Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр. София, 03.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Комов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 118 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Е. Д. Р. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 176/2015 г. по описа на Районния съд–Генерал Тошево. Осъденият твърди, че не е бил призоваван да участва в наказателното дело. Направил е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да му бъде предоставена възможност да се защитава лично и чрез ангажиран от него защитник, тъй като постановената присъда била силно завишена. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа искането на осъдения Р. за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК, намира следното: С присъда № 16 от 29.10.2015 г. на Районния съд–Генерал Тошево по н. о. х. д. № 176/2015 г. подсъдимият Е. Д. Р. е признат за виновен в това, на 26.06.2015 г. в [населено място], [община], в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, да е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „О. А.” с рег. [рег.номер на МПС] без свидетелство за правоуправление, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата не е обжалвана и след изтичане на законния срок, на 16.11.2015 г. е влязла в сила. Искането е направено на 15.01.2019 г. от задочно осъдения. Според данните по делото, той е бил задържан за изпълнение на наказанието с начална дата - 4.11.2018 г. Следователно, срокът по чл. 421 НПК е надлежно спазен. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на наказателното производство, направено от задочно осъдения да се уважи, освен в случаите, предвидени като изключение – осъденият след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. От материалите се установява, че с постановление от 19.08.2015 г. на осъдения Р. е било предявено лично обвинението за престъплението по чл. 343а, ал. 2 НК и определена мярка за неотклонение „подписка”. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане на съдията-докладчик от Районния съд–Генерал Тошево делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2015 г. Изпратената призовка на посочения от осъдения адрес (гр. Д.,[жк], вх. *, ет. *, ап. **) с информация за датата и мястото на съдебното заседание и уведомление по чл. 247б, ал. 1 (чл. 254, ал. 4 - отм.) НПК, ведно с приложен препис от обвинителния акт, се върнали невръчени и с отбелязване, че по сведения на съседи лицето живее и работи в Република Турция. Аналогични данни постъпили и при призоваване на осъдения за следващото съдебно заседание. Справката за задграничните му пътувания показала последно излизане извън пределите на страната на 7.09.2015 г., а справката от НБД „Население” – същия заявен като постоянен и настоящ адрес, на който подсъдимият Р. е бил призоваван. В съдебно заседание на 29.10.2015 г. съдът пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия и с участието на служебно назначения защитник, като се произнесъл с осъдителната присъда, постановена задочно. По делото били предоставени и сведения, че осъденият е бил обявен за издирване на 27.11.2015 г. При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите в искането, свързани с основанието по чл. 423 НПК, не могат да бъдат възприети. В конкретния случай осъденият Р. е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Макар надлежно да е бил запознат с процесуалните си задължения той е напуснал заявения адрес и конкретното му местоживеене за продължителен период от време е останало напълно неизвестно. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключението, че осъденият се е укрил и така по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда, правото на защита е било ефективно осъществявано от служебно назначения защитник. Предвид отсъствието на условията по чл. 423, ал. 1 НПК искането на задочно осъдения за възобновяване на делото поради неучастието му в наказателното производство следва да бъде оставено без уважение. Доколкото от искането може да се извлече и довод за явна несправедливост на наложеното наказание с присъдата на Районния съд – Генерал Тошево, в съответствие с изискванията на чл. 424, ал. 1 НПК делото следва да бъде изпратено на Варненския апелативен съд, в чийто правомощия е да се произнесе по тази част от искането на осъдения Е. Д. Р.. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Е. Д. Р. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 176/2015 г. по описа на Районния съд–Генерал Тошево на основание чл. 423 НПК. Изпраща делото по компетентност на Апелативен съд–Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: