9
Р Е Ш Е Н И Е № 50086 София, 28.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1252 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Ц., представяван от адв. С. С., срещу решение № 10301 от 06.04.2021г. по гр.д. № 1093/2020г. на САС, 2 състав, с което, след частична отмяна на решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС, е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над 2500 лева до 50 000 лева и касаторът е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за двете инстанции в размер на 2000 лева.
Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че предявеният иск е недоказан по основание, като не е съобразил разпоредбата на чл.296, т.2 ГПК и обстоятелството, че влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната част – за 2500 лева, се ползва със сила на пресъдено нещо за страните по делото относно наличието на фактите от правопораждащия фактически състав на иска. Поради това намира, че ответникът е признал наличието на изключително близка и трайна връзка между ищеца и починалия, обуславяща дължимостта на обезщетение за претърпените вреди. Оспорва и извода, че не попада в кръга на лицата, които съгласно ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Поради това моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен, като му бъдат присъдени и направените разноски.
Ответникът Гаранционен фонд оспорва касационната жалба. Поддържа, че по делото не е установена извънредна дълбочина на връзката между касатора и покойния му брат в съответствие с тълкуването, дадено с ТР № 1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, което обстоятелство е довело до присъждането на обезщетение в размер на 2500 лева, както правилно е приел въззивният съд. Моли да бъде взето предвид обстоятелството, че при настъпване на произшествието пострадалият е бил в нетрезво състояние по средата на пътното платно. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.
С определение № 190 от 04.04.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязлата в сила част от първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че относно присъденото обезщетение за сумата 2 500 лв., ведно със законните лихви, решението на СГС не е обжалвано и като такова е влязло в сила, поради което е намерил, че според ответника искът е основателен. Изложил е обаче съображения, че не са налице предпоставките на ТР 1/16 г. от 21.06.18 г. ОСНГТК ВКС, с което се допълват лимитативно изброените от ППВС 4/61г. и ППВС 4/69г. правоимащи да бъдат обезщетени родственици, като се приема, че съществуват особени житейски обстоятелства и ситуации, в които лица, извън определения от ВС кръг реално (без значение на формалните роднински връзки) търпят неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Посочил е, че показания за неимуществените вреди на ищеца е дала свидетелката Ц. Г., която утвърждава, че загиналият бил с 12 г. по-голям от брат си и поради тази разликата той се грижел за него като баща, подпомагал го, включително и финансово; че и след навършване на пълнолетие семействата на братята били в постоянна връзка, виждали се, празнували при поводи; че след смъртта на брат си (която следвала тази на двамата му родители) ищецът станал сприхав и изпаднал в нервна криза. Приел е, че според свидетеля А. А. двамата братя били в перфектни отношения, помагали си взаимно, морално и физически, разчитали един на друг. Намерил е, че от така дадените показания може да се направи извод за нормална близост на двама братя, запазили връзката си и след съвместното детство, но липсва онази категория особени житейски предпоставки, извеждащи отношенията от кръга на обичайното. Поради това въззивният съд е приел, че в обжалваната част претенцията е неоснователна. С оглед на този извод е намерил за безпредметно произнасянето по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и лимитирането на размера на обезщетението от § 96, ал. 1 ПРЗ ЗИДКЗ.
По поставения процесуалноправен въпрос:
По приложението на чл.297 и чл.298 ГПК и по въпроса за обективните предели на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения е формирана практика на ВКС – решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д. № 2488/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 43 от 14.04.2014г. по гр.д. № 6421/2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др., както и са дадени разяснения в мотивите на ТР № 3 от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право. Според дадените в т.2 на ТР № 3 от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
С оглед така формираната практика следва да се приеме, че влязлото в сила първоинстанционно решение в необжалваната от страните част, с която се уважава предявен осъдителен иск за парично вземане, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при разглеждане на спора относно останалата част от вземането във въззивната инстанция.
