О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 696 гр. София, 26.11.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2072 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Силвия СА”, Република Маршалови острови срещу определение №83 от 11.07.2019 г. по в.ч.т.д.№105/2019 г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено определение №507 от 28.12.2018 г. по т.д.№123/2017 г. на ОС Русе за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на „Силвия СА”, Република Маршалови острови. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция се свеждат до следния въпрос: подлежи ли на връщане исковата молба, когато ищецът е отстранил недостатъците съобразно дадените му указания. Поддържа се, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, както и че определението е очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определение №1684/14.05.2016 г. по т.д.№330/2016 г. на ОС Варна, предявените от ищеца срещу „Полисан“ АД искове /за осъждането му да заплати сума в размер на 138 940.95 щ.д., предявен като частичен иск за причинени имуществени вреди, от които 23 400 щ.д. пропуснати ползи, изразяващи се в неполучен наем за периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г. по договор за беърбоут чартър на кораба от 25.12.15 г.; сумата от 85 956 щ.д. дневни разходи съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.15 г. и 29 584.95 щ.д. дисбурсментски разходи в пристанище В. – всички причинени от незаконосъобразен арест на кораба „Силвия“ в периода от 13.02.2016г. до 04.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 138 940.95 щ.д. от 10.09.2016 г. до окончателното заплащане на сумата/ са оставени без движение с указания ищецът да наведе фактически твърдения относно действията/бездействията, обуславящи отговорността на ответника за причинените имуществени вреди; да конкретизира по вид, единичен размер и време на извършване на разходите съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г., сторени в периода 13.02.2016 г. – 14.04.2016 г. и репарирането на които претендира в общ размер на 85 956 щатски долара; да конкретизира по вид, единичен размер и време на извършване на дисбурсментските разходи в пристанище В., разходите съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г., сторени в периода 13.02.2016 г. – 14.04.2016 г. и репарирането на които претендира в общ размер на 29 584.95 щ.д. С молба вх.№15015/25.05.2016 г. ищецът е уточнил, че отговорността на „Полисан“ АД е обусловена от наложеното по негова молба, незаконосъобразно обезпечение – арест на кораб и от предявяването на неоснователен иск срещу „Силвия СА”. Посочил е в табличен вид всеки един от експлоатационните разходи на кораба по вид и размер дневно, месечно и годишно, както и дисбуртментските разходи, чрез препращане към Приложения 1, 2 и 3 към молбата /в които тези разходи са описани подробно по вид и размер/ и е уточнил визираните разходи по размер и периоди. С определение №3095/21.09.2016 г. по т.д.№330/2016 г. на ОС Варна е дадена повторна възможност на ищеца да отстрани нередовностите на предявените насрещни искове, като уточни дали претендираното от него обезщетение е основано на предвидената в чл. 403 ГПК отговорност и ако да – да посочи коя от посочените в нормата хипотеза твърди да е налична или твърди отговорността на иницииралия обезпечителното производство ответник да е обусловена от незаконосъобразното обезпечение, предприето при злоупотреба с права и ако да – да наведе фактически твърдения относно действията, чрез които злоупотребата на правото е извършена. С молба вх.№27413/04.10.2016 г. ищецът е уточнил, че отговорността е ангажирана на основание чл.403, ал. 1, пр. 1 от ГПК – предявяване на неоснователен иск и че отхвърлянето на първоначалния иск ще бъде основание за уважаване на насрещния иск. След изпращането на делото по подсъдност на ОС Русе, с определение №448/22.11.2018 г. по т.д.№123/2017 г. на ОС Русе, производството отново е оставено без движение, като са дадени указания на ищеца ясно и подробно да уточни от какво се формира твърдяното за дължимо обезщетение за имуществени вреди, както и претендираното обезщетение по период и по пера, съответно за неполучен наем и за загуби – дневни разходи и дисбурсментски разходи. Дадени са указания да се посочи и каква част от всяко от тях се претендира от общо дължимото, с частично предявените претенции. С уточнителна молба вх.№13564/17.12.2018 г. ищецът е посочил, че е претърпял имуществени вреди в общ размер на 277 881.79 щ.д., включващи: 46 800 щ.