ответницата е осъдена да заплати на [фирма] разноски в размер 964,29 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски по делото. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приложил фингирано уведомяване и неправилно е приел, че достигането на уведомлението за предсрочна изискуемост до адресите на адресата е равнозначно на достигане на уведомлението до адресата. Позовава се на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал. 1 от Общите правила и поддържа, че удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестно поведение на получателя, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор, а опитът за предаване на съобщението не се приравнява на фактическото му получаване. Касаторът излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че в чл. 13 от договора за поръчителство е дефинирано ясно какво се има предвид под „достигане до адресата“. Прави оплакване за неправилно тълкуване на договора в противоречие с правилата на чл. 20 ЗЗД и прилагане на правото по аналогия. Моли въззивното решение да бъде отменено, предявените искове да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”, представлявано от адв. Х. И. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че въззивният съд правилно е установил, че отговорността на касатора е възникнала по силата на договор за поръчителство от 20.08.2009г. и с подписването на анекс № 1 към договора касаторът е поел и задължения по анекса. Ответникът поддържа, че по делото е установено обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на банката, предвид изпратеното до главния длъжник – кредитополучателя [фирма] писмо чрез [фирма] с пощенско клеймо на 31.08.2011г. и влязлото в сила решение № 44/13.02.2013г. по т. д. № 439/2012г. на Окръжен съд Стара Загора. Доколкото изискуемостта на акцесорното вземане зависи от изискуемостта на главното вземане, то оспорванията са неаргументирани. В отговора на касационната жалба се излагат също доводи относно правилността на извода за фингирано връчване и положените необходими усилия от страна на банката да уведоми поръчителя чрез три посещения на пощенския служител на адреса. Ответникът моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 200 от 02.04.2018г. по т. дело № 2201/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос, относим към начина на удостоверяване на връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем: По какъв начин следва да бъде удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По релевантния материалноправен въпрос: В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е дадено разрешение, че предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника– кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за загубване преимуществото на срока. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката - кредитор трябва да бъде обективирано в писмен документ, да бъде изрично и недвусмислено заявено, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018г. по т. д. № 394/2017г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, „начинът на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи“. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В решение № 148/02.12.2016г. по т. д. № 2072/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е посочено, че начинът на удостоверяване на връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в сключения между страните договор. Разграничени са различни случаи на удостоверяване: при липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденцията; в случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка; в случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция. В хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка приложение намират условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение № 581/27.05.2010г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението/, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор. В решение № 180/23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че Общите правила и чл. 36, ал. 2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, пратката ще се счита за доставена на получателя. Ако в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява съобразно договорните клаузи. При необходимост от тълкуване на договора следва да се приложат правилата на чл. 20 ЗЗД като се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Изпращането на съобщение не трябва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител. В цитираните решения на ВКС съдебните състави са посочили, че е допустимо в договора да бъде предвидено, че изявлението на едната страна ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено. Клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В случай, че в договора няма уговорки относно връчването на съобщения и пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това, волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не може да се счита получено от длъжника. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите и дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос в горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и противоречие с константната практика на ВКС. Изводът на въззивната инстанция, че е налице фингирано връчване на 02.09.2011г. на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 13 от договора за поръчителство от 20.08.2009г., е неправилен. Преценката за наличие на фингирано връчване следва да се извърши съобразно договорната клауза за връчване на съобщения между страните. Според клаузата на чл. 33 от договора за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ № BL24081, сключен между [фирма] с предишно наименование [фирма] и [фирма] – Т. Т. Ч. като кредитополучател, и клаузата на чл. 13 от договора за поръчителство, сключен между [фирма] с предишно наименование [фирма] и Т. П. Г. като поръчител „всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора”. В изречение второ на двете договорни клаузи е предвидено, че ако „някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна, като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени“. В изречение първо на посочените договорни клаузи страните са постигнали взаимно съгласие относно способите за връчване на кореспонденция – в писмена форма чрез факс, лично доставяне, или по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма, на адреса, посочен в съответния договор. Във второто изречение на договорните клаузи съконтрахентите са предвидили задължение всяка от страните да съобщава писмено на другата страна настъпилата промяна на адреса, посочен в договора. При тълкуване на двете изречения на посочените договорни клаузи в тяхната взаимна връзка съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД се налага извод, че когато съобщението е изпратено на адреса, който не е променен, но не е удостоверено доставянето му, същото не се счита за получено. В процесната клауза на чл. 13 от договора за поръчителство, вкл. в чл. 33 от договора за банков кредит, не е предвидено фингиране на опита за доставяне на съобщението на фактическото му получаване. Целта на сключването на клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, е да бъде защитена страната, която изпраща съобщението, от недобросъвестното поведение на получаващата страна, например при отказ да получи съобщението или когато се укрива. Ако в договора не са разписани ясно съответните предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за връчване не е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни последици за получаващата страна, то не може да се приеме, че договорната клауза предвижда фингирано връчване на съобщения. В настоящия случай нито в посочените клаузи, нито в останалите договорни клаузи са предвидени ясни правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължима грижа, поради което клаузите на чл. 13 от договора за поръчителство и чл. 33 от договора за банков кредит не предвиждат фингирано връчване на съобщения. Освен това следва да се отбележи, че уведомлението за предсрочна изискуемост на вземането по кредита е изпратено до кредитополучателя Т. Т. Ч. като [фирма] на непълен адрес, тъй като банката – кредитор не е посочила номер на съответната улица, въпреки, че в договора за банков кредит е посочен адреса със съответния номер /вместо на адрес [населено място], [улица], вх- А, ет. 2, ап. 32, уведомлението е изпратено на адрес [населено място], [улица], вх- А, ет. 2, ап. 32/. В пощенските пликове и известията за доставяне, изпратени до ответницата Т. П. Г., не е посочен като изпращач [фирма], респ. с предишно наименование [фирма], нито изпращачът С. С. Ч. е посочил, че е представител на банката. В производството по предявените искове срещу поръчителя е без значение обстоятелството, че с решение № 44 от 13.02.2013г. по т. дело № 439/2012г. на Окръжен съд Стара Загора в производство по иск на банката срещу кредитополучателя [фирма] по чл. 422 ГПК е прието за установено съществуването на вземането на банката срещу кредитополучателя по издадената по ч. гр. дело № 5373/2011г. на Районен съд Стара Загора заповед за изпълнение, тъй като поръчителят не е участвал като страна в производството по т. дело № 439/2012г. на Окръжен съд Стара Загора, поради което има право да релевира възражения за липса на необходимите предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по кредита. В този смисъл изводът на въззивния съд, че посоченото решение не обвързва със сила на пресъдено нещо неучаствалата в това производство като страна Т. Г. в качеството й на поръчител по договора за кредит, е законосъобразен и постановен в съответствие със събраните доказателства. Въз основа на изложените съображения настоящият състав приема, че волеизявлението на банката - кредитор не е достигнало нито до кредитополучателя, нито до поръчителя, поради което предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит не е настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Следователно въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено съгласно чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК и вместо това предявените по реда на чл. 422 ГПК искове срещу ответницата Т. П. Г. трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] трябва да заплати на касатора сума в размер общо 10 426,45 лв., представляваща направени разноски по делото за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 114 от 04.05.2017г. по в. т. дело № 99/2017г. на Пловдивски апелативен съд, 1 търговски състав и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и управление [населено място], СО - район В., [улица] срещу Т. П. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 15 искове за признаване за установено, че Т. П. Г. дължи на [фирма] /с предишно наименование [фирма]/ сумата 52 929,04 лв., произтичаща от договор за банков кредит Продукт „Бизнес оборудване – ГФМК“ № BL24081 и анекс № 1, сключени между [фирма] и [фирма] – Т. Т. Ч., във връзка с договор за поръчителство, сключен между [фирма] и Т. П. Г., от която сума 47 009,73 лв. представляват главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011г. до окончателното изплащане на задължението, и 5 919,31 лв. – договорна лихва за периода от 21.08.2010г. до 05.10.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3717/20.10.2011г. по ч. гр. д. № 5373/2011г. на Старозагорски районен съд, като неоснователни. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и управление [населено място], СО - район В., [улица] да заплати на Т. П. Г. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 15 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 10 426,45 лв. /десет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.