По основателността на касационната жалба:
Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с формираната практика по поставения процесуалноправен въпрос, което обуславя и неправилност на обжалваното решение, налагащо неговата отмяна. Тъй като не се налага събиране на други доказателства, делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция.
С първоинстанционното решение предявеният от ищеца – касатор в настоящото производство, Ц. Г. Ц. против Гаранционен фонд частичен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 17.12.2017г. ПТП, е уважен изцяло. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане – фактът на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – неустановения водач на неустановения лек автомобил, довело до процесното ПТП, и причинената при него смърт на пострадалия – брат на ищеца, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди, обуславящи легитимацията му да претендира от ответника обезщетение за тях.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над 2 500 лева до 50 000 лева.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. С оглед отговора на релевантния процесуалноправен въпрос влязлото в сила първоинстанционно решение установява със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти на спорното субективно материално право - факта на настъпилото ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – неустановения водач на неустановения лек автомобил, довело до процесното ПТП, и причинената при него смърт на пострадалия – брат на ищеца, както и наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, обуславящи легитимацията му да претендира обезщетение за тях. Въззивният съд, макар да е констатирал, че първоинстанционното решение е влязло в сила в посочената част, не е съобразил формираната с него сила на пресъдено нещо и неправилно е приел, че не са налице предпоставките на ТР 1/16 г. от 21.06.18 г. ОСНГТК ВКС и ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на починалия при процесното ПТП негов брат, поради което и не е формирал воля относно справедливия размер на обезщетението.
От показанията на разпитаната в първоинстанционното производство като свидетел Ц. Г., братовчедка на ищеца, се установява, че с оглед голямата разлика във възрастта им /12 години/, пострадалият по-голям брат на ищеца му бил като баща, грижел се за него преди да отиде в казармата, постоянно били заедно, помагал му във всяко едно отношение, ищецът споделят повече с него, отколкото с родителите си. Според свидетелката тези отношения между двамата братя продължили, като те се виждали по празници и през останалото време. През същата 2017г. година, когато настъпило процесното ПТП, причинило смъртта на брат му А., ищецът загубил и двамата си родители и инцидентът му се отразил много зле, той бил в „огромен шок, изпаднал в нервна криза, станал много сприхав”. Свидетелката пояснява, че след смъртта на родителите си ищецът и брат му се виждали постоянно, всеки ден били заедно, А. подпомагал брат си. Според свидетеля А. А. – колега на ищеца, двамата с брат му са имали перфектни братски отношения, непрекъснато се виждали /през един – два дни/, помагали си в морално и във финансово отношение, за всичко разчитали един на друг. Ищецът много тежко приел смъртта на брат си.
С оглед установените от събраните гласни доказателства обстоятелства: че ищецът и брат му са поддържали близки отношения, като с оглед голямата разлика във възрастта им пострадалият по-голям брат на ищеца му бил като баща и се грижел за него, както и че понесъл тежко загубата на по-големия си брат, последвала загубата на двамата му родители, и като съобразява обществено – икономическите условия към датата на процесното ПТП, настоящият състав намира за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Неоснователно е искането на ответника за съобразяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с предвиденото в §96, ал.1 ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 2108г./ ограничение от 5000 лева. Тази сума е по-малка от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.492 КЗ, съгласно който задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми (лимит на отговорност): 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstвkвs tiesas Senвts (Л.), член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. В решението се пояснява, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност при спазване на правото на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяване при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат посочените в решението директиви (Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 85/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни средства) от тяхното полезно действие. Посочено е, че ако националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в националното право за всяка отделна категория установени вреди максимални гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по чл.1, пар.2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми, и следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т.ч. за всички съдилища и учреждения в РБългария, които са длъжни да съобразят даденото тълкуване на правото на ЕС в мотивите и диспозитива на преюдициалното заключение, както е предвидено и в чл.633 ГПК. Съдът е длъжен при прилагане на относимата норма от българския закон да я тълкува по начин, който да осигури постигането на целите на посочените директиви съобразно даденото от СЕС задължително тълкуване. Доколкото с §96, ал.1 ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 2108г./ дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” се ограничава само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, съгласно даденото от СЕС тълкуване тази разпоредба противоречи на правото на ЕС и поради това не следва да се прилага при разглеждане на произтичащи от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ претенции за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие.
Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. От събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило на 17.12.2017г. около 23:50 часа на ул. „3-ти март”, като пострадалият се е движел по платното за движение, вместо по намиращия се банкет, и поради това е бил ударен от неустановено МПС. Според заключението на съдебната автотехническа експертиза скоростта на лекия автомобил към момента на настъпване на произшествието е била около 80 км/ч, като същото е било предотвратимо при движение със скорост равна или по-ниска от 67,79 км/ч. Обстоятелството, че според показанията на свидетелката Т. банкетът е бил кален, не обуславя извод, че е било невъзможно използването му. При липса на доказателства банкетът да е бил неизползваем, пострадалият пешеходец се е движел в нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП и с поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието. При съпоставяне на тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения с оглед установяване на действителния размер, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие, и при отчитане на обстоятелството, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, така че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят, настоящият състав намира, че размерът на съпричиняването от страна на пострадалия е 20%. Поради това определеното обезщетение в размер на 20 000 лева следва да бъде намалено с възприетия процент на съпричиняване и на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 16 000 лева.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над 2500 лева до 16 000 лева, вместо което ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да му заплати още 13 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Г. Т. при настъпило на 17.12.2017г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.01.2019г. до окончателното плащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска, които възлизат на 176 лева за първата инстанция /при общ размер на разноските в размер на 550 лева/ и 278,53 лева за касационната инстанция /при общ размер на разноските 980 лева и с оглед обжалваемия интерес/, или общо 454,50 лева, поради което и след приспадане на присъдените от въззивния съд разноски в размер на 62 лева на ищеца следва да се присъдят още 392,53 лева. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на пълномощника на ищеца адв. С. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска и с оглед материалния интерес във всяка инстанция в размер на 780 лева с ДДС за първата инстанция, 667 лева с ДДС за втората инстанция и 667 лева с ДДС за касационната инстанция или общо 2114 лева за трите инстанции. Поради това на адв. С. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за процесуално представителство пред трите инстанции в размер на 1739 лева, след приспадане на присъденото с влязлата в сила част на решението възнаграждение в размер на 375 лева. На ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска, които възлизат на 272 лева за първата инстанция /при общ размер на разноските 400 лева/ и 1109,47 лева за въззивната инстанция /при общ размер на разноските 1550 лева и с оглед обжалваемия интерес/ или общо 1381,47 лева. На ответника следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева – за първата инстанция и по 100 лева – за втората и за касационната инстанция или общо 400 лева. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ответника са присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение за разликата над 1781,47 лева до 2000 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска в размер на 440 лева, след съобразяване на заплатената от ищеца държавна такса в първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10301 от 06.04.2021г. по гр.д. № 1093/2020г. на САС, 2 състав в частта, с която, след частична отмяна на решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Ц. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 КЗ за разликата над 2500 лева до 16 000 лева и Ц. Г. Ц. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски за двете инстанции за разликата над 1781,47 лева до 2000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица] да заплати на Ц. Г. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „кап. И. З.” № 2, съд. адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. С. още 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин лева/ - представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС/ за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Г. Т. при настъпило на 17.12.2017г. ПТП, на основание чл. 557 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.01.2019г. до окончателното плащане, както и сумата 392,53 лева /триста деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки/ – разноски за първоинстанционното и за касационното производство.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10301 от 06.04.2021г. по гр.д. № 1093/2020г. на САС, 2 състав в останалата част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. С. Е. С. допълнително сумата 1739 лева /хиляда седемстотин тридесет и девет лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство пред трите инстанции /над присъденото с влязлата в сила част от решение № 8817 от 23.12.2019г. по гр.д. № 8665/19г. на СГС/.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 440 лева /четиристотин и четиридесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|