д. пропуснати ползи – неполучен наем за периода 13.02.2016 г. – 04.04.2016 г. по договор за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., сключен с трето по делото лице – „Еврокуест Груп Лтд” /27 000 щ.д. месечен наем за 52 дни/, които претендира изцяло; 171 912 щ.д. дневни разходи на кораба съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г., сключен между трети за делото лица - „Еврокуест Груп Лтд” и „Астромар” ООД /3306 щ.д. дневно за 52 дни от 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г./, прихванати от „Еврокуест Груп Лтд” срещу наема за кораба, от които претендира 32 971.04 щ.д.; 59 169.91 щ.д. дисбурсментски разходи на кораба в пристанище В. за периода 13.02.2016 г. - 04.04.2016 г., прихванати от „Еврокуест Груп Лтд” срещу наема за кораба, които претендира изцяло. За да постанови обжалваното определение, с което първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба е потвърдено, въззивният съд е посочил, че е налице хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като ищецът „Силвия СА”, Република Маршалови острови, въпреки трикратно дадените му указания, не е отстранил нередовностите на исковата претенция. Приел е, че ищецът е предупреден за последствията от неотстраняване на нередовностите, като достатъчно ясните и подробни определения по делото, с които са давани указания, са редовно съобщени на ищеца, но въпреки подадените молби, липсват фактически твърдения и яснота относно това какви дисбурсментски разходи са направени /по вид, единична стойност-размер, общ размер на всеки от тях/, както и каква част от всеки от тях се предявява, предвид факта, че се предявят частично, а и претенцията за 46 800 щ.д. неполучен наем за кораба за периода 13.02.2016 г. до 04.04.2016 г. по договор за беърбоут чартър и частично предявената претенция за 32 971.04 щ.д. от общо 171 912 щ.д. дневни разходи на кораба, не са изяснени и уточнени от ищеца по делото - не са посочени какви са направените разходи по вид и единична стойност за всеки един от тях, или пък какъв е наемът на корабът, за какъв период и на каква стойност. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираният правен въпрос е обусловил правната воля на съда и тъй като този въпрос /с оглед установеното изпълнение от ищеца на дадените указания/ е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №172 от 29.02.2012 г. по ч.гр.д.№741/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, определение №53 от 15.03.2017 г. по ч.гр.д.№660/2017 г., на ВКС, ГК, Първо отделение, решение №121 от 24.04.2013 г. по гр.д.№272/2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и др., обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По основателността на частната жалба: Настоящият състав намира, че процесните искови претенции са уточнени в пълна степен, като ищецът, в изпълнение на дадените му указания, е посочил в какво се изразяват претърпените от него имуществени вреди, резултат от наложеното по молба на ответника незаконосъобразно обезпечение – арест на кораб и от предявяването на неоснователен иск срещу „Силвия СА”. Уточнил е както размера на уговорения с третото лице месечен наем по договора за беърбоут чартър от 25.12.2015 г., така и периодът, за който се претендира пропусната полза в размер на стойността на уговорения наем за съответния период. Посочил е всеки един от претендираните дневни разходи /съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 г./ по вид, единична и обща стойност на ден, месец и година, периодът за който са направени и размерът, който се претендира с частичната претенция, а така също и претендираните изцяло дисбурсментски разходи на кораба в пристанище В. – посочени са вида на всеки един разход, стойността на всеки от тях и периодът, за който са направени тези разходи /законът не съдържа пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на съответните разходи и тяхната стойност, както е направено с молбата уточнение вх.№15015/25.05.2016 г./. В този смисъл изводът на въззивния съд, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, е неправилен, поради което обжалваното определение и потвърденото с него определение на ОС Русе следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА до касационно обжалване определение №83 от 11.07.2019 г. по в.ч.т.д.№105/2019 г. на АС Велико Търново. ОТМЕНЯ определение №83 от 11.07.2019 г. по в.ч.т.д.№105/2019 г. на АС Велико Търново и потвърденото с него определение №507 от 28.12.2018 г. по т.д.№123/2017 г. на ОС Русе за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на „Силвия СА”, Република Маршалови острови. ВРЪЩА делото на ОС Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.