3 Р Е Ш Е Н И Е № 40 С.,08.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря : Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №79/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на К. И. Б. като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец с фирма „К. Ф. К. Б.” за отмяна на влязлото в сила решение №632/17.04.2003г. по т. д.7/03 на ВКС и оставеното с него в сила решение от 10.10.2002г. по гр..д. №1143/02г. на САС и оставеното с него в сила решение №17 от 05.03.2002г. по т.д.788/01 на Врачански окръжен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК, с оглед датата на издаване, на сочените като релевантни доказателства и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят поддържа, че са налице „нови обстоятелства и писмени доказателства”, предпоставящи наличие на основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Тези доказателства, изброени от страната са – решение от 19.03.2012г. по гр.д. 2238/11г. на САС, определение от 24.04.2012г. по гр.д.2238/11г.на САС, съобщение от 07.05.2012г., с което е изпратен на молителя препис от касационна жалба на [фирма] – С. и жалба вх.№4988/18.0.2012г. Страната представя и жалби, изходящи от нея, както и протоколи от съдебни заседания, уведомления и решение от 28.11.2012г. по гр.д. 15765/11г. на СГС, с което е потвърдено решение за отказ да бъде допълнено решение от 06.04.2009г. по гр.д. 12199/06 на СРС. Ответникът по молбата – [фирма] – [населено място] е на становище, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора.Доколкото, в разглеждания случай, представените доказателства- решение от 19.03.2012г. по гр.д. 2238/11г. на САС, определение от 24.04.2012г. по гр.д.2238/11г.на САС, съобщение от 07.05.2012г. с което е изпратен на молителя препис от касационна жалба на [фирма] – С. и жалба вх.№4988/18.0.2012г. нямат характер на новооткрити, а обективират нововъзникнали обстоятелства, т.е такива които са съставени, респективно постановени след влизане в сила на решенията, чиято отмяна се иска, то те не могат да обосноват основание за отмяна по чл. 303,ал.1, т.1 ГПК.Този извод произтича от дефинитивната определеност на понятието „ нови доказателства и нови обстоятелства” – такива факти, които спрямо спорното правоотношение имат значение на доказателствен факт, от което се извежда и необходимостта същите да са осъществени към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Следователно, настъпилите след това юридически факти не могат да бъдат релевантни спрямо изводите на съда по решенията предмет на отмяна. Сочените като нови доказателства- решение от 19.03.2012г. по гр.д. 2238/11г. на САС, както и представения в съдебно заседание съдебен акт на СГС нямат относимост към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не обосновават изводи за наличие на основание и по чл.303, ал.1, т.2 ГПК с оглед предмета им. С решението на САС са разгледани предявени в обективно съединение искове по чл.49 ЗЗД на молителя срещу [фирма] – [населено място] за ангажиране гаранционно обезпечителната отговорност на банката за твърдяно деликтно поведение на нейни служители, с оглед действия по принудително изпълнение върху вещи на молителя. Само една от включените в предметния обхват на спора претенции по чл.49 ЗЗД- за заплащане на обезщетение, произтичащо от намаляване на личното имущество на ищеца, вследствие на продажбата на секвестируемо движимо имущество, невключено в масата на несъстоятелността е била уважена.Дотолкова, доколкото свързаните с уважената претенция изводи на съда нямат никаква относимост към решенията, чиято отмяна се иска, то не се установяват и обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК.С решение от 28.11.2012г. по гр.д. 15765/11г. на СГС е потвърдено решение за отказ да бъде допълнено решение от 06.04.2009г. по гр.д. 12199/06 на СРС. Т.е и за този съдебен акт е изцяло относимо изложеното вече за липсата на установеност на наличие на основанията визирани в чл.303 ГПК. Изложеното в молбата, както и представените в съдебно заседание молби, жалби и съобщения, свързани от молителя с тези доводи не обосновават извод за наличие предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради това, че са новосъздадени – след постановяване на решенията, чиято отмяна се иска, а и нямат характер на писмени доказателства, с които би могло да бъде установен факт, водещ до промяна на изводите на решаващия съд в производството по чл.630 ТЗ.В случая молителя поддържа твърдение за наличие на престъпно поведение на членове на съставите, които са постановявали съдебни актове по негови молби. Тези фактически данни не съответстват на лимитивно изброените хипотези и на нормата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, към която като фактическо твърдение следва да бъдат отнесени, но която предполага наличие на реализиран ред- съдебен акт, с който престъпното деяние е установено/ влезли в сила решение или присъда/, и така установено то следва да е в пряка връзка с решаване на конкретния правен спор – т.е. да е свързано, с престъпни действия от страна на конкретно посочените субекти в нормата, довели до постановяване на правния резултат по него, като тяхна пряка последица. В случая установяването на такива престъпни обстоятелства по посочения ред не е проведено от молителя. С оглед изложеното, молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Б. като физическо лице и в качеството му на едноличен търговец с фирма „К. Ф. К. Б.” за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №632/17.04.2003г. по т. д.7/03 на ВКС и оставеното с него в сила решение от 10.10.2002г. по т.д. №1143/02г. на САС и оставеното с него в сила решение №17 от 05.03.2002г. по т.д.788/01 на Врачански окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: