Р Е Ш Е Н И Е № 126 гр. София, 05.10.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря М. Иванчева и участието на прокурор Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 434/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 369/2020 г. на окръжен съд – Варна с претенция за отмяна на постановеното определение, с което е одобрено споразумение между страните и е прекратено наказателното производство спрямо Г. И. Л. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Основанията за възобновяване, посочени в искането са по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се неправилно приложение на чл. 67, ал. 3 от НК и чл. 67, ал. 1 от НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането за възобновяване въз основа на изложените в него доводи. Осъденият не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: Варненският окръжен съд с определение по НОХД № 369/20 г. от 15.04.2020 г. одобрил внесено споразумение за решаване на делото по силата, на което Г. И. Л. се признавал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което деяние при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието е отложено с три годишен изпитателен срок. На основание чл. 67, ал. 3 от НК на Г. И. Л. е наложена и пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, а възпитателната работа по отношение на него след изтичане на шестмесечната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК се възлагала на РПУ на МВР по местоживеене. Определението за одобряване на споразумението влязло в сила веднага. Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от компетентен орган в съответствие с правомощието му по чл. 420, ал. 1 от НПК, по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК – присъда на окръжен съд, която не е проверявана по въззивен и касационен ред и е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване е налице. Първостепенният съд е допуснал нарушение на материалния закон като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. Нормата предвижда „когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок“. От редакцията на текста е видно, че се дава възможност на съда да прецени дали за поправянето и превъзпитанието на дееца е необходимо да постанови и една от мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 от НК, но се има предвид през целия изпитателен срок, а не за част от него. С цитираното определение окръжният съд е постановил по време на изпитателния срок изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, е допуснал нарушение на закона, което налага възобновяване на приключилото първоинстанционно производство. Главният прокурор е отправил упрек към дейността на първостепенния съд за това, че е предложил на страните възпитателната работа с осъденото лице да се възложи на РПУ по местоживеене и тя да започне след изтърпяване на шестмесечната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. Видно от съдебния протокол, съдът е посочил, че „пробационната мярка е с продължителност шест месеца от наложеното наказание от три години“, поради което в останалия срок възпитателната работа с осъденото лице следвало да се възложи на РПУ по местоживеене. Съдът е изходил от разбирането, че възпитателната работа с осъдения продължава през целия период на изпитателния срок. Това нарушение е допуснато поради налагането на основание чл. 67, ал. 3 от НК по време на изпитателния срок на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично, който срок на пробационната мярка се явява по-къс от изпитателния. По тази причина съдът е приел „възпитателната работа по отношение на обв. Л. по време на изпитателния срок след изтичане на шестмесечната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК се възлага на РПУ на МВР по местоживеене.“ Затова делото следва да бъде възобновено, доколкото актът на съда в тази част е незаконосъобразен. Съдебният акт следва да бъде изменен в полза на осъдения чрез отмяна на приложената пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 369/2020 г. по описа на окръжен съд - Варна. ИЗМЕНЯ определение № 14 от 15.04.2020 г. по НОХД № 369/2020 г. на окръжен съд – Варна в частта, с която е приложен чл. 67, ал. 3 от НК като отменя наложената пробационна мярка по чл. 42, ал. 2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на срещите два пъти седмично. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.