Р Е Ш Е Н И Е   № 396   София,  29 октомври  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември  две хиляди и девета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                            ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря   Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора   Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 429/2009  година   Производството е образувано на основание искане на осъдения А. С. А. за отмяна по реда на възобновяването на постановеното по внохд № 231/2008г. на Окръжен съд Бургас решение № 240/12.01.2009г. и оправдаването му по обвинението по чл.216,ал.5/предишна ал.3/ във вр.с ал.1 НК. Алтернативно се иска връщане на делото на досъдебното или съдебно производство за ново разглеждане. Искането се основава на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство,и изготвяне на обвинителния акт,които са ограничили правото му на защита. Поддържат се и нарушения на процесуалните правила,допуснати от въззивния съд,изразяващи се в нарушения при проверката и оценката на доказателствата по делото,довели до погрешни фактически констатации. В искането освен това се излага довод и за допуснато нарушение на материалния закон,тъй като е приложена нормата на чл.216,ал.5/предишна ал.3 от НК и А. е бил осъден,без да са налице каквито и да е било доказателства,които да доказват обвинението от обективна и субективна страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на искането. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 285 от 20.06.2008г. по нохд № 2/2006г. Районен съд-Несебър е признал подсъдимия А. С. А. за ВИНОВЕН в това,че за периода юли-септември 1998г. в ТК”Слънчев бряг” противозаконно повредил чужда недвижима вещ- ресторант „ Кубански казаци”,като е причинил значителни вреди на стойност 42062131,49 лева,поради което и на основание чл.216,ал.5/предишна ал.3/ във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че за периода юли-септември 1998г. в ТК „Слънчев бряг” от ресторант Кубански казаци” противозаконно е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 36511411/тридесет и шест милиона петстотин и единадесет хиляди и четиристотин и единадесет/неденоминирани лева/-особено големи размери,които владеел,собственост на М. В. от гр. Н.,поради което и на основание чл.206,ал.3 във вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ЛИШИЛ е подсъдимия от правото да заема държавна и обществена длъжност,както и да упражнява професия,свързана с финансова отчетност за срок от ДВЕ ГОДИНИ. ПОСТАНОВИЛ е и КОНФИСКАЦИЯ на една втора от имуществото на подсъдимия. На основание чл.23 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание лишаване от свобода,най-тежкото в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С горното решение Окръжният съд-Бургас е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ОТМЕНИЛ присъдата и е оправдал подсъдимия в частта по обвинението по чл.206,ал.3 във вр.с ал.12 НК. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта за групиране на наказанията по чл.23,ал.1 НК. ОТМЕНИЛ е присъдата в частта,с която за деянието по чл.216,ал.5 и чл.37 НК е бил лишен от право да заема държавно и обществена длъжност,както и да упражнява професия свързана с финансова отчетност за срок от две години. ИЗМЕНИЛ е присъдата в частта по чл.66,ал.1 НК като е НАМАЛИЛ изпитателния срок от четири на ТРИ ГОДИНИ. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. С настоящето искане се атакува единствено обвинението по чл.216 НК,което е приключило с осъдителна присъда. Искането е процесуално допустимо. Подадено е от осъдения в 6-месечния срок по чл.421,ал.3 НПК от влизане на присъдата в сила,която не е проверявана по касационен ред. Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени пространно в искането,те се състоят в следното: 1. Нарушения допуснати на стадия на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт,изразяващи си в това,че прокурорът не е посочил предмета на престъплението,не е конкретизирал имуществото,не е посочил начина на извършване на деянието,както и доказателствата които го установяват,не е ясно в заключителната част за какво е обвинен-за унищожаване или за повреждане на чужда вещ. Обвинението било неясно,което е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия,тъй като обвинителният акт не е дал възможност да разбере в какво се обвинява, и обстоятелствата свързани с това. Освен това,съществувало различие между цените на отделните вещи в съдебно техническата експертиза с вх. № 814/18.05.2001г. и постановлението на разследващия орган за привличането на обвиняемия. Не било ясно още,въз основа на какви доказателства е установено наличието на повредени и унищожени вещи,след като липсвали доказателства за това какво е приел подсъдимия от АД „Слънчев бряг”,като наемател,както и от фамилия В. 2. Нарушения на процесуалните правила в стадия на съдебното производство в двете съдебни инстанции,състоящи се в: неправилна оценка на доказателствата и кредитиране на показанията на свидетели,които не са били очевидци на демонтажа на вещите в ресторанта,а невъзприемане показанията на очевидците М. А. ,Кр. Кръстев,Хр. Спасов,Ат. Каишев и К. Неправилно бил ценен снимковия материал,,също и протокола за оглед на местопроизшествието,направени месеци след освобождаването на ресторанта от подсъдимия. Неправилно била приета в съдебно заседание на 20.06.2008г. оспорената от подсъдимия съдебна експертиза. Съдът е излязъл от рамките на обвинението,като е приел че деянието е осъществено чрез използване на трети лица,съзнателно мотивирайки ги да повредят чуждата вещ. Изброените доводи са идентични с поддържаните в жалбата/вкл. и допълнителната/ депозирани пред въззивния съд,който в рамките на въззивната проверка е дал отговор по реда на чл.339,ал.1 НПК. Съображенията изложени в мотивите се споделят от настоящата инстанция. Нарушения при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати. Формата и съдържанието му изцяло съответстват на ТР №2 от 07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002г. на ОСНК. Приложеният по делото обвинителен акт съдържа необходимите реквизити визирани в чл.246 НПК. В обстоятелствената му част са изложени всички факти,които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението по чл.216,ал.3 НК,както и участието на подсъдимия в него. Посочено е,че след 23.07.1998г. започнал да изнася от ресторанта,собственост на св. В движимите вещи-машини и съоръжения и да ги складира в складовете си. При изнасянето на вещите,подсъдимият е ползвал персонала на наетото от него заведение,както и наети допълнително работници. Отразено е ,че по негово нареждане свидетелите Б,Каишев и А. демонтирали парковото осветление,металните врати,аспирационната система,електрическите осветителни тела,централният водомер,дори керемидите по покрива,като демонтирането е осъществено с помощта на кирки и било извършено максимално бързо,като свързващите елементи,са били изкъртвани насила. Посочена е стойността на повредените и унищожените вещи,подробно описани по вид и цена . Обстоятелството,че вещите са конкретизирани в заключителната част на обвинителния акт не съставлява нарушение,тъй като тяхната обща стойност е изрично отбелязана в обстоятелствената част, и тя изцяло съответства на поименно изброените повредени и унищожени вещи. Предмета на престъпление е изрично уточнен с обвинителния акт,който съставлява единство на обяснителна/обстоятелствена/ част и заключителна част. Визирани са и гласните и писмени доказателства,обуславящи обвинителната теза. Неправилно се поддържа,че деянието не е конкретизирано. Видно е от обвинителния акт,че в него са посочени съставомерните признаци на възведеното обвинение за деяние по чл.216,ал.3 НК,което е конкретизирано по място и време на извършването му. С фактите и обстоятелствата подсъдимият е бил запознат и не е бил лишен от правото на защита. Оплакванията за неправилната оценка на събрания доказателствен материал,респ.частичното кредитиране на разпитаните свидетели също е обсъдено от въззивния съд. Правото на съда да възприеме част от доказателствата,а други да не кредитира е суверенно ,обусловено от принципа за непосредственост по чл. 18 НПК. Съдът основава решението си върху доказателствения материал,който събира и проверява лично в пределите на своята компетентност. В този смисъл,преценката за доказателствената стойност на показанията на свидетелите В,Кралев,Чобанов,Касапов,Бабев и М. ,както и частично на А. ,Кръстев ,Кайряков и С. почива на конкретните факти,установени и проверени по делотостановено е,че след прекратил експлоатацията на заведението „Руска тройка”-бивш „Казански казаци”-реституирана земя на наследниците на Д. В. и закупено от тях заведението построено върху нея,в периода м.юли-м.септември 1998г. по нареждане на подсъдимия, наети от него работници,сред които свидетелите Б,Каишев и М. А. чрез физическо въздействие-отделяне,откачване,отвиване,срязване,разбиване,късане,изкъртване и пр. са увредили и унищожили различни съставни елементи от изградените системи в различните помещения от ресторанта. Св. Н. К. технически ръководител и вещо лице към БОС,ангажиран от св. В в изготвения от него протокол/л.133-135 ,т.1 от дос.пр./ ,с когото посетили отново обекта на 17.09.1998г. описал състоянието на заведението,след напускането му от подсъдимия. По отношение на свидетелите М. А. ,Кр. Кръстев,Хр. Спасов,Ат. Каишев и К. ,чиито показания не са кредитирани в цялост,предходните инстанции са изложили мотиви в съответствие с чл.305,ал.3 НПК-за първоинстанционния съд/ и чл.339,ал.2 НПК-за въззивната инстанция. Мотивите са съобразени с конкретните данни,а именно,че посочените свидетели са заинтересовани поради наемането им и заплащането им от подсъдимия да депозират показания, които да благоприятстват последния относно даденото от него нареждане. В този смисъл,заявеното от тях,че демонтирали и изнасяли само собствените и поставени от А. вещи,е в противоречие с останалия доказателствен материал. Относно констативния протокол и опис съставен от св. К,който съдържа данни за състоянието,в което е оставено заведението от подсъдимия след изнасяне на вещите в него и причинените щети,въззивният съд е взел отношение на л.21 от мотивите. Съдът е приел искането за игнориране на констативния протокол с описа на констатираните от св. К щети за неоснователен. Обстоятелствата в него са потвърдени от св. В от разпитания св. К. Д. е частен писмен,със съдържание възпроизведено от посочените лица,при посещението им в обекта на 17.09.1998г. и е приложен в т., л.133-135 от дос.пр. Констатациите в него са възпроизведени и от Кр. В. Независимо,че св. В са пострадали от деянието на подсъдимия,те са и очевидци на последиците от действията на последния ,чиито показания ведно с тези на св. К съставляват годно доказателство,което е послужило при изготвената съдебна техническа експертиза. Освен посочения документ, по делото е приложен и протокол за оглед на местопроизшествието с дата 25.11.1998г.със снимков материал,за които подсъдимият също неоснователно възразява, както и протокол за оглед от 08.06.2000г. Независимо,че е изготвен по-късно,отразеното в него съответства на състоянието на обекта през м.август 1998г.,когато подсъдимият го е напуснал. Това обстоятелство е отразено от поемното лице М. В. подписал протокола,което е присъствало и на огледа на 25.11.1998г. Възражението ,че съдът е приел на 20.06.2008г. неправилна е необоснована експертиза е обсъдено от въззивния съд. Прието е,че паричната равностойност на предмета на престъпление се определя по средните пазарни цени към момента на деянието,а не по балансовата стойност и овехтяването на отделните вещи. Съдът е отговорил и на довода относно статута на заведението. Защитата е поддържала,че това е незаконен строеж,който подлежи на събаряне,поради което не би могло изобщо да се поставя въпрос за паричната му стойност. По делото е установено,че с влязло в сила решение № 194 по гр.д. №603/1993г. Нес.районен съд е осъдил АД”Слънчев бряг” да предаде собствеността и владението на ресторант „Кубански казаци” намиращ сe в ТК”Слънчев бряг”,общ. Несебър,изграден в дворно място,собственост на наследниците на Д. В. М. В. ,Дим. Вангелов,Кр. Вангелов и Ив. В. През 1997г. Вангелови сключили споразумение с АД”Слънчев бряг”,по силата на което те заплатили сумата 20 850 000 неденоминирани лева на дружеството,представляваща средната пазарна цена на ресторанта,с което имуществените отношения между двете страни били уредени. Изложеното не поставя под съмнение факта на придобит по силата на реституцията и споразумение за продажба обект,че той е валидно съществуващ със своя цена,дадена след експертна съдебно-техническа експертиза/т. 1,л. 20 от дос.пр./. Следователно към инкриминирания период обектът е съществувал реално, притежавал е парична стойност , и е могъл да бъде предмет на деяние по възведеното обвинение. В посоченото решение е отбелязано,че при строежа на обекта не е спазена разпоредбата на чл.224 и сл. от ППЗТСУ/отм/,което прави обекта незаконно изграден. Съдът обаче пояснява,че въпреки това обектът е подобрение в имота на наследниците,което обстоятелство може да се реши по реда на чл. 72 и сл. от ЗС в случай на спор между тях и дружеството. Без значение е дали обекта е законен или не,щом като собствениците на земята не искат неговото премахване,а приемат строежа,съгласно ПВС 6 от 1974г. От данните по делото е видно,че страните са били съгласни с фактическото положение,наследниците са приели строежа и са заплатили неговата стойност. С протокол за въвод от 09.07.1997г./ л.120-121/ от дос.пр.,въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №603/93г. наследниците са въведени в обекта,на който въвод е присъствал и подсъдимия Ал. А. ,полагайки подпис в протокола като лице-наемател. Относно нарушението на материалния закон. Поддържа се в искането,че съдилищата са постановили осъдителна присъда,без да са налице каквито и да е доказателства от обективна и субективна страна. Не бил доказан предмета на престъпление/ повредените и унищожени вещи/,каквито изобщо не съществували. Не била установена по безсъмнен начин и собствеността на процесните вещи. Не ставало ясно защо описаните вещи-унищожени и повредени са част от недвижимия имот. Нямало доказателство за умишлено или по непредпазливост въздействие лично от подсъдимия върху вещите,както и да е мотивирал трети лице де извършат престъплението. Доводът е неоснователен и обсъден от въззивния съд. Деянието е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК. Подсъдимият противоправно,без правно основание е повредил чужд имот,какъвто в случая се явява ресторант”Кубански казаци”. Той е бил наемател както в отношенията си с ЕАД”Слънчев бряг”,така и с наследниците В,на които е била възстановена собствеността на земята върху която е бил построен ресторанта. Последният е станал тяхна собственост по силата на договор за покупко-продажба с ЕАД”Слънчев бряг”. Обективно е установено,че след като отказал да плаща определения от В. наем ,подсъдимият е разпоредил демонтажа на инсталираните в обекта вещи на свои работници и наети лица,съзнателно мотивирайки ги да повредят чуждите вещи,обяснявайки им,че на собствениците следва да се предаде само сградата. Независимо,че въздействието върху процесните вещи не е осъществено лично от подсъдимия,деянието по чл.216,ал.3 вр.с ал.1 НК е съставомерно,тъй като именно той е причинил виновно и противоправно престъпния резултат,чрез мотивиране и използване действията на трети лица. В резултат на разпореденото и осъществено физическо въздействие, са били отделени множество съставни части на съоръжения и инсталации в помещенията на ресторанта, довело до неговото частично увреждане. Всички елементи върху които е упражнено физическо въздействие са били трайно прикрепени към помещенията,структурно и функционално свързани с различни системи на сградата и като такива са представлявали съставна част от недвижимия имотстановено е,че в резултат на извършеното ,ресторантът е бил временно негоден за ползване по предназначението си. Деянието е доказано и от субективна страна. Извън показанията на свидетелите участващи в демонтажа на части и съоръжения,съществени са и тези на св. М. В. ,която в жалбата –сигнал до РП-Несебър-л.13 т.1 от дос.пр., и в съд.зас./л.77 от първ.дело/ е заявила,че в телефонен разговор подсъдимият казал,че ще й предаде „четири стени” и ще „събори,ще ликвидира този ресторант”. От данните по делото става ясно още,че А. по сигнал на М. В. за изнасяне на вещи от обекта,е бил предупреждаван за това доколкото има спорни въпроси да ги решава по законен ред-л.8,л.52 от дос.пр.т.1. С оглед на изложените фактически обстоятелства,установени и приети от редовните съдебни инстанции ,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,изводите за съставомерността на инкриминираното деяние,авторството и наказателната отговорност на осъдения А. са съответни на събраните,проверени и анализирани доказателства. Настоящият касационен състав не констатира съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила,респ.нарушение във връзка с приложението на закона,които да водят до извод,че съдебният акт е постановен при съществени нарушения по чл.422,ал.1 т.5 НПК. Разпоредбите на чл.13,14,чл.107,ал.5 НПК са спазени от съдилищата,делото е разглеждано два пъти от първоинстанционния и въззивния съд,събрани са всички възможни и относими към предмета на обвинението доказателства. Предвид горните мотиви,тъй като при постановяване на присъдата и решението касателно обвинението по чл.216 НК не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК, искането за възобновяване на делото и отмяна на съдебните актове по реда на извънредното производство по глава тридесет и трета от НПК,следва да се остави без уважение. К. съобрази изложеното ,трето наказателно отделение на Върховния касационен съд     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. С. А. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 240 от 12.01.2009г. по внохд № 231/2008г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта,с която е потвърдена присъда № 285/20.06.08.г. по нохд № 2/2006г. постановена от Районен съд-гр. Несебър. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: