Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 82   София, 18 май 2008 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети февруари .......... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова ..........................   ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева ..................................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гербев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................. КНОХД № . 660 . / . 08 . год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ц. И. защитник на подсъдимия А, срещу присъда № 55 от 13.11.08 год., постановена по ВНОХД № 1023/08 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същата изцяло е отменена оправдателна присада № 32 от 28.05.08 год. по НОХД № 92/08 год. по описа на Окръжен съд – гр. В. срещу подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 301, ал.1 НК. С въззивният акт Д. е признат за виновен в това, че на 18.10.07 год. в гр. В., в качеството си на началник Х. отделение при МБАЛ „Св. Петка” – гр. В., поискал от Л. Л. дар от 300 евро, който не му се следва за проведена на 13.10.07 год. операция на Е. П. и приел от П. Л. на 27.11.07 год. дар от 600.00 лв., който не му се следва за същата работа, поради което е на осн. чл. 301, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв. Наказанието лишаване от свобода е отложено на осн. чл. 66, ал.1 НК за срок от три години. На осн. чл. 301, ал.4, вр. чл. 37, т.7 НК Д. е лишен да извършва ръководна дейност в здравно заведение за срок от четири месеца. С присъдата съдът се е произнесъл и по разноските. С жалбата се визират касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1, 2 и 3 НПК, но не се сочат данните, които ги подкрепят. Представя се допълнение към жалбата. Последната се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид материалите по делото, сочените основания и доводи, становището на страните и закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Посоченото разминаване в наименованието на длъжността, заемана от Д. в МБАЛ „Св. Петка” АД – Видин, в обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт не е нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 1 НПК. Касае се до терминологична неточност. Обосновката на длъжностното качество по чл. 93, ал.1, т. „б” НК в обвинителното заключение, диспозитива на обвинителния акт, първоинстанционната и въззивната присъди са на базата на приложените на л. 75 – 77 от д.п. длъжностна характеристика и допълнително споразумение към трудовия договор, приети като писмени доказателства по делото. Последните са законно предявени на подсъдимия и неговия защитник в досъдебната и съдебната фази на процеса. В този смисъл подсъдимият и неговият защитник са били напълно наясно относно фактите, по които да организират защитата. Горното има значение и във връзка с второто възражение по допълнението към жалбата. Обстоятелствената част и заключителната част на обвинителния акт са единно цяло по смисъла на чл. 246, ал.2 и 3 НПК. В първата изрично е отразено длъжностното качество на Д. по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б”, пр. 1 НК. Същото е залегнало и като текстово изписване в диспозитива. Обстоятелството, че в последния не е възпроизведен и цифровия текст от НК не съставлява съществено процесуално нарушение. Подсъдимият и неговата защита са били наясно с повдигнатото обвинение, което е видно и от становището им по хода на делото в инстанциите по фактите. Не се констатира и нарушение на чл. 161, ал.2 НПК. По делото са приложени два протокола: за обиск и изземване / л. 10 – 11/, одобрен с разпореждане на съдия / л. 12 / и за претърсване и изземване с приложен фотоалбум / л.13 - 20 /, одобрен с разпореждане, приложено на л. 21 от д.п. На л. 14 изрично е отразено, че претърсването и изземването е извършено в кабинета на началника на отделение с точно описание на местонахождението му, като предварително на Д. е предложено доброволно на посочи предмета на престъплението. В тази насока въззивният съд е изложил подробна аргументация, отговаряйки на същите възражения от страна на защитата. Не по-малко обстоятелствено апелативният съд е отговорил и на второто основно възражение на защитата, касаещо длъжностното му качество. Аргументите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция. Възражението срещу съдебния акт е в противоречие с разпоредбите на Закона за лечебните заведения, визирани в чл. 59, ал. 1 относно легалното определение на отделението към болнично заведение, чл. 80, ал.1 касаеща персонала на лечебните заведения и чл. 68, ал.3 относно изискванията за началник на отделение. Съгласно тълкуването на посочените разпоредби поотделно и в тяхната взаимовръзка е незаконосъобразно направеното от защитата разграничение в дейността на Д. , извършил оперативната интервенция, като лекар и като началник на отделението. При служебната проверка по останалите касационни основания не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо с оглед целите на чл. 36 НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 55 от 13.11.08 год., постановена по ВНОХД № 1023/08 год. по описа на Софийски апелативен съд, наказателна колегия, първи състав. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................