О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 София, 18.05.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева и като взе предвид становището на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело частно производство № 502/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд. Прокурорът Калин Софиянски изразява становище, че компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите по делото, установи следното : Специализираният наказателен съд /СНС/, трети наказателен състав, бил сезиран от адвокат Х.Б., защитник на обвиняемия Ж. И. М., с жалба против постановление на Софийската градска прокуратура /СГП/ от 10.04.2018 г., с което е отказана отмяна на наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България”. Съдията-докладчик по образуваното нчд № 1270/2018 г. с определение от 04.05.2018 г. решил, че делото е извън компетентността на СНС, тъй като не касае престъпление в обхвата на чл.411а, ал.1, т.3 от НПК и не попада в хипотезите на чл.411а, ал.1, т.4, б.”а” от НПК поради прекратени пълномощия на обвиняемия като народен представител. С тези аргументи докладчикът прекратил производството и изпратил делото на Софийския градски съд. Съдията-докладчик от сезирания съд В. Ц. с разпореждане № 1541 от 11.05.2018 г. по нчд № 2201/2018 г. повдигнала спор за подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на чл.411а, ал.1, т.4, б.”а” от НПК и депутатското качество на обвиняемия. Настоящият съдебен състав намира, че делото следва да разгледа от СНС поради следните съображения: От съдържанието на постановление от 27.07.2017 г. на СГП се установява, че Ж. И. М. е привлечен като обвиняем за извършени в периода 2011 г. - 2017 г престъпления от общ характер по чл. 213а, ал.3, т.2 вр. с ал.1 , чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 , чл. 213а, ал.3 , т.2 вр. с ал.1 и чл. 26, ал.1 , чл. 294, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 26, ал.1 , чл. 269, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 и чл. 143, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Обвинението по чл. 294, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 26 от НК е за престъпна дейност, осъществена на „неустановена дата през 2014 г.”. По силата на чл.411а, ал.1, т.4, б.”а” от НПК делата за престъпления по чл. 294, ал.1 от НК, извършени от народни представители, са подсъдни на специализирания наказателен съд. Установено е, че обвиняемият Ж. И. М. е бил депутат в 43 Обикновено народно събрание с мандат от 27.10.2014 г. до 26.01.2017 г. – период, който обхваща и обвинението по чл.294, ал.1 от НК. Редакцията на прокурорското постановление за привличане на обвиняем не допуска да се изключи частта от 2014 г., когато обвиняемият е встъпил в правомощия на народен представител. В тази връзка е несподелима позицията на прокурора, че „липсата на достатъчно конкретни данни, касаещи по-точното определяне на времето на извършеното деяние по чл. 294 от НК следва да се разбира като липса на фактически доводи за наличие на специализирана подсъдност”, тъй като „ реална е възможността деянието по чл. 294 от НК обвиняемият М. да е извършил преди 27.10.2014 г.” т.е.преди да е станал народен представител. По същество това е твърдение за тежък дефицит в постановлението за привличане на обвиняем поради времева неопределеност на вмененото му деяние, с което настоящият съдебен състав не се съгласява. Прокуратурата, на този етап от наказателното производство, е фиксирала цялата 2014 г. и по този начин е предпоставила компетентност на СНС. Неправилно докладчикът по образуваното в този съд нчд № 1270/2018 г. е отхвърлил приложимостта на чл.411а, ал.1, т.4, б.”а” от НПК с единствен довод, че са прекратени пълномощията на обвиняемия като народен представител в 44 –то Народно събрание. Както вече бе изтъкнато, обвинението, за което Ж. М. е привлечен като обвиняем, е ситуирано в 2014 г. по време на предходния му депутатски мандат. Освен това не е излишно да се отбележи, че в чл. 411а, ал.1, т.4 , от НПК е формулиран ясен императив за компетентност на СНС по дела за определени престъпления, извършени от изброените от б.”а” до б.”к” лица. Изгубването на длъжностно качество след деянието е неотносимо към обхвата на тази норма. Вж. и определение № 80 от 14.06.2017 г. по нчд № 644/2017 г. на второ наказателно отделение на ВКС Обобщено, СНС е съответния първоинстанционен съд по смисъла на чл.68 от НПК, който следва да разгледа жалба срещу отказа на прокурора да отмени наложената на обвиняемия забрана за напускане на пределите на Република България Вж. също така и определение № 19 от 14.02.2018 г. по кчнд№ 140/2018 г. на второ наказателно отделение на ВКС. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И ИЗПРАЩА прекратеното от Софийския градски съд нчд № 2201/2018 г. за решаване от Специализирания наказателен съд. Препис от определението да се изпрати на Софийския градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.