9 Р Е Ш Е Н И Е № 12 Гр.София, 26.03.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Кристияна Генковска Мадлена Желева при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 606 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. С. А. от гр. София срещу решение № 7120/25.10.2017г. по в.гр.д. № 9649/2017г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № II – 71 – 118/19.09.2014г. по гр.д. № 41586/2012г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК и изменено по реда на чл.248 ГПК с решение от 03.06.2016г., в частта, с която е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, че касаторът дължи на С. П. З. сумата от 6 267,19 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.03.2012г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 11305/2012г. на СРС, както и е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. П. З. насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 6 260 евро. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли същото да се отмени, като се отхвърли искът за признаване за установено съществуването на вземане по записа на заповед, да се уважи предявеният насрещен иск и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът С. П. З. от гр. София оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ, предявен от С. П. З. против З. С. А., и с насрещен иск по чл.59 ЗЗД, предявен от З. С. А. против С. П. З.. По иска с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.535 ТЗ Софийският градски съд е приел, че въз основа на запис на заповед от 31.10.2011г. е възникнало валидно менителнично задължение за З. С. А. към С. П. З. за заплащане без протест и без разноски на сумата от 11 375 евро. Счел е за установено, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на споразумение от същата дата, по силата на което ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 11 375 евро, формирана като сбор от следните суми: 6 480 евро, предоставени на ответника през март 2011 г.; 195 евро - лихва за 6 месеца и 4 700 евро - неустойка за провалена сделка за покупка на жилище, сключена от ищеца с „Идея Билдингс” ООД. Въз основа на представените платежни документи и заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че по записа на заповед е платена сума в размер на 9 990 лв. (равностойни на 5107,81 евро), като не са ангажирани доказателства за погасяване на друга част от задължението, поради което е потвърдил първоинстанционното решение по установителния иск за съществуване на вземането в размер на 6267,19 евро. По насрещния иск с правно основание чл.59 ЗЗД Софийският градски съд е констатирал, че на 29.11.2010г. между ответника С. П. З. и „Идея Билдингс” ООД е възникнало валидно правоотношение, по силата на което дружеството е следвало да построи и продаде жилище на купувача срещу задължението му да заплати на вноски сумата от 31 308 евро без ДДС. Установил е, че договорът е развален със споразумение от 18.11.2011г., като платената от С. П. З. сума от 7 820 евро му е върната, а сумата от 4 700 евро е задържана от строителя като задатък. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че причина за разваляне на договора е неплащане на вноски от купувача. Въз основа на представените приходни касови ордери от април и май 2011г. и заключението на графическата експертиза решаващият съд е счел за установено, че по процесния договор ищецът З. С. А. е заплатил за сметка на ответника С. П. З. сума от общо 6 260 евро. Тълкувайки волята на страните, Софийският градски съд е приел, че със споразумението от 31.10.2011г. е уредена отговорността на ищеца към ответника за неблагоприятните последици от разваляне на договора с „Идея Билдингс” ООД. Според решаващия съд поведението на З. С. А. при плащането по приходните касови ордери на сумата от 6260 евро не е в хипотезата на гестия. С оглед знанието на страните към 31.10.2011г., че договорът ще бъде развален и С. П. З. няма да може да си върне платения задатък от 4 700 евро, а ще може да търси връщане само на платеното над 4 700 евро, следвало, че със споразумението от 31.10.2011г. страните по делото са уредили отношенията си във връзка със суми, които са предназначени за плащане на вноски по договора от 29.11.2010г. и тъй като С. П. З. няма да може да ги получи от „Идея Билдинг” ООД, то тази невъзможност е в отговорност на З. С. А.. Поради това Софийският градски съд е достигнал до извода, че връщането на сумата от 7 820 евро от „Идея Билдингс” ООД на С. П. З. не е довело до обогатяването му за сметка на обедняването на З. С. А., тъй като сумата от 6 480 евро по споразумението от 31.10.2011г. не е част от сумата от 7 820 евро по споразумението от 18.11.2011г. и по разходните касови ордери за суми, които строителят е върнал на ответника. В сумата от 7820 евро били включени платените през месеци април и май 2011г. суми в размер на 6 260 евро по приходните касови ордери. Задатъкът бил платен преди това, а ищецът платил следващите се вноски по договора от 29.10.2010г. Сумата от 6480 евро по споразумението от 31.10.2011г. била различна от сумата от 7820 евро по споразумението от 18.11.2011г., както и сумата от 6480 евро не включвала сумата от 6260 евро по ордерите. С определение № 492/09.11.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда при постановяване на съдебното решение да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Правомощията на въззивната инстанция са подробно разяснени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по смисъла на което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Според касатора въззивният съд неправилно е коментирал събраните по делото доказателствата, не е разкрил точно действителната воля на страните, изразена в представените по делото договори и споразумения, както и е формирал правните си изводи за съществуването на факти и обстоятелства, за настъпването на които по делото не са събрани доказателства. Съставът на І т.о. на ВКС намира, че въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, твърденията и възраженията на страните, но разглеждайки първоначалния и насрещния иск е направил разграничение относно правно релевантните факти за съществуването на всяко от претендираните вземания, като не е съобразил, че тези факти са от значение както за изследване на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, така и същите факти са посочени като обстоятелства, на които се основава претенцията за неоснователно обогатяване. Липсата на съпоставяне на доказаните по делото факти с твърденията на страните, както и на установяване на връзката между отделните факти, има за последица постановяване на решението в отклонение от логическите правила. На това основание въззивното решение е необосновано, поради което следва да се отмени и съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК ВКС да постанови ново решение от същество на спора. Касаторът поддържа, че между него и ответника съществували две отделни правоотношения – едното било предмет на първоначалния иск, а другото – на насрещния. Записът на заповед обезпечавал обективирания в споразумението договор за заем в размер на 6480 евро и 195 евро лихви и поето от него задължение да заплати неустойката по договора от 29.11.2010г. в размер на 4700 евро. По отношение на заема твърди, че сумата не му е предоставена и поради това не подлежи на връщане, а останалите суми, включително неустойката от 4700 евро, са платени и вземането е погасено. Платените от него 6260 евро на „Идеа билдинг“ ООД били негови лични средства, но плащането е за сметка на първоначалния ищец и след като тази сума е върната от „Идея билдингс“ ООД на З., то последният се е обогатил със същата. При оспорване на касационната жалба ответникът заявява, че той е предоставил на касатора сумата от 6480 евро за погасяване на неговите задължения към „Идея билдингс“ ООД, тези задължения не са изпълнени и поради това е развален договорът и му е начислена неустойка, като касаторът не е доказал плащанията в размер на 6260 евро да са направени с негови лични средства. Върховният касационен съд констатира следното: В исковата молба по предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, поемателят не е въвел каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записът на заповед. В отговора на исковата молба издателят е направил възражение за погасяване на вземането чрез плащане в размер на 8000 лева, равностойни на 4090,33 евро, както и е въвел твърдение, че е заплатил сумата 6260 евро на „Идея билдингс“ ООД, представляващо задължение на поемателя по договор от 29.11.2010г. Тази суми са в общ размер от 10350,33 евро, като за сумата от 6260 евро е предявен насрещен иск за неоснователно обогатяване, както и е заявено възражение за прихващане при основателност на насрещния иск. Ищецът по първоначалния иск – поемател по записа на заповед е заявил, че е предоставил на З. А. финансови средства (не е посочил конкретна сума), с които А. да заплаща дължимите от него вноски на „Идея билдингс“ ООД. Той лично завел А. в „Идея билдингс“ ООД и го представил на управителя като лицето, което ще плаща вноските от негово име, но тъй като било налице неизпълнение на задълженията му, договорът от 29.11.2010г. е развален и строителят удържал за негова сметка неустойка в размер на 4700 евро. Страните подписали споразумението от 31.10.2011г., като за гарантиране на посоченото в него задължение в размер на 11375 евро е издаден записът на заповед. При така въведените от страните твърдения между издателя и поемателя е безспорно, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението на задълженията на издателя, поети със сключеното между тях споразумение от 31.10.2011г. Спорът е какво по съдържание е каузалното отношение, обективирано в споразумението. Настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдението на поемателя и приема, че между страните по делото е сключен договор за поръчка, по силата на който поемателят е предоставил на издателя парична сума, с която последният да погасява негови задължения към трето лице („Идея билдингс” ООД) по договор от 29.10.2010г. Изводът произтича от уговорките в споразумението, които свързват заплащането на сумата от 4700 евро с „провалената сделка” по договора между З. и „Идея билдингс” ООД, както и от признанието на А., че е получил сумата от 6480 евро. Признанието за получаване на сумата и доказаното твърдение на А., че е платил на „Идея билдингс” ООД сума в размер на 6260 евро, както и съпоставката между времето на предоставяне на сумата – месец март 2011г. и плащането с приходните касови ордери - месеци април и май 2011г., сочат именно на възникнало мандатно правоотношение. Твърдението на издателя, че със споразумението е сключен договор за заем е недоказано. От една страна, издателят въвежда каузално заемно правоотношение, а от друга - сочи, че сумата по заема не му е предоставена. Предвид реалния характер на договора за заем, съдебният състав квалифицира твърдението на издателя като довод за безпаричност на ценната книга. Направеното в споразумението признание за получаване на сумата, както и въведеното твърдение за плащане на трето лице от името на поемателя и доказаното плащане в размер на 6260 евро (размер, който не надхвърля предоставената сума по споразумението от 6480 евро) опровергават поддържаната от касатора теза. Споразумението от 31.10.2011г. урежда последиците от отчетната сделка – поемане на задължение неустойката, в размер на задатъка, каквато е уговорка в т.VІ.2 на договора от 29.10.2010г. между З. и „Идея билдингс” ООД, да се заплати от А., както и последният да върне сумата, която му е предоставена за изпълнение на договора за поръчка с лихва върху нея. Сума в размер на 5107, 81 евро по записа за заповед, издаден във връзка със споразумението от 31.10.2011г., е платена доброволно от издателя и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила. За съществуването на частта от вземането в размер на сумата от 6267,19 евро е от значение доказаният по делото факт на връщане на платените по договора от 29.11.2010г. суми от изпълнителя на възложителя съгласно сключеното между тях споразумение на 18.11.2011г. и представените по делото платежни документи. Тези факти са се е осъществили след сключване на споразумението между издателя и поемателя на 31.10.2011г. Със споразумението от 18.11.2011г. страните прекратяват действието на договора от 29.11.2010г. и изпълнителят (”Идея билдингс” ООД) се задължава да възстанови на възложителя (З.) „изплатените от него суми в размер на 7820 евро, като задържи уговорената в т.ІІ.3, б.“а“ сума от 4700 евро”. Поетото задължение е плащането да се направи по следния начин: 1564 евро при подписване на споразумението и останалите на вноски общо 6257 евро, т.е. това е сумата от 7820 евро, която се възстановява от изпълнителя на възложителя. Следователно сумата за възстановяване – 7820 евро и задържаната сума – 4700 евро формират сбора на платените по договора суми в общ размер от 12520 евро. Според договора от 29.11.2010г. първото плащане от 3130 евро ще бъде направено при подписване на договора; сумата от 4700 евро е определена и служи за задатък, като не е посочено дали е платена към този момент или се дължи отделно от вноските. Общият размер на плащанията по договора, признати в споразумението от 18.11.2011г., съвпадат с уговорките в договора за заплащане първите четири вноски, всяка по 3130 евро. В платежните документи – приходни касови ордери за платени от А. за сметка на З. суми са посочени като основания трето и съответно четвърто плащане по договора от 29.11.2010г. и общият им сбор е в размер на 6260 евро. За начина и времето на плащане на останалите 6260 евро по делото не са представените доказателства. Поетото от изпълнителя „Идея билдингс” ООД задължение да възстанови на З. сумата от 7820 евро е изпълнено и съдът приема, че тази сума включва сумата от 6260 евро, представляваща платените от А. трета и четвърта вноски. Този извод се основава на обстоятелството, че А. не е твърдял и съответно не е представил доказателства за платени по договора суми в по-голям размер от 6260 евро. Тази сума е част от предоставените му 6480 евро според споразумението от 31.10.2011г., както и липсват твърдения на З. той да е предоставил на А. други суми извън тези по споразумението. Посочените обстоятелства изключват достоверността на твърдението на А. за заплащане на вноските с негови лични средства извън предоставените му, но също така и твърдението на З., че с предоставените суми А. не е погасил негови задължения към „Идея Билдинг” ООД. След анализа на установените по спора факти, свързани с твърденията и възраженията на страните съставът на ВКС приема, че поетото от А. задължение да заплаща вноските, дължими от З. е изпълнено. Третото лице („Идея билдингс” ООД) е приело изпълнението и след споразумението от 18.11.2011г. е възстановило вноските на З., поради което вземането по споразумението от 31.10.2011г. не съществува в посочения размер. Вземането за сумата от 6260 евро по записа на заповед, издаден във връзка със споразумението от 31.10.2011г., е върната на З., поради което вземането по каузалното правоотношение е погасено и съответно не съществува и вземането, основано на издадения запис на заповед. Пред настоящия съдебен състав спорът е висящ за вземането по записа на заповед в размер на 6267,19 евро, представляваща разлика между сумата по издадения запис на заповед и платените от издателя 5107,81 евро, поради което за сумата от 7,19 евро не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението. Остатъкът в размер на посочената сума се формира от курсовата разлика между направените плащания от издателя в български лева и преизчисляването им във валутата на записа на заповед. По изложените съображения искът за признаване съществуването на вземане на основание запис на заповед от 31.10.2011г. е основателен в размер на 7,19 евро, а в останалата част за сумата от 6260 евро е неоснователен поради несъществуване на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена ценната книга. Предявеният насрещен иск е неоснователен, тъй като не е налице обогатяване без основание на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Както съдът посочи, плащанията са направени по договор между страните с предоставени за това парични средства, а платените суми са върнати от третото лице, което ги е получило. На основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, че З. С. А. дължи на С. П. З. сумата от 6 260 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011г., а в останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските. С оглед на изхода от спора съдът следва да разпредели отговорността за разноските. Общият размер на претендираните от касатора разноски по представения списък по чл.80 ГПК е от 4820,04 лв. за всички съдебни инстанции, като следва да му се присъди сумата от 1710,99 лв. - съразмерно на признатото за съществуващо (включително платените суми по време на висящността на спора), съответно за несъществуващо вземане и с оглед отхвърляне на насрещния иск. Ответникът по касационната жалба е претендирал заплащането на разноски, но не е представил доказателства такива да са направени. С първоинстанционното решение е разпределена отговорността за разноските в исковото и в заповедното производство, като ответникът по касационната жалба – ищец по първоначалния иск има право на разноски в размер на 1928, 62 лв., поради което в тази част следва да се отмени обжалваното решение до размера на посочената сума за разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 7120/25.10.2017г. по в.гр.д. № 9649/2017г. на Софийския градски съд в частта, с което е потвърдено решение № II – 71 – 118/19.09.2014г. по гр.д. № 41586/2012г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК и изменено по реда на чл.248 ГПК с решение от 03.06.2016г., в частта за признаване за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, че З. С. А. дължи на С. П. З. сумата от 6 260 евро – част от главница, представляваща задължение по запис на заповед от 31.10.2011г., както и в частта за осъждане на З. С. А. да заплати на С. П. З. разноски в общ размер за исковото и за заповедното производство над сумата от 1928,62 лв. до разликата на присъдените 845,97 лв. разноски за исковото и 1945 лв. разноски за заповедното производство, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от С. П. З., гр. София, [улица], [жилищен адрес] срещу З. С. А., [населено място], [улица], ет.4, ап.15, за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 6260 евро (шест хиляди двеста и шестдесет евро) на основание запис на заповед от 31.10.2011г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 02.03.2012г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 11305/2012г. на СРС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА С. П. З., гр. София, [улица], [жилищен адрес] да заплати на З. С. А., гр. София, [улица], ет.4, ап.15 сумата от 1710,99 лв. (хиляда седемстотин и десет лева и деветдесет и девет стотинки) – разноски за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.