Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * закрила при уволнение * дисциплинарно наказание * компетентност * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 84

гр. София, 23.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 749 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Й. П. Г. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Т., против въззивното решение № 79 от 26 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 85 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2012 г., с което е потвърдено решение № 92 от 28 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 4728 по описа на районния съд в гр. Добрич за 2011 г. за отхвърляне на исковете на Г. против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и касаторката е осъдена да заплати разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 218 от 13 февруари 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса коя териториална дирекция „И. по т.” е компетентна да даде предварително разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя не съвпада с мястото на работа, където работникът полага своя труд.
С обжалваното въззивно решение съдът приема, че компетентността на дирекция „И. по т.” да даде разрешение по чл. 333, ал. 1 КТ се определя съобразно връзката на съответния проблем с териториалния район на действие на дирекцията, тъй като събитието възниква в мястото на работа по смисъла на чл. 66, ал. 3 КТ.
В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното:
Предварителното разрешение на инспекцията по труда за уволнение в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 333, ал. 1 КТ, се иска от работодателя за всеки отделен случай. Преценката от страна на инспекцията касае всеки отделен случай на уволнение в обхвата на посочената правна норма, всеки работник или служител, специфичния вид предварителна закрила и специалното положение, в което той се намира, за да се ползва от нея. Преценката е конкретна, след осъществено проучване и обсъждане на направеното искане до инспекцията.
Според У. правилник на И. а. „Г. и. по т.” (Г.), чл. 4, ал. 1, Г. осъществява дейността си като контролира спазването на трудовото законодателство, а териториалните дирекции „И. по т.” (21 на брой) решават по компетентност искания, сигнали и запитвания на физически и юридически лица (чл. 15, ал. 1, т. 2 от У. правилник). Кодексът на труда не определя коя е инспекцията по труда, която е компетентна да даде разрешение по реда на чл. 333, ал. 1 КТ в случаите, когато седалището на работодателя-търговец се намира в територията на една териториална дирекция, а мястото на работа, където се полага труд от страна на лицето, за което се иска разрешението, е в територията на друга. Мястото на работа е част от съдържанието на трудовия договор. Принципно, за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, освен ако друго не е уговорено, или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 КТ). Необходимостта от извършване на конкретна преценка по горепосочените критерии, както и последователно спазваният принцип за бързина на извършваната проверка, изискват тя да бъде извършена от този орган, който е в състояние бързо и чрез непосредствени впечатления да проучи и разреши съответното искане. Затова компетентната териториална дирекция да даде разрешение по искане за налагане на дисциплинарно наказание в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ е тази дирекция, в района на която се полага труд от лицето, спрямо което се извършва и преценката за наличието на предварителната закрила.
Даденото от въззивния съд разрешение е напълно в съответствие с тълкуването на поставения правен въпрос.
Касационната жалба е неоснователна.
С исковата молба касаторката сочи, че трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 16 август 2011 г., но уволнението е незаконно, тъй като не извършила виновно нарушенията, вменени й със съответната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, не била допускана да изпълнява преките си трудови задължения, взето е предварително съгласие на дирекцията „И. на т.” в [населено място], а не в [населено място], където е седалището на работодателя, а в [населено място] регистриран клон на работодателя няма, работодателят не е събрал и оценил всички доказателства за виновното поведение на ищцата в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, управителят е злоупотребил с дисциплинарната си власт като не е спазил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 333, ал. 1 КТ, липсва съответствие между правните и фактически основания за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото е установено, че според сключения между страните трудов договор от 2006 г., ищцата приела да работи на длъжността „продавач-консултант” в склад за масла в [населено място], а седалището на работодателя е в [населено място]. Безспорно е, че за периода 12-15 юли 2011 г. ищцата не се е явявала на работа. С писмо от 11 август 2011 г. дирекцията „И. по т.” в [населено място] дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 33, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. От същата дата е и отказ на инспекцията да издаде индивидуален административен по искане на ищцата във връзка с предложението на работодателя да заеме друга длъжност, което тя отхвърлила. Ищцата дала писмен отговор на искането на работодателя да даде обяснения за отсъствието си от работа на съответните дати.
Въз основа на доказателствата първата инстанция приема обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение за законосъобразна, тъй като ищцата не се е явявала на работа в посочените в заповедта дни, а недопускането й до работа било неотносимо при тези обстоятелства. Прието е, че всяка от териториалните дирекции е компетентна да разглежда въпроси, възникнали на територията на областта.
Във въззивната жалба се излагат единствено съображения по изводите на съда за компетентността на териториалната дирекция „И. на т.” [населено място] и за отказа на съда да събере доказателства по искане до териториалната дирекция в [населено място]. Предвид сезирането на съда само с този въпрос и дадения по-горе отговор, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. Разрешението по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, искано от работодателя от инспекцията в [населено място], е дадено преди налагането на дисциплинарното наказание. Без каквото и да е значение в случая е обстоятелството, че в предходен момент друга инспекция по труда е отказала даване на предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и дружеството на друго основание. Спазена е и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Установено е неявяването на ищцата на работа на посочените в заповедта дати, а самата заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ.
Искането на ответното дружество за присъждане на разноски е основателно. Предвид представения договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова полза следва да се присъдят заплатените 200 лева за изготвянето на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение 79 от 26 март 2012 г., постановено по в.гр.д. № 85 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2012 г.
ОСЪЖДА Й. П. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в гр В.,[жк], [жилищен адрес] сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: