Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 472   гр. София, 16 ноември 2009г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети  октомври,  две хиляди и девета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА     при участието на  секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  ДИМИТЪР  ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  613/ 2009г.   Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 3154/ 2008г., по описа на Софийски градски съд, отменяване на постановеното по същото дело решение от 8. 04. 2009г., и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348,ал. 1, т. 2, вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият Р. Х. В. , редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител, въпреки отправеното от него писменото уведомление до съда, че не желае назначаването на служебен защитник. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, данните по делото, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е допустимо, тъй като е депозирано от компетентен орган, и в рамките на сроковете по чл. 421 НПК. Разгледано по същество, същото е основателно. С присъда от 5. 06. 2008г., постановена по НОХД № 13327/2007г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 102 състав, е признал подсъдимия Р, от гр. С., за виновен в това, че на 19. 06. 2001г., в гр. С., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ- молба до СРС за издаване на разрешение, на основание чл. 73, ал. 2 СК, на който бил придаден вид, че изхожда от Д. Н. К. , като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, предл. 1, вр. чл. 309, ал. 1, предл. 1 НК, и чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание- глоба в размер на 500 лв. в полза на държавата. Осъдил е подсъдимия Р да заплати в полза на държавата направените по делото разноски и държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С решение № 520 от 8. 04. 2009г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 9 въззивен състав, е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда. Решението, като не подлежащо на обжалване и протест, не е проверенявано по касационен ред, и е влязло в сила. Основателен е доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че наказателното производство в случая незаконосъобразно е завършило с осъждането на В. с влязлата в сила присъда, независимо,че преди произнасянето на въззивната инстанция с атакувания съдебен акт, е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване за конкретното инкриминирано престъпление. Предвиденото по закон наказание за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, е до две години лишаване от свобода, при което, съобразно материалноправните норми на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, абсолютната давност е седем години и шест месеца, и считано от датата на инкриминираното деяние- 19. 06. 2001г., е изтекла на 18. 12. 2008г. Ето защо се оказва, че към датата на съдебното заседание на втората инстанция, в което делото е разгледано и е даден ход по същество- 9. 03. 2009г., давността за наказателно преследване вече е била изтекла. СГС не е констатирал това обстоятелство, за да реши законосъобразно съдбата на висящото пред него наказателно производство, след изслушване становището на подсъдимия по въпроса за давността.пражнявайки контролните си правомощия, въззивната инстанция е следвало да се произнесе по реда на чл. 334, т. 4 НПК, освен ако подсъдимият не е обективирал воля за продължаване на производството и произнасяне по същество. В случая съдът не му е дал възможност да вземе становище по въпроса за давността и съобразно него да осъществи съответната на закона процесуална дейност- чл. 317, вр. чл. 289, ал. 1 и 2 НПК. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия в рамките на развилото се по негова жалба съдебно второинстанционно производство, а в резултат- същият се е оказал признат за виновен и санкциониран, макар и по административен ред, след освобождаването му от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК, за престъпление, за което давността за наказателно преследване, е изтекла. Изложеното до тук налага проверяваното въззивно решение да бъде отменено по реда на възобновяването на наказателните дела и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 3154/ 2008г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 9 въззивен състав, ОТМЕНЯВА постановеното по същото дело въззивно решение № 520 от 8. 04. 2009г., и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :