6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
[населено място], 08.01.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№380/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.307 от ГПК вр. чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Фин инвест“ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №471, постановено на 16.07.2014г. по гр.д.№576/14г. по описа на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение №12/29.01.2014г. по гр.д.№36/13г. на Хасковски окръжен съд,с което са уважени предявените от М. К.,гражданин на М., срещу дружеството искове за връщане на суми,представляващи продажна цена,платена по два развалени предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти и за заплащане на неустойка за развалянето по всеки от тях.
Искането за отмяна се обосновава с твърдения за новооткрити обстоятелства – осъществявано от К. фактическо ползване на апартаментите,обект на предварителните договори, чрез отдаването им под наем и отказ от негова страна да извърши правни действия по приемане на същите. Сочи се,че първото обстоятелство е открито от дружеството на 25.10.2017г. при проведен разговор между счетоводителя му и лица,с които дружеството е в търговски отношения, а второто – на 15.11.2017г. – след възстановяване на изтрита в компютъра на дружеството хронология на електронна кореспонденция между счетоводителя и адвоката на М. К.. С молбата се прави искане след отмяна на решението на апелативния съд делото да се върне на същия за разглеждане от друг състав и ново произнасяне при съобразяване на посочените обстоятелства и писмено доказателство.
Ответникът по молбата М. К. оспорва нейната допустимост,поради неспазен срок за подаването й,с оглед разпоредбата на чл.305 ал.1 т.1 ГПК.Излага съображения за неоснователност на искането , поради липса на разписаните в закона предпоставки за отмяната.
Върховният касационен съд,Търговска колегия, Първо отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана от надлежна страна в процеса. Доколкото сочените като момент на узнаване на твърдените обстоятелства и на обективиране на писменото доказателство дати са удостоверени с показанията на допуснатия и разпитан по делото свидетел,а молбата за отмяна е подадена на 06.12.2017г.,съставът приема за спазен законоустановения преклузивен срок за подаване на молбата,което я прави допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е предвидено от законодателя в гл.24 от ГПК като извънреден способ за защита чрез упражняване на извънинстанционен контрол върху актовете на съда,ползващи се със сила на пресъдено нещо. Предвид това,основанията за отмяна са посочени от законодателя конкретно и изчерпателно и не кореспондират с основанията за касационно обжалване,предвидени в чл.281 от ГПК.В това извънредно по характера си производство правилността на решението не е предмет на проверка от Върховния касационен съд,чиято дейност се свежда до констатация за наличието на обстоятелства,осъществяващи сочения от молителя фактически състав на чл.303 ал.1 от ГПК.
От твърденията на „Фин инвест“ЕООД, изложени в молбата , с която е сезиран настоящият състав на ВКС, се извежда основанието,посочено в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно тази норма, отмяна на влязлото в сила решение се допуска, когато молителят докаже наличието на новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства,които обективно са съществували докато е траел процесът и биха могли да обусловят друг правен резултат по делото, но поради независещи от него причини не са могли да му бъдат известни при разрешаването на спора,респ. същият не е могъл да се снабди с тях своевременно. Целта на отмяната е да не се допусне съществуването в правния мир на едно неправилно решение /неотговарящо на съществувалата към приключването на делото фактическа обстановка/, но само при положение,че неизясняването на фактическата обстановка,респ. непопълването на делото със съответния доказателствен материал не се дължи на поведение на страната, изразяващо се в нейно бездействие, допусната небрежност и лошо воден процес. Отмяната не би била допустима и в случай,че твърдяното новооткрито обстоятелство или писмено доказателство не са от съществено значение за изхода на спора,т.е. тогава,когато въпреки приобщаването им към предмета на спора, те не биха довели до различен от постановения изход на спора. Новосъздадено /след приключването на съдебното дирене/ писмено доказателство би могло да обуслови отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК само когато то материализира обстоятелство,което е съществувало и е било твърдяно по време на висящността на спора.
Настоящият случай не покрива посочените хипотези. Исковото производство, образувано по почин на М. К.,чието възобновяване се търси по настоящия ред, е с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД. Същият е искал да му бъдат присъдени сумите,които е платил в полза на ответника „Фин инвест“ЕООД по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти,развалени от него поради виновно неизпълнение на последния на задължението му да построи апартаментите /което се счита изпълнено с въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване,съгласно чл.4 ал.2 от договорите/ в определен срок,както и да прехвърли на купувача правото на собственост върху тях. Претендирана е и неустойка за разваляне на договорите,уговорена в тях като абсолютна сума в размер, съответстващ на предоставеното капаро. В предмета на спора са въведени твърдения на ищеца за неизпълнение от страна на продавача на задължения за извършване на всички видове строителни работи, за предаване владението и снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата в уговорения срок, на които ответникът е противопоставил възражение,че владението върху апартаментите е предадено на купувача с два приемо-предавателни протокола. Доколкото тези доказателства са без дата, първоинстанционният съд е отказал да приеме за установено не,че предаване на владението изобщо не е било извършено,а, че това не е станало на уговорената в договорите дата. Въпросът относно момента на предаване на владението на имотите в крайна сметка е счетен за ирелевантен /необуславящ приложимост на разпоредбата на чл.87 ал.4 ЗЗД/, поради това,че като водещ за интереса на кредитора при преценката за наличие на основание за развалянето,съдът е приел фактът,че целеният със сключването на предварителните договори правен резултат – да бъде прехвърлено правото на собственост с окончателни договори не е бил осъществен в определения по уговорка между страните срок – 31.12.2007г. /разрешението за ползване на сградата е издадено едва на 31.01.2013г. - година и два месеца след като договорите са били развалени с изявлението на ищеца/. В решението на въззивния съд правото на купувача по предварителните договори да развали същите при условието на чл.87 ал.1 ЗЗД е прието за законно упражнено,като решаващият състав е приел,че достатъчен аргумент за такъв извод е безспорно установеният факт,че въвеждането на сградата в експлоатация /определено от страните като условие строителството да се счита изпълнено/ е станало пет години след изтичането на уговорения краен срок за изпълнение на строителните работи. Това,че ищецът е бил въведен във владение на апартаментите е прието за установено,но е тълкувано като факт,който е неотносим към крайния извод за наличие на съществено неизпълнение,обуславящо правото на ищеца за разваляне на договорите,доколкото в резултат на това неизпълнение последният е бил възпрепятстван в правото си да се разпорежда с имотите след падежа на задължението в продължителен период от време.
В молбата си „Фин инвест“ЕООД се позовава на две обстоятелства,за които твърди да са новоузнати от него – че купувачът по предварителните договори е ползвал имотите,обект на договорите,като ги е отдавал под наем и, че същият е отказвал да ги приеме. Като новооткрити доказателства се представя електронна кореспонденция на хартиен носител,осъществена на две дати в периода м.ноември 2012г. – м.януари 2013г. между Н. К. – счетоводител на дружеството-молител и С. П. /третиран като представител на М. К./, както и протокол от 15.11.2017г. за възстановяване на изтрита информация от електронната поща на К.. За доказване на първото от двете обстоятелства е допуснат и разпитан в настоящото производство свидетелят В. Ж.,който установява единствено,че е знаел,че К. „си е ползвал имотите“,което през 2017г. , по повод образувано срещу дружеството въз основа на влязлото в сила съдебно решение изпълнително дело, е споделил със собственика на „Фин инвест“ЕООД Г..
Първото от заявените като основание за приложимост на хипотезата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 предл.1 ГПК обстоятелства няма характеристиките на новоузнато, нито е такова от съществено значение за спора. Твърдения във връзка с въвеждането на ищеца във владение на апартаментите по предварителните договори,са били своевременно направени и поддържани в хода на процеса като противоположни становища на страните.Тезата на дружеството-ответник е била възприета от съда като доказана, но фактът,че ищецът е ползвал апартаментите преди да развали договорите е отчетен като неотносим спрямо законосъобразното упражняване на правото му на разваляне, поради неизпълнение на основното задължение на ответника да осигури разрешение за ползване на сградата,в които апартаментите се намират, в рамките на уговорения между страните срок и с което строителството се счита за завършено и позволяващо прехвърлянето на собствеността върху тях. Дали ищецът е отдавал под наем същите,освен че е факт,останал недоказан в настоящото производство,той е и ирелевантен за изводите,свързани с неизпълнението на дружеството-продавач.
Второто от твърдените обстоятелства е, че К. е отказвал „да приеме имотите“, което , с оглед последващо направено от молителя уточнение, се свързва с отправени му от дружеството в началото на 2013г. покани за прехвърляне на собствеността върху апартаментите. Видно от данните по делото,още с исковата молба самият ищец е навел твърдения за осъществена постфактум /след развалянето на договорите с нотариалната покана от м. ноември 2011г./ електронна кореспонденция между него и св. К., което означава,че наличието на такава към момента на подаване на отговора на исковата молба от ответното дружество и било факт, който следва да се презумира като известен нему. Поради това обстоятелството,че към датата на постановяване на съдебното решение тази кореспонденция не е била налична,поради изтриването й от сървъра на ответника след технически срив /както се твърди в молбата за отмяна/, не може да се тълкува като обективна невъзможност информацията да бъде сведена до знанието му и представена пред съда в законоустановените срокове. Страната е разполагала в резултат собствените твърдения на противната страна с индикация за осъществената кореспонденция и ако данните от електронната поща на нейния служител не са били възстановени своевременно /в периода от получаването на преписите от исковата молба – 07.05.2013г. до датата на последното съдебно заседание пред въззивната инстанция – 25.06.2014г./,изводът е,че този пропуск е резултат само на собственото й небрежно поведение. Последното е предпоставка за отказ да бъде допусната отмяната.Допълнителен аргумент в подкрепа на такъв извод е и това,че соченото обстоятелство не е от съществено значение за спора по предявените искове, релевантно за чиято основателност е поведението на страните преди осъщественото разваляне на предварителните договори,а не последващите им действия,тъй като няма пречка след преустановяване на тези правоотношения те да влязат в нови преговори за директно закупуване на имотите. Отказът да придобие имотите /какъвто и не се доказва от приложената към молбата кореспонденция/ , вместо да продължи да поддържа искането си да получи обратно сумите,платени по развалените договори, не представлява факт,обуславящ друг правен резултат на съдебно приключилия правен спор.
Изложеното представлява пречка молбата за отмяна да бъде уважена. В полза на ответника по нея следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 2250 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Фин инвест“ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение №471/16.07.2014г. по гр.д.№576/14г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Фин инвест“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София [улица] вх.В ет.5 ап.17 да заплати на М. К., гражданин на М., [дата на раждане] в М., със съдебен адрес [населено място] [улица] ет.3 офис 35 чрез адв. С. П. сумата 2250 лв. разноски за производството пред ВКС, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |