16 Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 19.07. 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3066 по описа за 2017г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Договорен фонд „Капман Капитал“, създаден чрез преобразуване на инвестиционно дружество „Капман Капитал“ АД по реда на чл. 141, ал. 5 ЗДКИСДПКИ, чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД, [населено място] срещу решение № 484/01.03.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 501 от 31.03.2014г. по т. дело № 1329/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав и Договорен фонд „Капман Капитал“, действащ чрез управляващо дружество „Капман Асет Мениджмънт“ АД да заплати на „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД, с предишно наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство и 15 лв. – държавна такса за касационно обжалване на предходно постановеното по делото прекратително определение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Капман Капитал“ АД срещу „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведеното на 20.02.2012г. извънредно Общо събрание на облигационерите по емисия корпоративни облигации с ISIN BG2100023071 на емитента „Флорина България“ ЕАД /с актуално наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД/ и по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на гореописаните решения като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 9 450 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Релевира доводи, че изводът на въззивната инстанция, че Общото събрание на облигационерите /ОСО/, проведено на 20.02.2012г., е компетентно да вземе решения за промяна в условията на записаната емисия облигации, които да бъдат обвързващи за всички облигационери, вкл. неприсъствалите/непредставените и гласувалите „против”, е в противоречие с разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и основни принципи на гражданското и търговското право. Прави оплакване, че направеното от САС разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ е в противоречие с нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА и с правния статут на ОСО, което не е орган на акционерното дружество, а представлява форма, чрез която притежателите на облигации решават въпроси от взаимен интерес /чл. 100а, ал. 7 ЗППЦК, към процесния момент чл. 100а, ал. 6 ЗППЦК/. Касаторът поддържа, че въпросите от взаимен интерес, по които ОСО е компетентно да взема решения, следва да се тълкуват систематично с останалите разпоредби на ТЗ и ЗППЦК, уреждащи правата на облигационерите – колективни права за защита интересите на облигационерите срещу действия на дружеството, които могат да рефлектират върху правата им на кредитори. Относно твърдяното процесуално нарушение сочи, че въззивният съд неправилно не е разгледал по същество възражението на ищеца относно необходимостта за постигане на съгласие между двете страни по правоотношението и липсата на изразено съгласие от компетентен орган на дружеството – емитент за промяната, а единствено е констатирал, че ищецът няма право да релевира възражение за липса на съгласие от страна на емитента в материалните правоотношения между страните. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск по чл. 124 ГПК да бъде уважен, евентуално при неговото отхвърляне да бъде уважен иска по чл. 74 ТЗ. Претендира присъждане на направените разноски по делото за всички производства. Ответникът „Болкан Пропърти Сървисис“ ЕАД /в несъстоятелност/ с предишно наименование „Болкан Бевъриджис Къмпани“ ЕАД не изразява становище по касационната жалба. С определение № 499 от 19.07.2018г. по т. дело № 3066/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество? 2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“? 3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По отношение на установените по делото от първоинстанционния съд обстоятелства от фактическа и правна страна въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин ги е направил свои собствени. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК: Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на въззивника /ищец/ относно характера на договора за облигационен заем като проста съвкупност от успоредно съществуващи индивидуални такива договори между емитента и всеки облигационер от съответната емисия, както и по отношение на невъзможността условията по емисията да бъдат променяни с решение на Общото събрание на облигационерите /ОСО/, взето с кворум и мнозинство, но не и с единодушие. Посочил е, че следва да се отчитат особеностите на облигационния заем като комплексно и сложно правоотношение, възникващо от специфичен фактически състав и съществуващо в правния мир, освен като множество от едновременно и успоредно, паралелно съществуващи индивидуални правоотношения между облигационерите и емитента, но и като съвкупност от права на неперсонифицирана и правно регламентирана общност от субекти /облигационери/ - носители, освен на индивидуални, но и на колективни, групови права, насочени спрямо същия емитент. Съдебният състав е изложил съображения, че единствените, законоуредени в ТЗ „органи“ на субектите – носители на права /облигационерите от една емисия/, извън довереника на облигационерите по чл. 100а и сл. ЗППЦК, са представителите на облигационерите и общото им събрание /ОСО/, по отношение на което единствената законова разпоредба, съдържаща някаква уредба на функциите му, извън начина на свикването му и персоналния му субстрат – чл. 214, ал. 1-4 на ТЗ, е разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ, предвиждаща, че за общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за Общото събрание на акционерите /ОСА/. С оглед липсата на достатъчна нормативна уредба на съществени за правата на страните по облигационния заем въпроси, включително за възможността, предпоставките, процедурата и компетентните за това органи на страните по облигационния заем, за двустранно изменение на условията по вече емитирана емисия, въззивната инстанция е приела, че на препращащата разпоредба на чл. 214, ал. 5 ТЗ следва да се придаде по-широк обхват, отколкото предметното препращане само към свикването, кворума, мнозинството, гласуването и воденето на протокол в ОСО. В този смисъл, въззивният съд въз основа на разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ТЗ е направил извод, че облигационерите имат право да вземат отношение по всеки въпрос, който засяга емитираните облигации и облигационния заем, а ОСО е органът, който може да прави предложения за изменение на договора, както и да приема или не евентуални предложения на АД за изменение на договора под различна форма. Съдебният състав се е аргументирал със значителните прилики между ОСА и ОСО, разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ТЗ, изрично установената в чл. 207, т. 2, in fine ТЗ компетентност на ОСО да вземе решение за императивно изискващото се от закона съгласие на облигационерите от предходни неизплатени емисии за емитиране на нова такава, както и с представената от ищеца /настоящ касатор/ Практика на КФН, с резерви, че същата е неприложима, доколкото е издадена през 2011г. Приел е, че липсата на предвидени условия и ред за промяна в условията, при които са записани облигациите, се явява принципно допустима, но следва изрично предварително да бъде оповестена в проспекта, като в този случай ОСО е органът, който може да изрази воля за облигационерите за промяна в условията, при които са емитирани облигациите. Въззивният съд е заключил, че доводът на въззивника /настоящ касатор/ за индивидуален договорен характер на правата на всеки облигационер с правопораждащ факт - също индивидуален договор между всеки облигационер и емитента, не отчита особеностите на облигационния заем като източник и на колективни права, упражняването на които по отношение на емитента се реализира именно чрез ОСО. По отношение на отликата на многостранните сделки - решения от едностранните и двустранни сделки /договори/ на облигационното и общото гражданско право, включително и задължителността им за малцинството от участниците в същите, се е позовал на практика на ВКС, обективирана в Решение № 1548/02.12.2003г. по гр. д. № 1566/2002г. на ВКС, ТК и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на изложените съображения и по силата на разпоредбите на чл. 214, ал. 5, чл. 212, ал. 2 и чл. 207, т. 2, in fine ТЗ въззивната инстанция е направила извод, че ОСО чрез постигнатите в конкретния случай кворум и мнозинство от облигационерите по конкретната емисия /представени на ОСО, проведено на 20.02.2012г., 6 734 броя облигации, представляващи 84.175% от издадените облигации по емисията; приети решения с мнозинство 99% от представените на събранието облигации, като срещу приемане на решенията е гласувал единствено ищецът, притежаващ 62 облигации/ е компетентният орган да приеме решенията, прогласяването на чиято нищожност е предмет на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което този иск се явява неоснователен. Неоснователността на оплакването, базирано на твърдения за липса на постигнато между страните съгласие за промяна в условията на процесната емисия, доколкото липсвало решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество - емитент за такава промяна, е аргументирана с обстоятелството, че ищецът няма право да се позовава на липса на надлежно формирано и обективирано от компетентен орган на дружеството - емитент решение /в случая решение на едноличния собственик на капитала на ответното АД – емитент/. Според въззивната инстанция материалноправно легитимиран да релевира такова възражение по делото е само ответникът в исковото производство - дружеството – емитент. По иска с правно основание чл. 74 ТЗ: За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 74 ТЗ, въззивният съд е препратил към мотивите, изложени по отношение на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като и във въззивната жалба не се съдържат конкретни оплаквания по смисъла на чл. 269 ГПК, а се прави препращане към изложеното по отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. По релевантните правни въпроси: В Търговския закон и Закона за публично предлагане на ценни книжа не се съдържа легална дефиниция на термина „облигация“. Същността на понятието налага разглеждането му в два аспекта: като ценна книга и като договор за паричен заем, предоставен на акционерно дружество /АД/. Общият правен режим на облигацията се съдържа в разпоредбите на чл. 204 – чл. 218 ТЗ, а специалният режим – в ЗППЦК /чл. 2, чл. 77ш – чл. 89, чл. 100а – чл. 100и и др./ В качеството си на ценна книга облигацията материализира /при наличната облигация/ или изразява /при безналичната облигация/ право на вземане на притежателя си /облигационера/ за определена парична сума, която емитентът е получил при издаване на облигацията. С нея емитентът се задължава след изтичането на определен срок да заплати главницата /номиналната стойност/ и, ако това е предвидено, съответната уговорена лихва или да изпълни някакво друго уговорено задължение /например да заплати твърд доход/. Облигацията е легитимационно - разпоредителна ценна книга, като правата по нея възникват вън и независимо от издаването й като документ. Тя представлява инвестиционна ценна книга. Икономическата цел на издаването на облигации е да се финансира дейността на емитента при недостиг на оборотни средства и инвестиционен капитал, да се набавят парични средства, които впоследствие при настъпване на съответните падежи подлежат на връщане. Облигационерът записва или закупува облигации, за да инвестира – да получи доход, представляващ лихва при лихвоносните облигации, друг уговорен доход, евентуално положителната разлика между цената при покупка и продажба на облигациите на пазара на финансови инструменти. При издаване на облигации по реда на чл. 205, ал. 2 ТЗ облигационерът взема решение дали да инвестира в предложените за записване облигации въз основа на решението за издаване на облигации, прието от общото събрание на акционерите /ОСА/ или овластените за това органи, и предложението, което трябва да отговаря на съдържанието, предвидено в чл. 205, ал. 2 ТЗ. При публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар по реда на ЗППЦК облигационерът взема решение дали да инвестира чрез записване или закупуване на облигации въз основа на проспекта, издаден по реда на чл. 81 и сл. ЗППЦК и потвърден от КФН по чл. 90 и сл. ЗППЦК. Облигацията, разглеждана като договор за паричен заем, е разновидност на договора за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, но поради особения си характер значително се различава от него - представлява облигационен заем по аргумент от чл. 206, ал. 3 и ал. 6, чл. 212, ал. 2 ТЗ и чл. 100б, ал. 1 ЗППЦН. Сключването на облигационния заем представлява сложен фактически състав. Фактическият състав на издаването на облигации от непублична емисия по реда на ТЗ включва следните елементи: решение за емитиране на облигации, с което се определят условията, при които заемът се счита сключен /чл. 206, ал. 3 във връзка с чл. 204, ал. 3 ТЗ/; предложение за записване на облигации, което се изготвя от дружеството въз основа на решението и трябва да съдържа реквизитите, предвидени в чл. 205, ал. 2 ТЗ; записване на определен брой облигации; пълно заплащане на емисионната стойност на всички записани облигации /чл. 205, ал. 3 ТЗ/, от който момент облигационният заем се счита сключен, което обуславя неговия реален характер. Фактическият състав на издаването на облигациите при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар по реда на ЗППЦК включва следните елементи: решение за публично предлагане на ценни книжа или за допускането на ценните книжа до търговия на регулиран пазар; изготвяне на проспект със съдържанието и формата, предвидени в чл. 81 и сл. ЗППЦК и Наредба № 2/17.09.2003г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация; потвърждаване на проспекта от КФН; съобщение за публичното предлагане по чл. 92а ЗППЦК; записване на определен брой облигации, представляващо по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗППЦК /предишна т. 9 - ДВ, бр. 61/2002г., предишна т. 10, ДВ, бр. 103/2012г./ безусловно и неотменяемо волеизявление за придобиване на ценни книжа в процес на издаване и за заплащане на емисионната им стойност; пълно заплащане на емисионната стойност на всички записани облигации. Облигационният заем се счита сключен с постигане на всички параметри на емисията. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ТЗ условията, при които заемът се смята сключен /при емитиране на облигации без публична подписка, т. е. при непублична емисия облигации/, се определят с решението на ОСА по чл. 204, ал. 3 ТЗ и трябва да бъдат включени в предложението за издаване на облигации по чл. 205, ал. 2 ТЗ. При публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар по реда на ЗППЦК тези условия са посочени в проспекта, издаден по реда на чл. 81 и сл. ЗППЦК и потвърден от КФН по чл. 90 и сл. ЗППЦК. Условията, при които са записани облигации от съответната емисия, трябва да съответстват на изискванията, предвидени в Регламент /ЕО/ № 809/2004 на Комисията от 29.04.2004г. относно прилагането на Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на информацията, съдържаща се в проспектите, както и формата, включването чрез препратка и публикуването на подобни проспекти и разпространяването на реклами, ЗППЦК и Наредба № 2/17.09.2003г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация. Целта на включената в предложението за издаване на облигации по чл. 205, ал. 2 ТЗ, респективно в проспекта по чл. 81 и сл. ЗППЦК, информация е инвеститорите да направят точна оценка на икономическото и финансовото състояние, активите и пасивите, финансовите резултати /печалби и загуби/, перспективите за развитие на емитента и лицата, гарантиращи ценните книжа, както и на правата, свързани с ценните книжа, и тяхното упражняване, за да вземат информирано инвестиционно решение дали да запишат или закупят облигации от съответната емисия. В разпоредбата на чл. 22 от Регламент /ЕО/ № 809/2004 е посочена минималната информация, която следва да бъде включена в основния проспект и свързаните с него окончателни условия. След записване на облигации от съответната емисия и заплащане на емисионната стойност на всички облигации, т. е. след сключване на облигационния заем, условията, при които са записани издадените облигации, не могат да бъдат едностранно променени от общото събрание на акционерите на дружеството – емитент. В този смисъл е разпоредбата на чл. 207, т. 1 ТЗ, съгласно която нищожно е всяко решение на дружеството за промяна в условията, при които са записани издадени облигации. Посочената разпоредба не се отнася за решенията на общото събрание на облигационерите. Общото събрание на облигационерите /ОСО/ не е орган на акционерното дружество, а представлява организационна форма за връзка на облигационерите с органите на АД и е средство за гарантиране на техните интереси. Съгласно чл. 209, ал. 1 ТЗ облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред акционерното дружество. Всяка група образува общо събрание и избира свой председател, който я представлява пред акционерното дружество – чл. 209, ал. 2 ТЗ. Съгласно чл. 100а, ал. 1 ЗППЦК посочената разпоредба не се прилага при публично предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар по реда на ЗППЦК, тъй като фигурата на представителя на облигационерите по ТЗ е заменена с фигурата на довереника по ЗППЦК. Облигационерите са кредитори на емитента и в това си качество имат индивидуални и колективни права. Индивидуални права са правото на парично вземане за определена сума в размер, равен на номиналната стойност на облигацията, правото на лихва при лихвоносните облигации, съответните други права, например при привилегированите облигации правото на допълнителен доход и др. Облигационерите имат право да получат информация от емитента за изпълнение на задълженията му по облигациите, които притежават, относно обезпеченията и др., а емитентът е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия и друга периодична информация. Защитата на индивидуалните права на облигационерите може да се осъществи чрез предприемане на определени действия от страна на всеки облигационер, като в определени случаи упражняването на тези права и тяхната защита може да се предприеме и от ОСО. Колективните права, на които облигационерите са титуляри, са свързани с участието им в общото събрание на облигационерите с право на глас, право да избират и да бъдат избирани за представители на облигационерите, право да участват опосредено чрез своите представители със съвещателен глас в общото събрание на акционерите. Упражняването на колективните права и тяхната защита се осъществява от ОСО чрез реализиране на неговите правомощия. Едно от предвидените в ТЗ правомощия на общото събрание на облигационерите от една емисия е да приеме решение /становище/ по въпроси, свързани с изпълнението на задълженията по облигационния заем и да го представи на акционерите - чл. 212, ал. 2 ТЗ. Във връзка с изпълнението на задълженията по облигационния заем е възможно да възникне необходимост от изменения на условията, при които са записани облигации от съответната емисия. Поради това, че общото събрание на облигационерите има право да изразява становище по въпроси, относими към изпълнението на задълженията по емитираните облигации, то има и правомощия да прави предложения за изменение на условията, при които са записани съответните облигации. Съгласно чл. 100а, ал. 6 ЗППЦК /редакция към 20.02.2012г./, сега ал. 8, притежателите на облигации от една емисия или клас /в хипотезата, когато облигациите са издадени при условията на първично публично предлагане или са допуснати до търговия на регулиран пазар/ могат да решават въпроси от взаимен интерес на общо събрание, което се свиква от довереника на облигационерите по реда на чл. 214 ТЗ. Въпроси от взаимен интерес за облигационерите могат да възникнат в различни хипотези, включително при поява на финансови затруднения при емитента във връзка с изпълнението на задълженията му по облигационния заем. Поради това и с цел защита на интересите на облигационерите изменението на условията, при които са записани облигации от съответната емисия, може да бъде предмет на обсъждане и на решение, взето от ОСО. След записване на облигации от съответната емисия волята на притежателите на облигации от емисията за промяна в условията, при които са емитирани облигациите, се формира от ОСО. Аргументи за извода, че ОСО е компетентно да вземе решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия, могат да бъдат изведени също от разпоредбите на чл. 214, ал. 3, т. 1 и чл. 262ц, ал. 3 ТЗ. Съгласно чл. 214, ал. 3, т. 1 ТЗ представителите на облигационерите са длъжни да свикат общото събрание на облигационерите при уведомяване от органите за управление на акционерното дружество за предложение за изменение на предмета на дейност, вида или преобразуване на дружеството. Разпоредбата на чл. 262ц, ал. 3 ТЗ, предвиждаща правомощие на събранието на притежателите на ценни книги, които не са акции и дават особени права, да приеме решение, с което се съгласява с промяната на правата по тях, която настъпва в резултат на преобразуването на търговското дружество, е приложима и към преобразуване на търговско дружество – емитент на облигации и предоставената компетентност се отнася и до ОСО. След като ОСО е компетентно да приеме решение /становище/ във връзка с въпроси, които засягат емитираните облигации в резултат на изменението на предмета на дейност, вида или преобразуването на дружеството – емитент, то следва да се приеме, че ОСО може да прави предложения за изменение на условията, при които са записани облигации от съответната емисия, респективно да приеме или откаже направени от акционерното дружество предложения. Обстоятелството, че всеки облигационер сам решава въз основа на решението по чл. 204, ал. 3 ТЗ и предложението по чл. 205, ал. 2 ТЗ, респективно проспекта по чл. 81 и сл. ЗППЦК дали да запише облигации от съответната емисия, и фактът, че условията на облигационния заем са в сила за всички облигационери, не ограничават правомощията на общото събрание на облигационерите във връзка с изменението на условията, при които са записани облигации от съответната емисия. Промяната на условията, при които са записани облигации, не може да бъде договаряна с всеки облигационер поотделно, тъй като, от една страна, облигационният заем не е сключен по този начин, а от друга страна, облигационерите от една емисия биха били поставени в неравностойно положение. Не може да се приеме, че изменението на тези условия следва да се извърши само с единодушно решение, взето от всички облигационери, притежатели на облигации от съответната емисия. Съобразно чл. 214, ал. 5 ТЗ за ОСО се прилагат съответно правилата за ОСА. Разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ТЗ предвижда, че решението на ОСА се приема с мнозинство от представените акции, освен ако в закона или устава не е предвидено друго. Приложени към решението на общото събрание на облигационерите за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия, посочените разпоредби налагат извода, че при липса на предварително установени правила, това решение следва да бъде прието с мнозинство от представените облигации. В действащото към 20.02.2012г. законодателство /ТЗ и ЗППЦК/ липсва изрична разпоредба, уреждаща мнозинството при приемане на посоченото решение, нито такава е предвидена в проспекта за вторично публично предлагане на корпоративни облигации от „Флорина – България“ АД от 09.10.2007г., потвърден с решение № 33-Е/09.01.2008г. на КФН. В посочената в Регламент /ЕО/ № 809/2004 минимална информация, която следва да бъде включена в основния проспект и в свързаните с него окончателни условия, както и в относимото към настоящата емисия облигации приложение V към регламента липсва изискване за включване на условията и реда за изменение на условията, при които са издадени облигациите, както и за кворум и мнозинство на органа за приемане на промените. Възможно е обаче в проспекта за публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисии облигации с оглед защита на интересите на инвеститорите да бъдат установени правила за извършване на изменението на условията по емисията облигации, включително да бъдат предвидени изисквания за кворум и мнозинство. В този случай решението на общото събрание на облигационерите следва да бъде прието с предвиденото в проспекта мнозинство. Комисията за финансов надзор с протокол № 11/16.03.2011г. на основание чл. 9, ал. 1 ЗКФН е огласила практика по прилагането на чл. 92, ал. 1, т. 3, предл. последно ЗППЦК относно изискванията към съдържанието на проспектите за публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисии облигации във връзка с възможни промени в условията, при които са издадени облигациите. С приетата практика КФН изисква в проспектите да бъде разкривана допълнителна информация относно възможността за промяна в условията, при които са издадени облигациите, като във връзка с т. 4.6 от приложение V към Регламент /ЕО/ № 809/2004 поставя изискване да се опише и възможността за промяна в условията по емисията облигации, като се представи ясна и изчерпателна информация по определени въпроси, например: предпоставките за извършване на промяната; параметрите, които могат да бъдат променяни; изисквания за кворум и мнозинство за вземане на решение от ОСО и др. В протокола е посочено, че допълнителната информация не засяга емисии облигации, които са издадени и допуснати до търговия към момента на оповестяването му, и такива, които са издадени към 16.03.2011г., и за които предстои допускането им до търговия на регулирания пазар. Със Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК /ДВ, бр. 103/28.12.2012г./, т. е. след приемане на решението на ОСО – предмет на настоящите искове, е създадена нова т. 4 на ал. 1 на чл. 100б ЗППЦК, съгласно която проспектът за емисията облигации, както и в предложението по чл. 205, ал. 2 ТЗ, когато се предлагат облигации, предложени не при условията на публично предлагане и за които е предвидено в условията на емисията допускането им до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, трябва да съдържа условията и реда за извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително изискванията за кворум и мнозинство за приемане на промените от страна на общото събрание на облигационерите. Със Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК /ДВ, бр. 62/01.08.2017г./ разпоредбата на чл. 100б, ал. 1, т. 4 ЗППЦК е изменена, като е предвидено в проспекта за емисията облигации, както и предложението по чл. 205, ал. 2 ТЗ да се съдържат освен условията и реда за извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, също и конкретните параметри на емисията облигации, които подлежат на последваща промяна. В ал. 4 на чл. 100б ЗППЦК са регламентирани кворум и мнозинство за приемане на промените по ал. 1, т. 4 от общото събрание на облигационерите – да са представени не по-малко от две трети от издадените облигации; решението да бъде взето с мнозинство не по-малко от три четвърти от представените облигации. Уредена е възможност в проспекта, съответно в предложението за записване на облигациите да се предвиди и по-голям кворум и мнозинство при вземане на решения за промяна в условията и параметрите на облигационната емисия. Съгласно новата ал. 6 на чл. 100б ЗППЦК промени в облигационната емисия, извън тези по ал. 1, т. 4, както и промени, извършени в нарушение на ал. 3 – 5, са нищожни. Съгласно § 58 от ПЗР на ЗИДЗППЦК /ДВ, бр. 62/01.08.2017г./ промени в заварените до влизането в сила на този закон облигационни емисии, допуснати до търговия на регулиран пазар, може да се извършват при спазване на изискванията на чл. 100б, ал. 3 и 4 ЗППЦК. Изменената и допълнена със ЗИДЗППЦК /ДВ, бр. 103/28.12.2012г./ и ЗИДЗППЦК /ДВ, бр. 62/01.08.2017г./ правна уредба е неприложима към решенията, приети от общото събрание на облигационерите преди влизането им в сила. Следователно изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, не е задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност на общото събрание на облигационерите до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК /ДВ, бр. 103/28.12.2012г./. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантните материалноправни въпроси: 1. Общото събрание на облигационерите е компетентно да вземе решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество. 2. До влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК /ДВ, бр. 103/28.12.2012г./ решението на общото събрание на облигационерите за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия, следва да бъде прието с мнозинство от представените облигации. Ако в проспекта за публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на емисии облигации с оглед защита на интересите на инвеститорите са установени правила за извършване на изменението на условията по емисията облигации, включително са предвидени изисквания за кворум и мнозинство, то решението на общото събрание на облигационерите следва да бъде прието с предвиденото в проспекта мнозинство. 3. Изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, не е задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност на общото събрание на облигационерите до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗППЦК /ДВ, бр. 103/28.12.2012г./ По правилността на въззивното решение: При така дадените отговори на релевантните правни въпроси настоящият съдебен състав приема, че изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е правилен. Оплакването на касатора за нарушение на чл. 20а ЗЗД и основни принципи на гражданското и търговското право е неоснователно. За да приеме, че ОСО, проведено на 20.02.2012г., е компетентно да вземе решения за промяна в условията на записаната емисия облигации, които да бъдат обвързващи за всички облигационери, съдебният състав при спазване на материалния закон е отчел особеностите на облигационния заем като комплексно и сложно правоотношение, възникващо от специфичен фактически състав и съществуващо в правния мир, освен като множество от едновременно и успоредно, паралелно съществуващи индивидуални правоотношения между облигационерите и емитента, но и като съвкупност от права на неперсонифицирана и правно регламентирана общност от субекти /облигационери/ - носители на индивидуални и колективни, групови права, насочени спрямо същия емитент. Изложените във въззивното решение съображения съответстват на същността на облигацията като ценна книга и като облигационен заем, различаващ се значително от договора за заем по чл. 240 и сл. ЗЗД, предвид особения му характер, сложния фактически състав на възникването му, правомощията на ОСО и относимите материалноправни норми. Неоснователно е и оплакването, че направеното от САС разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ е в противоречие с нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА и с правния статут на ОСО. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При липса на такива разпоредби отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Правилна е констатацията на въззивната инстанция за липса на достатъчна нормативна уредба на съществени за правата на страните по облигационния заем въпроси, включително за възможността, предпоставките, процедурата и компетентните за това органи на страните по облигационния заем, за двустранно изменение на условията по вече емитирана емисия. В глава XIV, раздел VII от ТЗ не е предвидена конкретна разпоредба, регламентираща мнозинството при вземане на решение от ОСО. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 5 ТЗ за общото събрание на облигационерите се прилагат съответно правилата за общото събрание на акционерите. Препращането съответно към правилата за ОСА се отнася за свикването и провеждането на ОСО, включително и съответно за мнозинството при вземане на решения. Поради това, като не се е позовал на единодушно съгласие на всички облигационери при вземане на решение на ОСО за изменение на условията, при които са записани облигациите от една емисия, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 214, ал. 5 във връзка с чл. 230, ал. 1 ТЗ. Изводът, че облигационерите имат право да вземат отношение по всеки въпрос, който засяга емитираните облигации и облигационния заем, а ОСО е органът, който може да прави предложения за изменение на договора, както и да приема или не евентуални предложения на АД за изменение на договора под различна форма /напр. спогодба, изискване за обезпечаване или отказ от него, отсрочване на падежа, промяна на условията за погасяване на заема или промяна на лихвения процент, какъвто е и процесният случай/ съответства, както на същността на облигацията и особения характер на облигационния заем, така и на правомощията на ОСО, изводими от чл. 212, ал. 2 ТЗ, чл. 100а, ал. 8 ЗППЦК /преди ал. 6 в редакцията към 20.02.2012г./, чл. 214, ал. 3, т. 1 и чл. 262ц, ал. 3 ТЗ. Въпросите от взаимен интерес, по които ОСО е компетентно да взема решения, се отнасят до защита интересите на облигационерите срещу действия на дружеството, които могат да рефлектират върху правата им на кредитори, както на индивидуалните, така и на колективните права. Защитата на индивидуалните права на облигационерите може да се осъществи чрез предприемане на определени действия от страна на всеки облигационер, а в определени случаи от ОСО съгласно неговите правомощия. Упражняването на колективните права и тяхната защита се осъществява от ОСО чрез реализиране на неговите правомощия. Изводът на въззивния съд, че ОСО е органът, който може да прави предложения за изменение на договора, както и да приема или не евентуални предложения на АД за изменение на договора под различна форма, е направен в съответствие с дадените в настоящото решение отговори на релевантните правни въпроси. Доводът на касатора за допуснато от въззивната инстанция процесуално нарушение поради това, че въззивният съд неправилно не е разгледал по същество възражението на ищеца относно необходимостта за постигане на съгласие между двете страни по правоотношението и липсата на изразено съгласие от компетентен орган на дружеството – емитент за промяната, а единствено е констатирал, че ищецът няма право да релевира възражение за липса на съгласие от страна на емитента в материалните правоотношения между страните, е основателен. Едно от изложените в исковата молба основания за нищожност на решенията на ОСО, приети на 20.02.2012г., поддържано във въззивната жалба и пред Софийски апелативен съд, е, че не е завършен фактическият състав на изменение на облигационния заем поради непостигнато съгласие между страните, тъй като не е взето решение от едноличния собственик на дружеството – емитент. Въззивният съд в противоречие на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК и практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е обсъдил релевантните от страните твърдения и доводи за липсата на правна възможност за едностранна промяна на договора за облигационен заем без съгласие на двете страни по него. Предвид изложените съображения въззивното решение в посочената част е неправилно и доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът по въпроса относно необходимостта за съгласие между двете страни по правоотношението за промяна на условията за изменение на условията, при които са записани облигациите от една емисия, при преценката за действителността на решението на ОСО, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. По аргумент от чл. 207, ал. 1 ТЗ, след записване на облигации от съответната емисия и заплащане на емисионната стойност на всички облигации, условията, при които са записани издадените облигации, не могат да бъдат едностранно променени от общото събрание на акционерите на дружеството – емитент. Промяна на условията за записване на издадените облигации е възможно, ако има съгласие на облигационерите. Действителността на решението на ОСО за изменение на условията, при които са записани облигациите от една емисия, обаче не е обусловена от предварително или последващо вземане на решение от едноличния собственик на дружеството – емитент, а зависи от компетентността на ОСО. След изменението и допълнението на чл. 100б ЗППЦК със ЗИДЗППЦК /обн. в ДВ, бр. 103/28.12.2012г. и бр. 62/01.08.2017г./ за действителността на посоченото решение на ОСО е от значение също спазване на условията и реда за извършване на промени, предвидени в условията, при които са издадени облигациите, кворума и мнозинството при вземане на решението на ОСО. Не е налице необоснованост на въззивното решение, тъй като фактическите констатации на съда не са опорочени вследствие на грешки при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав и не е допуснато нарушение на правилата на логическото мислене. Изложените съображения дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Изводът на Софийски апелативен съд за неоснователност на предявените в евентуално съединение искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 74 ТЗ е законосъобразен и обоснован. Въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 484/01.03.2017г. по т. дело № 3280/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.