Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
гр. София, 13.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
П. Шишкова
при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КД № 1079/18 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.4 от НПК.
Образувано е по повод на постъпил частен протест от прокурор във Великотърновската апелативна прокуратура срещу определение от 14.09.2018г., постановено по ВНОХД № 323/2018г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което на основание чл.25, ал.1, т.1 от НПК е спряно наказателното производство.
С протеста се иска отмяна на определението, като се изтъква, че то незаконосъобразно е постановено в закрито заседание, че изводът на съда за наличие на предпоставките за спиране е неправилен, тъй като обвинението обхваща по-широк кръг нарушения, и е по отношение на две лица.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста по изложените в него съображения. В допълнение изтъква, че в мотивите на определението съдът не се е произнесъл по всички подлежащи на преценка обстоятелства.
Повереникът на частните обвинители К. и Л. П. споделя становището на прокуратурата. Счита, че наказателното постановление не следва да бъде отменяно по реда на възобновяването, за да не остане подсъдимият Н. без санкция за допуснато нарушение по отношение и на други две лица, различни от пострадалия.
Частният обвинител К. П. поддържа искането на повереника си.
Останалите страни не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище във връзка с протеста.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Н. Ч., В. Н. и П. Ц. са обвинени в това, че на 18.05.2011г. в [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – строително-монтажни работи, причинили смъртта на В. П.. С присъда № 14 от 07.04.2017г., постановена по НОХД № 602/15г. Плевенският окръжен съд ги е признал за невиновни и ги е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена изцяло от въззивната инстанция. С решение № 73/27.08.2018г. по КД № 64/18г. състав на Върховния касационен съд, ІІ н.о. е отменил въззивното решение по отношение на подсъдимите Н. Ч. и В. Н., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. По отношение на подсъдимия П. Ц. оправдателната присъда е влязла в законна сила.
Касационната инстанция е установила, че срещу подсъдимия Н. е издадено наказателно постановление, с което му е наложена глоба за нарушение на чл.26, т.4 от Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Неизпълнението на същото задължение е включено и в обвинението срещу него, като нарушение, намиращо се в причинна връзка със смъртта на пострадалото лице. По този повод на въззивния съд е указано при новото разглеждане на делото да извърши преценка за евентуално наличие на основанието по чл.24, ал.1, т.8а за прекратяване на наказателното производство.
След образуване на новото въззивно дело № 323/18г. по описа на ВтАС, на 14.09.2018г., определеният на случаен принцип съдебен състав е постановил определение в закрито заседание, с което е спрял производството по делото и е дал възможност на Окръжна прокуратура-гр.Плевен, да поиска възобновяване на административнонаказателното производство.
При горното, ВКС в настоящия съдебен състав намери, че оплакването за допуснато процесуално нарушение, довело до съществено ограничаване правата на страните, е основателно. Като е постановил спиране на наказателното производство в закрито заседание преди даване ход на делото, въззивният съд е лишил касатора от възможността да изрази становището си по повод наличието или липсата на предпоставките по чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Независимо че не е изрично вписана, забраната за спиране на наказателното производство в закрито заседание несъмнено произтича от принципа на публичност и от стриктното тълкуване на закона. Случаите, в които съдът се произнася в закрито съдебно заседание, съгласно чл.20 от НПК следва да са изрично предвидени. Систематичното място на разпоредбата на чл.334, т.5 от НПК сочи, че въззивният съд упражнява правомощието за спиране след призоваване на страните в открито съдебно заседание, даване ход на делото и изслушване на становищата им. Спирането не е сред посочените в чл.326 и чл.327 от НПК действия, които втората инстанция осъществява в закрито заседание. Дори и да прецени, че при липса на особени правила, процесуалната икономия допуска произнасяне в стадия на подготвителните действия, въззивният съд следва да приложи разпоредбата на чл.317 от НПК. Тя препраща към чл.251 от НПК, регламентиращ спиране на наказателното производство преди даване ход на делото, но това спиране се извършва в разпоредително заседание с призоваване и изслушване на страните.
Така констатираното съществено процесуално нарушение налага отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за надлежно произнасяне по предпоставките за приложение на чл.25 от НПК.
Възражението срещу решението на съда да спре наказателното производство изцяло, не може да бъде споделено. Действително, административнонаказателното производство касае само един от подсъдимите, но частично спиране в случая не е възможно. Независимо че не са обвинени за съучастие, а за независимо съпричиняване, относимите факти към деянията на двамата подсъдими са свързани, поради което за пълното и точно разкриване на обективната истина е необходимо да бъдат изяснени в едно и също наказателно производство. Наред с това, съдът, за разлика от прокурора, не разполага с процесуална възможност да разделя делото. Няма пречка след възобновяване, изходът му за двамата подсъдими да бъде различен.
Останалите доводи, релевирани от прокурора и повереника, не подлежат на обсъждане в производството по настоящото дело. Преценката, дали за деянието, предмет на обвинение, има приключило административнонаказателно производство, съгласно актуалната законова регламентация, следва да бъде извършвана двукратно последователно във времето – при спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК, и при прекратяването му на основание чл.24, ал.4, вр. ал.1, т.8а от НПК. И в двата случая въззивните актове попадат в обхвата на касационния контрол. Спряното наказателно производство подлежи на възобновяване при отпадане на предпоставките за спиране или при необходимост от извършване на нови процесуални действия. По тази причина решението относно забраната „ne bis in idem“, взето във връзка с чл.25, ал.1, т.5 от НПК, не е окончателно. То няма обвързваща сила за съда, който се произнася по-късно по наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, още повече, че е възможно и персоналният състав на съда в двата случая да е различен.
Тъй като предпоставките за спиране и за прекратяване са идентични, становището на касационната инстанция във връзка с тях следва да бъде изразено едва след произнасянето на въззивния съд с акт, ползващ се със стабилитет. В противен случай въпросът за наличието на предпоставките за прекратяване на делото би бил предрешен.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3 т. 2 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение
ОТМЕНЯ определение за спиране на наказателното производство от 14.09.2018г., постановено по ВНОХД № 323/2018г. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател:
Членове:
1.
2.