Ключови фрази

3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 542

гр. София, 14.06.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
2. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1094/2022 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез ст. юрк. А. срещу решение № 1945/29.12.2021 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
Ответникът В. К. Б. чрез адв. С. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който ангажира становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалба е цитираното въззивно решение в частта, в която е потвърдено решение № 1228/30.09.2021 г. по гр. д. № 7791/2021 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявените от В. К. Б. против „Пристанище Варна“ ЕАД искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225 КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ извършено със заповед № РД-22/18.05.2021 г. на изпълнителния директор на акционерното дружество, ищецът е възстановен на предишната работа - на длъжността „докер“ и му е присъдено обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението (в периода от 18.05.2021 г. до 20.09.2021 г.) ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдената сума е определена при извършена съдебна компенсация на вземането на ищеца по чл. 225, ал. 1 КТ с това на ответника – негов работодател за платено без основание обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ.
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ищецът е заемал длъжността „докер“ при ответника по безсрочен трудов договор и възникналото на това основание трудово правоотношение е било прекратено със заповед № РД-22/18.05.2021 г. на изпълнителния директор на търговското дружество – работодател, считано от посочената дата. Уволнението е извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ с оглед невъзможността на работника да изпълнява възложената му работа поради болест и здравни противопоказания въз основа на ЕР №№ 0727 и 0728, и двете от 26.03.2021 г. на НЕЛК. С уволнителната заповед е определено за изплащане и обезщетение на ищеца по чл. 222, ал. 2 КТ за срок от два месеца. Прието е, че по несъмнен начин медицинската експертиза установява, че ищецът страда от заболявания, за които са противопоказни дейности свързани с тежък физически труд, статично и динамично натоварване на долните крайници, неблагоприятен микроклимат. Медицинското заключение е, че ищецът не може да изпълнява заеманата до момента длъжност „докер“ предвид на съществуващите рискови фактори при осъществяване на трудовите му задължения. Констатирано е, че работникът е насочен към ЛКК за преценка необходимостта от трудоустрояване, без обаче да са ангажирани данни по делото за определен конкретен процент трайно намалена работоспособност. Съобразено е и заключението на „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ ООД установяващо непригодността на ищеца да изпълнява заеманата длъжност „докер“ по съображенията, развити в решенията на НЕЛК. Според инстанцията по същество при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания съществен за изхода на спора по делото е въпросът за наличието на втория кумулативно установен елемент от фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Това e липсата на друга подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието. Направен е извод, че при изчерпани свободни места по списъка по чл. 315 КТ (на работните места подходящи за трудоустрояване) от решаващо значение е преценката за съответствие между дейностите по длъжностна характеристика за свободните работни места в предприятието на ответника (общо 17, извън щатните бройки попадащи в посочения списък) и задължителните предписания на органите на медицинската експертиза за противопоказни условия на труд. Изразено е виждане, че работодателят е обвързан от тези предписания относно конкретно посочените вредности при полагане на наемен труд, но без насоки за конкретна работа. При възможност на работника следва да се предложи длъжност, съответстваща на неговото здравословно състояние, която може да изпълнява като отговаря на законовите изисквания и изискванията за длъжността – образование, професионална квалификация, трудов стаж, правоспособност и др. Мотивирани са доводи, че преценката за това дали длъжността е подходяща с оглед на установените противопоказани условия на труд и не е рискова за здравето на лицето, е от компетентност на медицински органи (ТЕЛК, ЛКК). В тази насока е прието, че отсъствието на медицинско заключение по горния въпрос за останалите (извън тези по списъка по чл. 315 КТ) свободни щатни бройки при ответника към датата на уволнение на ищеца рефлектира върху законосъобразността на същото - доколкото работодателят не е установил, че сред наличните свободни места няма подходяща за здравословното състояние на работника длъжност в предприятието. С оглед липсата на втората от двете кумулативно установени предпоставки от състава на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е направено съждение, че така извършеното уволнение е незаконно и следва да се отмени. Предвид основателността на главния иск – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за основателни са намерени и обусловените от него претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на предишна работа и по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение за принудителна безработица.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Тези въпроси са със следното съдържание:
1. „При уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ задължен ли е безусловно работодателят да предложи на работника или служителя друга работа, подходяща за здравословното му състояние, която да заеме?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно правомощията му, очертани с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
2. „Коя работа се счита за подходяща при прекратяване на трудовия договор извън медицинските критерии, които са от компетентността на органите на медицинската експертиза на работоспособността?“
По първия въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в: решение №137/13.05.2014 г. по гр. д. №4811/2013 г., решение № 17/20.02.2014г. по гр. д. № 2517/2013 г., решение № 192/22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. решение № 214/03.07.2014 г. по гр. д. № 6526/2013 г., всичките на IV г.о.
По втория се поддържа противоречие с решение № 93/26.06.2020 г. по гр. д. № 3772/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 192/22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014 г. на ВКС, IV г. о.
Касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия повдигнат въпрос Той е обуславящ за изхода на делото, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, т. е. отговаря на изискването за общо основание за достъп до касация съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – установява се твърдяното противоречие на обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС по релевантния въпрос. По второто питане съдът ще вземе отношение при разглеждане на жалбата по същество.
В обобщение, касационен контрол ще следва да се допусне по посочения правен въпрос за извършване на проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, която страната сочи и прилага.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1945/29.12.2021 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на жалбоподателя „Пристанище Варна“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] да внесе държавна такса в размер на сумата 124. 80 (сто двадесет и четири лв. и 80 ст.) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок. В противен случай касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: